Решение № 5339 от 26.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1481/2010 г.

Решение № 5339 от 26.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1481/2010 г., II о., докладчик съдията Захаринка Тодорова Производството по делото е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Пламен Александров Апостолов от с. Ново Делчево, общ. Сандански, против решение № 701/04.12.2009 г., постановено по адм. дело № 523/2009 г. на Административен съд - гр. Благоевград, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата му срещу заповед № ДК-02-БД-45/25.05.2009 г. на Началника на РДНСК-гр. Благоевград, за премахване на незаконен строеж "двуетажна масивна сграда", находящ се в м. "Попина лъка", отдел 162 "Б" от Държавен горски фонд на територията на Държавно горско стопанство - Сандански, извършен от жалбоподателя през 2008 г. без строителни книжа, без процедирани за имота ПУП-ПЗ и промяна предназначението на земята, в нарушение на чл. 12, ал. 2 ЗУТ. В жалбата се развиват оплаквания за неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост. Иска се решението да се отмени и се постанови решение по същество, с което се отмени оспорената заповед. В съдебното заседание касационният жалбоподател, редовно призован, не се явява и не се представлява. Ответните страни - Държавно горско стопанство - гр. Сандански и Началник РДНСК - Благоевград, редовно призовани, не изпращат представители. Участващият в заседанието прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Решението се счита обосновано и законосъобразно, сочените касационни основания за отмяна са несъстоятелни. Направеният задълбочен анализ на събраните по делото доказателства е помогнал на съда да изясни релевантните за спора факти и обстоятелства и да приложи правилно нормативната уредба. Правно несериозен е доводът на касатора, че постройката следва да остане, след като в същата местност има още над 200 подобни вилни сгради. Върховният административен съд, в настоящия си състав при второ отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Касационната жалба е постъпила от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, процесуално е допустима. Разгледана по съществото си е неоснователна. Решението е правилно, следва да бъде оставено в сила. От фактическа страна е безспорно установено, (а и не се оспорва от касатора), че процесният строеж, с посочени в КА параметри и начин на осъществяване, е изпълнен в поземлен имот - част от горски фонд, по отношение на който не е налице отстъпено на жалбоподателя право на строеж, без промяна в предназначението на земята, без да е одобряван ПУП за имота и без да са издавани строителни книжа - одобряване на проект и разрешение на строеж и пр. Оплакванията касаят времето на изграждането на строежа и подаденото през 2004 г. искане за узаконяване по реда на § 184, ал. 2 ПЗР ЗУТ - въпроси, поставяни и в първоначалната жалба и детайлно обсъдени в решението. Изложените изводи, като правилни и обосновани, се споделят изцяло от настоящата инстанция. Налице е "строеж" по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, за който, съгласно чл. 148, ал. 1 от с. з., се изискват инвестиционен проект и разрешение за строеж, а земята, в която е изградена вилната сграда, е ДГФ, чието предназначение не е променено. Освен това, самият жалбоподател е посочил, че през 2002 г. на място е съществувала друга сграда от дървени плоскости, а видно от заповедта на кмета на общината за спиране на строежа, от изготвения от проверката констативен акт, онагледен със снимков материал, с необорени надлежно констатации, се установява времето на изграждане, прието от административния орган и съда - 2008 г. Неоснователно е и твърдението за висяща процедура по узаконяване, по отношение на което е достатъчно да се подчертае, че искането не е подадено пред компетентния орган, липсват условията за допустимост, а би могъл да се обсъжда и неоспорен мълчалив отказ за произнасяне и пр. което не е предмет на производството. С оглед на това, при правилно прилагане на материалния закон и обосновано, съдът е приел, че се касае за незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 1 и 2 ЗУТ, подлежащ на премахване, поради което е правилен изводът за законосъобразност на оспорената заповед. Не са налице отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК, с оглед което Върховният административен съд, второ отделение, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК,