Решение № 798 от 16.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5862/2011 г.

Решение № 798 от 16.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5862/2011 г., VI о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Районно управление "Социално осигуряване" /РУСО/ - гр. Хасково, против решение № 113/28.03.2011 г., постановено по адм. дело № 541/2010 г. по описа на Административен съд - гр. Хасково, с което е отменено решение № Ж-49-2/09.10.2009 г. на директора на РУСО гр. Хасково и преписката е върната на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" /"ПО"/ за ново произнасяне. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По съображения, изложени в касационната жалба касаторът моли решението на бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата против административния акт. Ответникът по касационната жалба - Иван Колев Куманов от гр. Димитровград, чрез пълномощника си адв. Стамен Янев, оспорва жалбата. В писмен отговор по касационната жалба излага съображения за правилност на решението. Претендира присъждане на направените разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. С обжалваното решение на Административен съд гр. Хасково е отменено по жалба на Иван Колев Куманов решение № Ж-49-2/09.10.2009 г. на директора на РУСО гр. Хасково, с което е потвърдено разпореждане № 5004218622/29.06.2009 г. на ръководителя на "ПО" към РУСО гр. Хасково, а преписката е върната на ръководителя на "ПО" за ново произнасяне съобразно указанията, дадени в съдебното решение. За да постанови това решение съдът е приел, че с обжалваното решение неправилно е прието, че осигурителния стаж на Иван Колев Куманов за периода от 11.01.1978 г. до 01.05.1995 г., положен в Аварийна база Димитровград като минен спасител следва да бъде зачетен като стаж от втора категория при условията на т. 8 от Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране /ПКТП, отм./. Съдът е посочил, че жалбоподателят е назначен на длъжност "спасител към минен обект и аварийна база" - подземен в Аварийна база Димитровград, впоследствие е преназначен на длъжност "спасител към минен обект и аварийна база в рудници за добив на рудни и нерудни изкопаеми" - подземен; същото отразяване е направено в щатното разписание на Аварийна база Димитровград за 1979 г.; в заповедта от 02.05.1995 г. за прекратяване на трудовото правоотношение е посочено, че е заемал длъжността "подземен минен спасител"; в същия смисъл са записванията в трудовата книжка. Според съда при определяне на категорията на труда от административния орган не са взети предвид характера на труда и условията при полагането му. Като се е позовал на заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза съдът е обосновал извода, че полаганият от жалбоподателя труд като минен спасител в Аварийна база Димитровград е бил с вредност и тежест на условия на труда, характерни за дейността на минния спасител, поради което на основание т. 67 ПКТП (отм.) е направил извода, че труда на жалбоподателя за посочения период следва да бъде зачетен по т. 1 ПКТП (отм.). Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е правилно. Същото е постановено при повторно разглеждане на делото от първата инстанция след като с решение № 10934/27.09.2010 г., по адм. дело № 4633/2010 г. на ВАС, шесто отделение е отменено решение № 88/22.02.2010 г. по адм. дело № 767/2009 г. по описа на Административен съд гр. Хасково и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. Дадени са указания за изясняване на характера и условията на труда, положен от жалбоподателя през процесния период. Административното производство е образувано по подаденото от Иван Колев Куманов, ответник в касационното производство, заявление за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст с вх. № МП-2045/29.01.2009 г., а с разпореждане от 05.06.2009 г. му е отпусната пенсия по § 4, ал. 1 ПЗР КСО, считано от 01.03.2009 г., при зачетен осигурителен стаж от първа категория - 2 месеца и 17 дни и от втора категория - 18 години, 7 месеца и 28 дни, като пенсията е определена в минимален размер по чл. 70, ал. 7 КСО. С разпореждането от 29.06.2009 г., което е потвърдено при обжалваното по административен ред с решение № Ж-49-2/09.10.2009 г. на директора на РУСО гр. Хасково, е определен действителния размер на пенсията, като е зачетен същия осигурителен стаж от първа и втора категория. Спорът по делото е свързан с категорията на труда, положен от Иван Куманов като минен спасител в Аварийна база Димитровград през периода от 11.01.1978 г. до 01.05.1995 г. Въз основа на извършения съвкупен анализ на събраните по делото доказателства и приложимите правни норми първоинстанционният съд обосновано е приел, че този труд следва да се определи като такъв от първа категория при приложение на т. 67, ал. 1 ПКТП (отм.), вр. т. 1 от същия правилник. От писмените доказателства по делото се установява от фактическа страна, че Иван Куманов е назначен