Решение № 346 от 2.10.2012 г. на ВКС по н. д. № 1165/2012 г.

Решение № 346 от 2.10.2012 г. на ВКС по н. д. № 1165/2012 г., III н. о., НК, докладчик председателят Елияна Карагьозова Производството е образувано на основание касационна жалба на подсъдимия Б. В. К. срещу въззивно решение № 103 от 26.03.2012 г. по внохд № 86/12 г. по описа на Софийския апелативен съд, нак. отделение, 4-ти състав, с което е потвърдена присъда от 04.07.2011 г. по нохд № 5743/2009 г. по описа на СГС, 4-ти състав, нак. отделение. В жалбата и в съдебно заседание се поддържа, че при постановяване на решението и присъдата е допуснато нарушение на закона. Прави се искане за отменяване на съдебния акт и признаване на подсъдимия за невиновен по повдигнатото обвинение. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Не е допуснато нарушение на материалния закон. Подсъдимият е извършил инкриминираното деяние. Върховният касационен съд, за да се произнесе съобрази следното: С горната присъда Софийският градски съд е признал жалбоподателя-подсъдим за виновен в това, че на 28.11.2008 г. около 15.30 ч. в гр. София, ул. "Велчо Атанасов" пред блок № 36а, отнел чужди движими вещи - златен пръстен, тип "халка" на стойност 120 лева и златна гривна на стойност 208.00 лева общо вещи на стойност 328.00 лева от владението на В. Н. И. с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила и грабежа представлява опасен рецидив, поради което и на основание чл. 199, ал. 1, т. 4 вр. с чл. 198, ал. 1, пр. 1 вр. с чл. 29, ал. 1, б. "а" и "б" и чл. 54 НК ГО ОСЪДИЛ на ПЕТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА при СТРОГ режим на изтърпяване в ЗАТВОР. Касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА: Решението с което е потвърдена присъдата е правилно и законосъобразно. Доводът за нарушение на материалния закон е поддържан пред въззивния съд, който по реда на чл. 339, ал. 2 НПК е дал отговор и е изложил съображения, защо не го приема. Мотивите на съда са пространни, убедителни и изцяло се споделят от настоящия касационен състав. Правилно е прието, че обвинението срещу подсъдимия е доказано от фактическа и правна страна. Законосъобразен е и извода, че неправомерните действия на подсъдимия изпълват състава на престъплението грабеж. По делото е изслушана пострадалата св. В. И., която е потвърдила депозираните показания на досъдебното производство. Същата подробно е разказала за инцидента, и извършените от подсъдимия действия спрямо нея. Установено е, че спирайки рязко автомобила си до пострадалата и след въпрос къде крие сина си, подсъдимият я хванал за дясната ръка и издърпал със сила пръстена от ръката й. На опита да си го върне обратно, дърпайки подсъдимия за блузата, подсъдимият успял да дръпне и скъса гривната на лявата ръка на пострадалата. Свидетелката се опитала да отвори лявата предна врата на автомобила, при което подсъдимият отваряйки последната, убол пострадалата с неустановен предмет в областта на прасеца. След това от автомобила излязла св. К., която нападнала пострадалата. На мястото пристигнал съпругът на пострадалата св. Е. И., който видял съпругата си и свидетелката да си разменят удари и реплики. Виждайки И., К. се върнала в автомобила на подсъдимия и двамата се отдалечили от местодеянието. При така установените фактически положения, приети от съдилищата, които не подлежат на преобсъждане от касационната инстанция, изводът, че подсъдимият е извършил престъплението грабеж е правилен. На първо място е налице отнемане на вещи с употреба на сила, каквато съставлява хващането на ръката и издърпването на пръстена, както и дърпането и скъсването на гривната от лявата ръка на пострадалата. Действията на подсъдимия са извършени без съгласието на пострадалата, която се опитала да си върне отнетите й вещи. Грабежът е съставно престъпление, което включва не само отнемане, но и употреба на сила за постигане на неправомерния резултат. В случая обосновано е прието, че инкриминираното деяние съставяла грабеж по смисъла на чл. 198 НК, който предвид обстоятелството, че е извършен при условията на опасен рецидив по смисъла на чл. 29, ал. 1 б. "а" и "б" НК, правилно е квалифициран като престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 4 НК. При извършената проверка не се установи съдилищата да са нарушили разпоредбите на чл. 13, чл. 14 и чл. 107, ал. 5 НПК. Доказателствата са събрани при спазване на процесуалните правила, а изводът за виновно, противоправно деяние е направен след пълен и цялостен анализ на всички относими към предмета на деянието доказателства. Авторството е доказано от съвкупния доказателствен материал, поради което, като е потвърдил извода, че подсъдимият е извършител на инкриминираното деяние и деянието е съставомерно по повдигнатото обвинение, въззивният съд не е допуснал нарушение на закона. Приложен е този закон, който съответства на приетите за установени фактически положения по делото. Не е допуснато нарушение по чл. 348, ал. 2 вр. с ал. 1, т. 1 НПК, което да обуславя отменяване на съдебния акт и оправдаване на подсъдимия. Съответно не тежестта на деянието, както и на данните за личността на дееца е и наложеното наказание, определено в минималния предвиден в чл. 199, ал. 1, т. 4 НК размер от пет години лишаване от свобода. Не са налице условията на чл. 55НК, които да обуславят наказание под законовия минимум. Решението е законосъобразно и правилно и следва да се остави в сила. Воден от изложените мотиви и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение