Решение № 7736 от 19.8.2022 г. на ВАС, V о.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от министъра на земеделието, чрез процесуалния му представител главен юрисконсулт Гашева против решение 7223/02.12.2021 г., постановено по адм. дело 6470/2021 г. по описа на Административен съд София- град, с което е отменена заповед РД09-540 от 02.06.2021 г. на министъра на земеделието, храните и горите, с която на сдружение "Развъдна Асоциация Дунавски Кон" е отказано признаването му за развъдна организация с породата Дунавски кон и е върната преписката на административния орган за произнасяне в 14 дневен срок по заявлението на сдружение "Развъдна Асоциация Дунавски Кон" при спазване на дадените указания в мотивите на решението. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на съдебното решение, поради постановяването му при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и да бъде потвърдена обжалваната заповед или алтернативно връщане на делото за ново разглеждане. Претендира се присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба сдружение "Развъдна Асоциация Дунавски Кон", представлявано от председателя на УС Д. Домусчиев, чрез пълномощника адв. Йотов в представен писмен отговор и в съдебно заседание поддържа, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за отмяната му. Претендира разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, както и в рамките на преклузивния срок по чл. 211 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред първоинстанционния съд е заповед РД09-540 от 02.06.2021 г. на министъра на земеделието, храните и горите, с която административният орган е постановил отказ за признаване на сдружение "Развъдна Асоциация Дунавски Кон" за развъдна организация с породата Дунавски кон, на основание чл. 29б, ал. 2, т. 2 от Закона за животновъдството (ЗЖ), поради установено несъответствие между представения списък по чл. 29, ал. 1, т. 2 и т. 3 ЗЖ. Съдът е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган по чл. 29б, ал. 1 ЗЖ, в предписаната от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, но при неправилно приложение на материалния закон и неговата цел. Съдът е счел, че административният орган неправилно е приложил разпоредбата на чл. 29б, ал. 2, т. 2 ЗЖ, съгласно която министърът на земеделието, храните и горите отказва да признае организацията като развъдна, когато се установи несъответствие между представените документи по чл. 29, ал. 1, т. 3 6 и фактическите обстоятелства. Съдът е приел, че позоваването на несъответствие на списъка по чл. 29, ал. 1, т. 2 от ЗЖ с фактическите обстоятелства е незаконосъобразно предвид факта, че това несъответствие не е предвидено като основание министърът на земеделието, храните и горите да откаже да признае организацията като развъдна (чл. 29 б, ал. 2, т. 2 от ЗЖ), а като основание по чл. 30 б, ал. 1 от ЗЖ за отказ да бъде одобрена развъдната програма и издаване разрешение за извършване на развъдна дейност. Посочено е също така, че съгласно чл. 29, ал. 1, т. 3 ЗЖ за признаване на развъдната организация се подава заявление до министъра на земеделието, храните и горите, към което се прилага списък с достатъчен брой животновъди, участващи в развъдната програма, подписан от всички тях. Несъответствието по смисъла на чл. 29б, ал. 2, т. 2 ЗЖ се отнася до това, че не са налице животновъдите, които са посочени в представения списък, като от значение е това, че следва да е "достатъчен броят на животновъдите", като определение за това или неговите критерии не са дадени в Закон за животновъдството или в Регламент (ЕС) 2016/1012 на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2016 г. относно зоотехнически и генеалогични условия за развъждане, търговия и въвеждане в Съюза на чистопородни разплодни животни, хибридни разплодни свине и зародишни продукти от тях, за изменение на Регламент (ЕС) 652/2014 и на директиви 89/608/ЕИО и 90/425/ЕИО на Съвета и за отмяна на определени актове в областта на развъждането на животни. Не са дадени определение или критерии и за понятието достатъчна по обем популация за осъществяване на развъдната програма по смисъла на 29, ал. 1, т. 2 ЗЖ, като вещото лице по назначената съдебно-животновъдна експертиза посочва, че няма как да се заложи количествен критерий, тъй като зависи от конкретиката на съответния казус. Достатъчният брой на животновъдите по чл. 29, ал. 1, т. 3 ЗЖ следва да се преценява съвместно с "достатъчна по обем популация за осъществяване на развъдната програма" по смисъла на 29, ал. 1, т. 2 ЗЖ, като за съхранение и устойчиво развитие на застрашена от изчезване порода е от значение популацията на съответните животински видове, а не броят на животновъдите. От разпита на свидетеля И. Димитров, който е член на сдружение "Развъдна Асоциация Дунавски Кон" и притежава 4 животни от процесната порода, намиращи се в [населено място], област Враца, съдът е установил, че при извършена без предупреждение проверка проверяващите не са успели с използваното от тях устройство да установят чиповете по конете, като същият пояснява, че е представил паспорти за животните, в които са отразени техните външни белези, като три от животните са сравнявани с белезите, посочени в паспортите. Съдът е взел предвид и показанията на свидетелите И. Дилов и В. Маринска, които са извършвали проверка на сдружението по отношение на обекти в [населено място], област Враца и в друго село в област Монтана, според които някои от проверените животни от процесната порода са имали паспорти, а други са били без такива. Същите допълнително поясняват, че част от животните са били без чип, като твърдят, че използваното устройство за проверка на чипове не е било повредено, доколкото