със заповед № 8/19.01.1978 г., считано от 11.01.1978 г., на длъжност "спасител към минен обект и аварийна база" - подземен, в Аварийна база Димитровград; със заповед № 269/30.11.1978 г. е преназначен на длъжността "спасител към минен обект и аварийна база в рудници за добив на рудни и нерудни изкопаеми" - подземен; в заповед № 115/20.12.1985 г. и допълнително споразумение № 00013/05.02.1990 г. е посочена заеманата длъжност - "спасител към минен обект и аварийна база"; в одобреното щатно разписание на Аварийна база Димитровград за 1979 г. лицето фигурира на длъжността "спасител към минен обект и аварийна база", като е направен запис в колона 2 от таблицата - "подземни"; в заповед № 6/02.05.1995 г. за прекратяване на трудовото правоотношение е записано, че е работил на длъжността "минен спасител"; в трудовата книжка е вписано, че е изпълнявал длъжността "подземен минен спасител". В констативен протокол изх. № 66-06-122/23.09.2009 г., съставен при извършената проверка на издаден образец за пенсиониране УП-3 от осигурител Мина "Здравец" ЕАД, в ликвидация /като правоприемник на Аварийна база Димитровград/ също е констатирано, че лицето е заемало посочените длъжности, като е прието /стр. 2, последен абзац, и стр. 3, първи абзац/, че през спорния период Иван Куманов е работил като минен спасител в Аварийна база Димитровград. Предвид тази фактическа установено необосновано е твърдението в касационната жалба, че Иван Куманов не е изпълнявал длъжността "минен спасител". При преценката на естеството на труда и условията, при които е полаган, първоинстанционният съд правилно се е позовал на заключението на съдебно-техническата експертиза, като е възприел изводите на вещото лице относно структурата на спасителната дейност в минния отрасъл, структурата и дейността на Аварийна база Димитровград и работната характеристика на професията "минен спасител". В тази връзка обосновано съдът е приел, че Аварийна база Димитровград е създадена за борба с крупни аварии и големи злополуки и е действала в национален мащаб, в помощ на целия минен отрасъл, на подчинение на Министерството на промишлеността; Аварийната база е осъществявала дейност на територията на цялата страна във всички мини, където се е налагало. Осъществяваната дейност се изразява в минно-спасителни дейности при отстраняване на подземни аварии, с цел спасяване и изваждане на повърхността на пострадали хора, което често налага престой под земята в продължение на денонощия и седмици. Вещото лице е посочило също, че условията на труда под земята са от най-тежките - горещина, липса на въздух, 100 % влажност, опасност от срутване. Съдът правилно се е позовал на заключението на съдебната експертиза при преценката на характера и на условията на труда, тъй като заключението е от значение за изясняване на спора от фактическа страна и е дадено по въпроси от област, за която са необходими специални познания; експертизата е назначена в изпълнение на указанията на ВАС, дадени в отменителното решение, освен това съдът е възприел само част от изводите на вещото лице - тези, които са отнасят до въпросите от неговата компетентност, но не и отговорите по правни въпроси, които са били дадени от вещото лице. Въпреки че в съдебното заседание пред първата инстанция, на което е изслушано заключението на вещото лице, от представителя на РУСО е направено възражение по обосноваността на заключението, то не е направено искане за назначаване на тричленна експертиза, нито са представени други доказателства, чрез които да се опровергават изводите на вещото лице, поради което възражението е останало недоказано. Възражението в касационната жалба, обосновано с мотивите в решението по адм. дело № 126676/2009 г. на ВАС, шесто отделение е неоснователно, тъй като на първо място не може да се приеме, че се касае за идентични случаи, доколкото спорът по посоченото решение се отнася до друг обект. В тази връзка следва да бъде отчетена спецификата в изпълняваната от жалбоподателя длъжност /същият е бил "минен спасител"/, която от своя страна е резултат от спецификата във функциите на Аварийна база Димитровград, съображения за което са изложени по-горе. По изложените съображения първоинстанционният съд обосновано е направил извода, че предвид характера и условията на труда, полаган от Иван Куманов през процесния период, за същия следва да се приложи категорията по т. 1 ПКТП (отм.), определена за работници, заети с подземна работа в мините, тунелите и други подземни обекти, при приложение на чл. 67, ал. 1 ПКТП (отм.). Не са налице твърдяните касационни основания за отмяна и решението като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора искането на ответника по касационната жалба за присъждане на разноски е по принцип основателно, но по делото няма доказателства за направени разноски пред касационната инстанция, поради което такива и не следва да бъдат присъждани. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,