Решение № 11769 от 19.12.2022 г. на ВАС, V о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от П. Димитров от гр. Ловеч, чрез пълномощник адв. И. Илиев, против решение 119 от 10.06.2022 г., постановено по адм. дело 58/2022 г. на Административен съд (АС) Ловеч, с което е отхвърлена жалбата му против заповед РД-05-01-07 от 22.12.2021 г., издадена от директора на Областна дирекция "Земеделие" - Ловеч, с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 5 от Закона за държавния служител (ЗДСл) е прекратено служебното му правоотношение. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на постановеното решение, поради нарушение на съдопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Като основание за отмяна се сочи, че към момента на прекратяване на служебното правоотношение касатора е придобил и упражнил правото си на пенсия по чл.69, ал.2 от КСО, поради което не са налице предпоставките по чл.106, ал.1 т.5 от ЗДСл., тъй като не е налице основанието по чл.68 от КСО. По подробно развити доводи в касационната жалба иска отмяна на оспореното съдебно решение и отмяна на оспорената заповед, както и да му бъде присъдено обезщетение по чл.121, ал.1, т.3 от ЗДСл. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът - директор на Областна дирекция "Земеделие" - Ловеч, чрез процесуален представител Р. Нейкова, в писмен отговор и в съдебно заседание, оспорва касационната жалба и моли да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, както и в рамките на преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. , Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови отхвърляне на жалбата на Димитров против заповед РД-05-01-07 от 22.12.2021 г., издадена от директора на ОД" Земеделие" - Ловеч, с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 5 от ЗДСл. е прекратено служебното му правоотношение, съдът е приел за установено от представените по делото доказателства, че жалбоподателят е заемал длъжността главен инспектор", считано от 28.02.2018г., като към 08.06.2021г. е навършил [възраст], а към датата на издаване на заповедта има осигурителен стаж 42 години и 6 месеца. В този смисъл са данните в представените докладна записка РД -12 - 01- 490/14.12.2021г. с приложена справка за служители, придобили право на пенсия по чл.68 от КСО, сред които и жалбоподателят. При тези данни, от правна страна съдът е приел, че обжалваната заповед е издадена от компетентен административен орган, с оглед разпоредбата на чл.92 от ЗДСл., в предписаната от закона писмена форма, при липсата на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствени правила и правилно приложение на материалния закон. Посочил е, че съгласно чл. 106, ал. 1, т. 5 от ЗДСл органът по назначаването може да прекрати служебното правоотношение с едномесечно предизвестие при придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по смисъла на общата разпоредба на чл. 68 от КСО, предвиждаща възникване на право на пенсия при навършването на определена възраст и при определен осигурителен стаж. В случая са налице материалните предпоставки на нормата, тъй като жалбоподателят е навършил изискуемата съгласно чл. 68, ал. 1 и 2 от КСО и чл. 15, ал. 1, т.6 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС) възраст. Правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1 и 2 КСО се придобива от 1 януари 2021 г. при възраст 64 години и 4 месеца и осигурителен стаж 39 години за мъжете, като жалбоподателят към датата на прекратяване на служебното правоотношение е придобил 42 години и 6 месеца осигурителен стаж и е навършила [възраст] още на [дата на раждане]. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Споделя се изцяло изводът на съда за наличие на основанието по чл. 106, ал. 1, т. 5 от ЗДСл. За да възникне правото на органа по назначаването да прекрати едностранно служебното правоотношение с едномесечно предизвестие по чл. 106, ал. 1, т. 5 от ЗДСл. следва да са налице условията за придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст от страна на държавния служител, като установяването на този факт следва да бъде съобразено с разпоредбата на чл. 68 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), както правилно е приел и решаващият съд. Нормата предвижда наличие на определен осигурителен стаж и възраст, като за конкретния случай, правилно съдът е съобразил изискванията към момента на издаване на заповедта - 22.12.2021 г., към който момент съгласно чл. 68, ал. 1 от КСО и чл. 15, ал. 1, т. 6 от НПОС правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1 и 2 КСО се придобива от 01.01.2021г. при възраст 64 години и 4 месеца и осигурителен стаж 39 години за мъжете. Жалбоподателят отговаря на тези изисквания и към датата на издаване на заповедта е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Правилно при установените факти, съдът е счел, че след като изискването за възраст и осигурителен стаж е осъществено, то правото на придобиване на пенсия за осигурителен стаж и възраст е възникнало, поради което са налице елементите от фактическия състав, изпълващи хипотезата на чл. 68 от КСО, съответно и на чл. 106, ал. 1, т. 5 от ЗДСл. Посоченото в заповедта отговаря и на изискванията за мотивиране на акта, по аргумент от нормата на чл. 108 от ЗДСл. След като са налице кумулативните изисквания за придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, правилно съдът е приел, че органът по назначаването може да упражни едностранно правото си да прекрати служебното правоотношение с държавния служител. Правилно е приложен материалния закон. Наведените доводи в касационната жалба, че не са изпълнени предпоставките за прекратяване на служебното правоотношение, тъй като касатора е упражнил правото си на пенсия по чл.69, ал.2 от КСО още преди назначаването му на заеманата длъжност са неоснователни. Посоченият по - благоприятен режим за пенсиониране по чл.69 от КСО предполага труд от първа категория, който е с по - голяма тежест и вредност от полагания труд и нормативно уредената хипотеза дава възможност на правоимащото лице да упражни това свое право, както в случая е сторено от касатора. Прекратяването на служебното правоотношение при условията на чл.106, ал.1, т.5 от ЗДСл. може да бъде осъществено само когато са изпълнени кумулативно, материалноправните основания по чл.68 от КСО, които в случая безспорна са налице, поради което придобитото по - рано от касатора право на пенсия по чл.69, ал.2 от КСО при по - благоприятен режим не препятства, упражняването на правото на органа по назначаването за едностранно прекратяване на служебното правоотношение при придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в хипотезата на чл.68 от КСО. Не е опровергано приетото от административния орган и съда, че касатора отговаря на изискванията и е придобил право на пенсия за изслужено време и възраст, съответно че е налице и основанието по чл. 106, ал. 1, т. 5 от ЗДСл. Съдебното решение не страда от сочените в касационната жалба пороци и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото е основателна претенцията на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция, което съдът на основание чл.78, ал.8 от ГПК във вр. с чл.37 от Закона за правната помощ, съдът определя в размер на 100 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,