Решение № 2154 от 13.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7800/2009 г.

Решение № 2154 от 13.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7800/2009 г., IV о., докладчик съдията Кремена Хараланова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Алберт (Аврам) Яков и Зива Мизрахи, чрез процесуалния им представител адвокат Александър Попчев срещу решение № 24/23.01.2009 г. по адм. дело № 1720/2006 г. на Пловдивския окръжен съд, Административно отделение, с което е отхвърлена жалбата им против мълчалив отказ на кмета на община Пловдив да се произнесе по молба вх. № Р 894Д4/12.01.1998 г. и да отмени отчуждаването на 17/32 ид. части от имот пл. № 501, кв. 72, 13 - нов по плана на Централна градска част - Пловдив, находящ се на ул. "Васил Коларов" (сега "Княз Александър I") № 38. В касационната жалба се излагат доводи, че решението е неправилно, като необосновано и постановено в противоречие с приложимия материален закон. Твърди се, че мероприятието, за което е отчужден имотът фактически не е започнало, както и че по отношение на съседни имоти е извършена реституция. Претендира се отмяна на обжалваното решение, при което настоящата инстанция да постанови ново решение по съществото на спора, с което да уважи жалбата, разгледана от първоинстанционния съд срещу мълчалив отказ на кмета на община Пловдив за отмяна на отчуждаването. Ответникът - кметът на община Пловдив, чрез процесуалния си представител адвокат Николай Стойчев в писмено становище и в открито съдебно заседание по съществото на спора моли съда да отхвърли касационната жалба като неоснователна. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на подадената касационна жалба. Счита, че правилно съдът е приел, че не са налице предпоставките на чл. 1, ал. 1 ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС, след като сградата в отчуждения имот е предназначена за административни нужди и реконструирана. Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд, четвърто отделение приема, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима, а разгледана по същество - неоснователна по следните съображения: С решение № 12231/7.12.2006 г. по адм. дело № 2465/2006 г. на Върховния административен съд, петчленен състав на Първа колегия е отменено решение № 1125/4.02.2005 г. по адм. дело № 6542/2004 г. на ВАС, четвърто отделение и оставеното с него в сила решение от 22.06.2004 г. по адм. дело № 378/2003 г. на Пловдивски окръжен съд, с което е отхвърлена жалбата на Зива Мизрахи и Алберт (Аврам) Яков против мълчалив отказ на кмета на община Пловдив по молба вх. № Р 894Д4/12.01.1998 г. за отмяна на заповед за отчуждаване № СД-137/30.07.1982 г. и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на Пловдивски окръжен съд. При новото разглеждане на делото с решение № 24/23.01.2009 г. по адм. дело № 1720/2006 г. на Пловдивския окръжен съд, Административно отделение, е отхвърлена жалбата на Алберт (Аврам) Яков и Зива Мизрахи против мълчалив отказ на кмета на Община - Пловдив, да се произнесе по молба вх. № Р 894Д4/12.01.1998 г. и да отмени отчуждаването на 17/32 ид. части от имот пл. № 501, кв. 72, 13 - нов по плана на Централна градска част - Пловдив, находяща се на ул. "Васил Коларов" (сега "Княз Александър I") № 38. В производството по реда на чл. 4 ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС, съдът е приел, че не са налице изискванията на чл. 1, ал. 1 от същия закон поради отчуждаването на недвижимия имот по реда на ЗТСУ и извършване на мероприятието, за което е отчужден. Първоинстанционният съд е назначил съдебно - техническа експертиза за установяване на осъществените по мероприятието дейности, като въз основа данните от събраните по делото доказателства, включително и след изпълнение на дадените с отменителното решение на ВАС указания, е приел за законосъобразен оспорения мълчалив отказ за отмяна на отчуждаването. Обжалваното решението е правилно. Направените от съда фактически констатации изцяло кореспондират с данните от приобщения по делото доказателствен материал. Решението е обосновано и в съответствие с приложимия материален закон. За да отхвърли жалбата на Зива Мизрахи и Алберт (Аврам) Яков срещу мълчаливия отказ на кмета на Община Пловдив по молба вх. № Р 894Д4/12.01.98 г. за отмяна на отчуждаването на 17/32 ид. части от недвижим имот пл. № 501, кв. 72 нов (13 стар), находящ се на ул. "В. Коларов" № 38 (сега ул. "Княз Александър I") в гр. Пловдив, Пловдивският окръжен съд правилно е приел, че не са налице двете кумулативно дадени в чл. 1, ал. 1 от ЗВСОНИ по ЗТСУ и др. устройствени закони, предпоставки. От доказателствата по делото се установява, че процесната сграда съществува, но мероприятието, за което имотът е отчужден - "Реконструкция на Драматичен театър Пловдив", фактически е започнало. Според заключението на изслушаната при новото разглеждане на делото СТЕ, реконструкцията обхваща включително група сгради в Г - образна форма, сред които и процесната, в която има осъществени вътрешни преустройства за нуждите на администрацията на театъра, подмяна на ел. инсталацията, отоплителна инсталация, частични облицовки и настилки; сградата е паметник на културата, поради което е съхранена като конструкция, обем, етажност и външен вид; мероприятието е започнало преди влизане в сила на приложимия реституционен закон и е завършено понастоящем на 80%. Настоящият състав споделя изцяло направените (включително въз основа доказателствата, представени по адм. дело № 2465/2006 г. на ВАС, петчленен състав на Първа колегия документи) фактически и правни изводи на първата инстанция. Независимо от изпълнението на дадените от състава по последното дело, указания за изясняване на спора, обосновано и правилно съдът е приел, че мероприятието, за което е отчужден процесният имот е започнало, следователно не е налице една от кумулативно установените предпоставки за отмяна на отчуждаването съгласно чл. 1, ал. 1 от Закона за възстановяване собствеността върху някои отчуждени недвижими имоти по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС. Според посочената разпоредба за да се отмени отчуждаване на застроен недвижим имот следва не само сградата да съществува към деня на влизане на този закон в сила, но и мероприятието, за което е отчужден имотът, фактически да не е започнало. В случая второто материалноправно изискване не е налице, поради което обоснован и правилен е направеният краен извод за неоснователността на жалбата срещу мълчаливия отказ за отмяна на отчуждаването. Не намира правно основание наведеният от касаторите довод, че след като имотът е отчужден за един от подобектите на горепосоченото мероприятие, то следва да се обсъжда единствено дали осъществяването на този подобект е започнало. Още повече, че установеното от фактическа страна налага положителен отговор и на така поставения въпрос. По изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода от спора и направеното от процесуалния представител на кмета на община Пловдив искане за присъждане на направените по делото разноски, следва да се отбележи, че представените по делото договори за правна защита и съдействие № № 14376 (без дата), 006320/12.04.2011 г., 05099/12.04.2011 г. и 05086/26.05.2010 г., сключени с община Пловдив, не установяват начина на осъществяване на плащане на уговорените с тях адвокатски възнаграждения за процесуално представителство в настоящото касационно производство, поради което и не съставляват основание за осъждане на касаторите да изплатят размера на посочените в тях суми за един адвокат. Видно от съдържанието им, тези договори съставляват документи, установяващи плащане на уговореното с тях възнаграждение единствено в случаите, в които такова е осъществено в брой. Предвид това и липсата на направено изрично отбелязване в посочения смисъл при попълване на договорите, следва да се приеме, че искането на ответната страна за присъждане на направените по делото разноски на основание чл. 228, вр. чл. 143, ал. 4 АПК като недоказано и неоснователно, следва да бъде отхвърлено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК Върховният административен съд, четвърто отделение,