Решение № 8827 от 14.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 4447/2016 г.

Решение № 8827 от 14.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 4447/2016 г., I о., докладчик съдията Стефка Кемалова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Стови 1" ЕООД, ЕИК: 115647133, със седалище и адрес на управление с. Труд, ул. "Александър Димитров № 23, представлявано от И. Б. П., подадена чрез пълномощник - адвокат Христо Мандалчев. С оспореното Решение № 220/08.02.2016 г., постановено по административно дело № 558/2015 г. по описа на Административен съд - Пловдив е отхвърлена жалбата против Ревизионен акт № Р-16-1401452-091-01/12.11.2014 г. на органи по приходите при ТД на НАП гр. Пловдив, потвърден с Решение № 66/30.01.2015 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. Пловдив, с който на търговското дружество не е признато право на данъчен кредит по фактури, издадени от "Юниън ПД" ЕООД, "Пенелопа Билд 12" ЕООД, "Ей Джи Си Форестър" ЕООД и "Пи Ви Билд" ЕООД. В полза на приходната администрация е присъдено юрисконсултско възнаграждение. В касационната жалба се твърди, че оспореното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и на процесуалните правила, че било немотивирано, нямало коментар на събраните доказателства и обсъждане на възраженията в жалбата против ревизионния акт. Извършва се позоваване на практика на СЕС и на Върховния административен съд. Иска се отмяна на съдебното решение, след което да се постанови друго, с което да се отмени ревизионния акт. По делото от страна на ответника чрез главен юрисконсулт Цветанка Дамянова е постъпила неподписана писмена защита по съществото на спора, с искане съдебното решение да бъде оставено в сила и да се присъди юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК за производството пред Върховния съд. На проведеното съдебно заседание по делото, главните страни не се представляват. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба и предлага оспореното съдебно решение да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно. Върховният административен съд, състав на Първо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Предмет на съдебна проверка пред първоинстанционния административен съд е ревизионен акт, с който на "Стови 1" ЕООД са определени задължения по ЗДДС в резултат на отказано право на данъчен кредит за периода 01.05.2013 г. - 31.01.2014 г. по фактури, издадени от "Юниън ПД" ЕООД, "Пенелопа Билд 12" ЕООД, "Ей Джи Си Форестър" ЕООД и "Пи Ви Билд" ЕООД с предмет доставка на стоки и услуги. Въз основа на установените в хода на ревизията факти, приходните органи са приели, че не се доказва реалното извършване на доставки от посочените доставчици, с оглед на което и на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, във връзка с чл. 70, ал. 5 от същия закон, са приели, че за ревизираното лице не е възникнало правото на приспадане на данъчен кредит. Съдът е отхвърлил жалбата, след като е достигнал до извода, че от ангажираните по делото доказателства не може да се установи реалност на спорните доставки. Съдебното решение е подробно мотивирано, в същото се съдържат както фактически установявания, така и съответните им правни изводи. Обсъдени са всички доказателства и поддържаните от жалбоподателя доводи, поради което неоснователни са твърденията, съдържащи се в касационната жалба, които са в обратния смисъл. Неоснователно се твърди и за допуснати от съда нарушения на съдопроизводствените правила, без конкретика по това възражение. С насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно заседание, съдебният състав е дал изключително подробни указания на страните във връзка с разпределяне на доказателствената тежест в процеса и е очертал правно значимите факти, подлежащи на установяване. На жалбоподателя е дадена възможност да ангажира гласни доказателства, посредством които да се преодолеят несъответствията в представените документи, придружаващи спорните фактури, но разпит на свидетели не е бил поискан. Освен това, съдебното решение е постановено при правилно приложение на относимите материално-правни разпоредби. Относно стоките, предмет на процесните фактури /честотен инвертор, компресор, денситометър, ел. табло, електронен модул, програмен модул, камера за наблюдение, захранващ модул, прахоуловител към печатни машини, носачи на щанцове, щанц форми, клише, патрици, европалети, палети с термообработка и др./, съдът е приел нереалност на доставките, въз основа на следното: 1. Не са установени данни, включително и счетоводни за наличие на стоките при преките доставчици; 2. Опровергана е доказателствената стойност на представените приемо-предавателни протоколи относно посоченото в тях място и конкретен обект, от който би следвало да са предадени стоките на територията на Област Варна, тъй като при извършени проверки на място от приходните органи, е установено, че такива обекти не съществуват; 3. Представените пътни листове са с редица несъответствия, които не са били преодолени в хода на съдебното производство, като в тази връзка съдът изрично е подчертал, че тези несъответствия не биха били обсъждани, в случай, че от доказателствената съвкупност безпротиворечиво се установява фактическото предаването на стоките, което не е налице в случая. Като краен извод, съдът е приел, че отразеното в приемо-предавателните протоколи и другите частни документи, не съответства на действителната фактическа обстановка, поради което реалността на доставките не би могла да се приеме за доказана и установена. Доводите, развити от Административен съд - Пловдив относно доставката на стоки, предмет на процесните фактури, се споделят от касационната инстанция, като в допълнение следва да се отбележи и следното: Независимо, че приходната администрация не оспорва последващата реализация на стоки от вида на процесните, то и този втори елемент от състава за признаване правото на данъчен кредит, не може да се приеме, че е доказан от ревизираното лице по безспорен начин. Видно от заключението по съдебно-счетоводната експертиза е, че на въпроса: "Какви последващи доставки е извършил жалбоподателя със стоки от същия вид и количество, има ли наличност при него от такъв вид стоки", вещото лице е установило, че една част от материалите се водят като налични в счетоводството на дружеството, а друга част са отнесени като пряк и непряк разход за производствени цели и са отписани от наличностите. Този извод обаче е направен единствено въз основа на счетоводните записвания и книги, водени от лицето, като по делото не е установена действителната наличност на част от стоките и не са представени фактури за последващи продажби. Относно спорните услуги /ламиниране на листа, метализиране на картон, каширане на напечатани листа, печат на химизирана хартия, книговезка услуга, топъл печат, ремонтни дейности на печатни машини, изработка на табели и строително-ремонтни дейности/, в съдебното решение са развити обосновани и аргументирани изводи за липса на доказателства за действителното им извършване, които се споделят от настоящата инстанция. Представените от ревизираното лице документи, не са достатъчни да обосноват реалното получаване на услугите, които са твърде специфични по своя характер. Досежно услугата, с предмет СМР, съдебният състав е развил в допълнение и втори мотив, като правилно е приел, че фактурата не отговаря на изискванията на чл. 226 от Директива 2006/112/ЕО, а именно да съдържа данни за степента и естеството на услугите, като липсващите реквизити в случая не могат да се допълнят от придружаващите я документи. Респективно, неспазване на тези изисквания, както и на съответната норма на чл. 114, ал. 1, т. 9 от ЗДДС е достатъчно основание, за да не бъде признато на получателя по доставката правото на приспадане на данъчен кредит, тъй като възпрепятства възможността за доказване реалността на доставката, респективно установяване настъпването на данъчното събитие. В този смисъла е Решение от 8.05.2013 г. по дело С-271/12 на СЕС, постановено по преюдициално запитване отнасящо се до тълкуването на Шеста директива 77/388/ЕИО на Съвета, в което се приема, че правото на приспадане на ДДС може да се откаже на данъчнозадължените лица, които разполагат с непълни фактури, дори ако в допълнение към последните след приемането на решението за отказ е предоставена информация с цел да се докаже действителното извършване, естеството и стойността на фактурираните сделки. Неоснователни са развитите в касационната жалба доводи относно несъобразяване от страна на първостепенния съд с практиката на Съда на ЕС по тълкуване на разпоредби на Директивата за ДДС чрез позоваване на решенията на СЕС по съединени дела № С - 80/11 и С - 142/11, както и по дело С-324/11. Действително добросъвестният получател по реално осъществена облагаема доставка не следва да бъде санкциониран с отказ на право на данъчен кредит по фактурата за тази доставка поради действия на своя доставчик или поради това, че доставчикът не е бил в състояние да изпълни доставката. Тези разяснения обаче важат в случаите, когато е установено реалното осъществяване на спорните доставки, каквато установеност липсва относно фактурите, издадени от "Юниън ПД" ЕООД, "Пенелопа Билд 12" ЕООД, "Ей Джи Си Форестър" ЕООД и "Пи Ви Билд" ЕООД. Освен това, съгласно т. 33 от решение на Съда на ЕС по дело С-285/11, което също е цитирано в касационната жалба, правото на приспадане по принцип не може да се откаже, ако се установи, че доставките са реално осъществени и предметът им е използван впоследствие в извършваната от данъчнозадълженото лице облагаема дейност. По силата на т. 31 и т. 32 от същото решение, преценката за наличие на условията за възникване на правото на данъчен кредит се извършва от националната юрисдикция, в съответствие с правилата на доказване, установени в националното право, въз основа на цялостна преценка на всички елементи и фактически обстоятелства по делото, което е извършено от първоинстанционния съд. Съгласно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от ГПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК, именно лицето, което черпи права от претендираното право на приспадане на данъчен кредит следва да установи реалното осъществяване на доставките и използването на техния предмет за целите на облагаемата си дейност, което в случая не е сторено. Предвид изложените мотиви и като съобрази, че оспореното съдебно решение не страда от пороците, посочени в касационната жалба, както и, че същото е валидно и допустимо, следва да се бъде оставено в сила. Независимо от изхода на делото, претенцията на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция е неоснователно, тъй като се съдържа в писмено становище, което не е подписано, респективно липсва валидно извършено искане в този смисъл. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на Първо отделение