Решение № 15808 от 21.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2166/2003 г.

Решение № 15808 от 21.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2166/2003 г., III о., докладчик съдията Кремена Хараланова Производството е по реда на чл. 176 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане от Николай Евстатиев Статков от гр. Враца, подадено на 29.07.2009 г., за допълване на решение № 9225/8.07.2009 г. постановено по адм. дело № 2166/2003 г. на Върховния административен съд, трето отделение. Останалите жалбоподатели по делото, ответната страна и заинтересованото лице, не са изразили становище по направеното искане. Прокурорът от Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на предявеното искане. Върховният административен съд, трето отделение, намира, че искането е предявено в преклузивния срок по чл. 176, ал. 1 АПК от надлежна страна, поради което е допустимо, а разгледано по същество - неоснователно, по следните съображения: В направеното искане са изложени доводи за неправилност на постановеното решение и се претендира отговор на въпроси, чието разглеждане е недопустимо по реда на настоящото производство. По същество формулировката на искането не сочи на констатирана от подателя му, липса на формирана воля на съда по част от спорния предмет, а на несъгласие с постановеното от съда решение. Съображенията Наведените съображения, относими към предмета на спора, вече са намерили отговор в мотивите и диспозитива на решението, чието допълване се претендира. По предявеното изрично искане за допълване на решение № 9225/08.07.2009 г., включително с присъждане на направените по делото разноски, съдът намира следното: Решение № 9225/08.07.2009 г. по адм. дело № 2166/2003 г. на Върховния административен съд, трето отделение е постановено в съдебно производство по чл. 6, ал. 6, изр. 3 от Закона за обезщетяване на собственици на одържавени имоти (ЗОСОИ) - втора фаза на производството по обжалване на мълчалив отказ на министъра на земеделието и горите за признаване на право на обезщетяване за имущество във връзка със заявления вх. № 94-00-380 от 24.02.1998 г. и 23.11.1998 г., подадени от наследниците на Тодор Статков и Атанас Филипов от гр. Враца, за определяне стойността на одържавено имущество. С него съдът е определил стойността на имуществото, за което е признато право на обезщетяване с компенсаторни записи по влязло в сила решение № 293/23.01.2001 г., по адм. дело № 1155/1999 г. на ВАС, трето отделение, в размер на 566 789.53 лв, при съответни дялове за всеки от правоимащите наследници на Тодор Статков и Атанас Филипов, в т. ч. и 47 200 лв за Николай Евстатиев Статков. Налице е произнасяне по целия спорен предмет, като е утвърдена оценка на обезщетението и установените квоти на правоимащите, относно имущество, кръг лица и по начин, вече определени с влязлото в сила съдебно решение в първата фаза на производството за обезщетяване по реда на ЗОСОИ. При това, лицата на които е определено обезщетение, са съобразени с актуалния списък на жалбоподателите по делото, с оглед обстоятелството, че част от отразените в диспозитива на решение № 293/23.01.2001 г. по адм. дело № 1155/1999 г. са починали в хода на процеса и като жалбоподатели са конституирани техните наследници по закон, както и че производството е прекратено с влязло в сила определение на съда по отношение на Васил Николаев Вълков. Взети са предвид описанието на подлежащото на обезщетение имущество съгласно решението, постановено в първата фаза на производството и определения с него начин на обезщетяване с компенсаторни записи. Към определената стойност на подлежащото на обезщетяване имущество, с оглед алгоритъма по чл. 4, ал. 3, т. 2 ЗОСОИ вр. чл. 3, ал. 5 ЗОСОИ - в размер на 566 689.53 лв, на основание чл. 6, ал. 9 изр. последно ЗОСОИ е прибавен депозитът, изплатен от жалбоподателите за възприетото от съда частично заключение, при което стойността на обезщетението е определена в размер общо на 566 789.53 лв и едва след това е определена конкретна стойност на обезщетението за всеки от правоимащите, включително след закръгляването на сумите нагоре или надолу до сума кратна на 100. Разпоредбата на на чл. 176 АПК е приложима само в случаите, в които решението не изчерпва предмета на делото и след постановяването му, част от спора остава висящ. Предвид установеното по горе, в случая съдът се е произнесъл по целия спорен предмет, включително по направеното от Николай Евстатиев Статков искане за разноски, относно което съдът е съобразил специалното правило на чл. 6, ал. 9, изречение последно от ЗОСОИ. Поради това и претенцията за допълване на решението, като неоснователна, следва да бъде отхвърлена. Във връзка с конкретните твърдения, обективирани в искането за допълване по реда на чл. 176 АПК, следва да се отбележи, че същите имат характера на доводи за наличието на касационни основания за отмяна на съдебното решение, поради което са предмет на проверката на правилността на решение № 9225/08.07.2009 г., при обжалването му пред касационната инстанция. Наред с това, непроизнасянето на съда по искания, чието разглеждане и решаване в конкретното съдебно производство е било недопустимо, не обуславят извод за непълнота на постановения съдебен акт. По изложените съображения, Върховният административен съд, трето отделение