непосредствено след употребата му върху конете, е направена нова проверка върху други животни и същото е отчело наличието на чип. Според вещото лице по приетата съдебно-животновъдна експертиза породата "Дунавски кон" е порода, застрашена от изчезване по смисъла на § 1, т. 18 от ДР на ЗЖ. Сдружението отговоря на изискването за достатъчен обем на популацията на породата "Дунавски кон". Като минимум животни се посочва 5 6 бр. жребци и 47 53 бр. кобили. Вещото лице е посочило, че е недоразумение да се поставя минимален брой животновъди от гледна точка на селекцията и успешното осъществяване на една добре замислена развъдна програма. Пояснило е, че при проверките не се е поставяло под съмнение дали животните притежават характерните белези на обсъжданата порода, а се подставяло под съмнение идентификацията им с оглед липсата на чипове и паспорти за част от конете. Изразило е мнение, че e често срещано определени животни да принадлежат към дадена порода, но да нямат паспорти или чип. Счело е, че категорична идентификация е възможна само при наличието на паспорт и чип, но е уточнило, че по външните белези на животното може да се направи обосновано предположение дали животното принадлежи към породата "Дунавски кон". Същият е разяснил за наличието на световна практика "бяло родословие", според която животното отговоря на характерните за породата белези, но не е установено родословието и произхода, като в тези случаи е възможно включването на такова животно в развъдната програма, стига да не превишава ј от цялото родословие. Също така е счело, че са налице много животни от породата "Дунавски кон", които не фигурират в съответните регистри за обсъжданата порода, тъй като нямат паспорти или чипове, но има възможност да се включат в развъдната програма. С оглед на това съдът е приел, че постановявайки отказ за признаване на сдружение "Развъдна Асоциация Дунавски Кон" за развъдна организация с породата Дунавски кон, административният орган е постановил незаконосъобразен акт. Решението е валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените от касатора отменителни основания. Първоинстанционният съд е постановил решението си при изяснени фактически обстоятелства и правилно прилагане на материалния закон. Настоящата инстанция изцяло споделя подробно изложените съображения в обжалвания съдебен акт за материалната незаконосъобразност на оспорваната заповед, издадена от административния орган, както и несъответствие на същата с целта на закона, като не намира за необходимо да ги преповтаря на основание чл. 221, ал. 2, изр. последно АПК. Съдът е обсъдил релевантните за правилното решаване на спора доказателства в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните, и въз основа на това е обосновал своите правилни правни изводи. Постановеното решение не страда от сочените в касационната жалба пороци и следва да бъде оставено в сила. Не се споделят възраженията на касатора. Както е посочено по-горе, в мотивите съдът правилно е определил спорния по делото въпрос. Като е стъпил на относимите към него материални правни норми и е обсъдил събраните по делото доказателства, е дал мотивиран и обоснован отговор на всички доводи и съображения на страните, като изводът за материална незаконосъобразност на оспорения пред него акт и несъответствие с целта на закона изцяло се споделя от настоящия касационен състав. Обосновано е прието, че позоваването на несъответствие на списъка по чл. 29, ал. 1, т. 2 ЗЖ с фактическите обстоятелства е незаконосъобразно предвид факта, че това несъответствие не е предвидено като основание министърът на земеделието, храните и горите да откаже да признае организацията като развъдна (чл. 29 б, ал. 2, т. 2 ЗЖ), а като основание по чл. 30 б, ал. 1 от ЗЖ за отказ да бъде одобрена развъдната програма и издаване разрешение за извършване на развъдна дейност. Правилен е и изводът на съда, че за преценка на несъответствието по смисъла на чл. 29 б, ал. 2, т. 2 от ЗЖ не следва да се подхожда формално. Липсват нормативно установени критерии по отношение понятието "достатъчен брой животновъди" по смисъла на чл. 29, ал. 1, т. 3 ЗЖ. Така е и по отношение понятието "достатъчна по обем популация за осъществяване на развъдната програма" по смисъла на чл. 29, ал. 1, т. 2 ЗЖ. Тава налага преценка и излагане на конкретни мотиви от страна на административния орган защо приема, че са налице условията за отказ за признаване на сдружението за развъдна организация, което той не е сторил. В случая от доказателствата по делото безспорно е установено, че за част от посочените от сдружението животновъди не са изпълнени изискванията относно идентификация на притежаваните от тях животни, но по отношение на животновъдите, които отговарят на нормативните изисквания органът не се е мотивирал защо приема, че техният брой не е достатъчен и не покрива изискването на чл. 29, ал. 2, т. 3 ЗЖ, за да бъде призната организацията като развъдна. По изложените съображения, настоящата инстанция приема, че при постановяване на решението не са допуснати нарушения, съставляващи касационни основания за отмяна, същото е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото е основателна претенцията за присъждане на разноски в полза на ответника в настоящето производство - сдружение "Развъдна Асоциация Дунавски Кон". Същите възлизат на 900 лева, действително внесена сума за адвокатски хонорар за касационната инстанция, които следва да бъдат заплатени от министерството на земеделието. Размерът на адвокатското възнаграждение не е прекомерен, съобразен е с фактическата и правна сложност на делото, поради което следва да бъде присъден изцяло. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение