Решение № 5573 от 8.6.2022 г. на ВАС, V о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на В. Карамитев, чрез пълномощника му адв. Р. Аврамова срещу решение 251/ 17.01.2022 г., постановено по адм. д. 6656/2016 г. по описа на Административен съд София град (АССГ), с което са отхвърлени исковете му да бъде осъдена Администрацията на Министерския съвет на Република България да му заплати обезщетение в размер на 72 631, 97 лв. за причинени имуществени вреди и обезщетение в размер на 50 000 лв. за причинени неимуществени вреди, настъпили в резултат на установеното с Решение 494 от 08.12.2016 г., по преписка 6/2012 г. на петчленен разширен състав на Комисията за защита от дискриминация (КЗД), че нормата на чл. 5 от Наредбата за условията и реда за атестиране на служителите в държавната администрация (НУРАСДА отм.) и практиката по нейното приложение при атестиране на държавните служители водят до дискриминация по признак обществено положение. В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното съдебно решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3, предл. първо и трето от АПК. Касаторът иска да бъде отменено атакуваното съдебно решение вместо него да бъде постановено друго, с което да се уважат изцяло предявените от него обективно съединени искове. Претендира присъждане на направените по делото разноски по представен списък по чл. 80 от ГПК. Ответникът Министерският съвет на Република България (МС), чрез пълномощника юрисконсулт Демирев, в писмени бележки и чрез процесуалния си представител Ангелов в открито съдебно заседание, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение, като прецени наведените в жалбата касационни основания и доказателства по делото, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Обжалваното съдебно решение 251/ 17.01.2022 г. по адм. д. 6656/2016 г. по описа на АССГ е постановено в производство, образувано по искова молба на В. Карамитев, с която са предявени два обективно съединени иска за обезщетение за имуществени вреди в размер на 72 631, 97 лв., представляващи пропуснати ползи, изразяващи се в разликата от възнагражденията, които би получавал на длъжността главен секретар на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор (ДАМТН) и получаваните от него доходи от трудова дейност за периода от 10.11.2010 г. до 31.12.2019 г., ведно със законната лихва върху тази сума до окончателното изплащане на сумите и обезщетение за неимуществени вреди в размер на 50 000 лв., изразяващи се в болки и страдания за периода от 10.11.2010 г. до 10.03.2016 г., ведно със законната лихва върху тази сума до окончателното изплащане на сумите. След изменение на исковете по почин на ищеца като ответник е конституирана Администрацията на МС на мястото ДАМТТН, но не е променена обстоятелствената част на исковата молба, в резултат на което административният съд е приел, че е сезиран с претенция за обезщетяване на вреди, произтичащи от твърдяното дискриминационно отношение спрямо ищеца, породено от приемането от МС на чл. 5 от НУРАСДА (отм.), но от описания в исковата молба вид. Решаващият съд е приел за установено за извършено твърдяното дискриминационно отношение по признак обществено положение, което обстоятелство се доказва от Решение 494 от 08.12.2016 г. по преписка 6 от 2012 г. на петчленен разширен състав на КЗД. За установяване настъпването на твърдените вреди от дискриминационното третиране, първоинстанционният съд е приел заключение на съдебна експертиза и се е позовал на свидетелски показания по делото, от които е приел за установено, че ищецът е претърпял имуществени и неимуществени вреди, изразяващи се в намаляване на приходите му от трудово възнаграждение (имуществени) и промяна в начина на живот в следствие на уволнението му (неимуществени вреди). Конкретният размер на имуществените вреди не е определен от първата инстанция като е направено допускане, че не е налице сигурност относно обстоятелството, че служебното правоотношение на В. Карамитев е щяло да продължи в целия период 10.11.2020 г. 31.12.2019 г., който е използван за изчисляване на разликата във възнаграждението, което е получавал като главен секретар на ДАМТН и реално получаваните доходи от трудова дейност. Съдът въобще не е определил размер на обезщетение за вредите (включително и по справедливост за приетите за доказани неимуществени вреди), защото е обосновал извод, че липсват доказателства за наличие на пряка причинна връзка между поведението на ответната страна и претърпените от В. Карамитев вреди от вида, в който той ги е претендирал първоначално от ДАМТН, а в последствие само от Администрацията на МС. Така постановеното съдебно решение е правилно. Основният и решаващ извод на инстанцията по същество на спора за липса на доказателства за наличие на пряка и непосредствена причинна връзка между установеното с решение на КЗД дискриминационно отношение спрямо В. Карамитев по признак обществено положение и настъпили за него е обоснован и в съответствие със събраните по делото доказателства. Аргументирано АССГ е приел, че липсата на доходи и промяната в начина на живот на ищеца са последица от акт на трето неучастващо по делото лица, а не са причинени пряко и непосредствено от приемането на чл. 5 от НУРАСДА(отм.) от МС. Изискването към причинната връзка между дискриминационния акт и вредата е той да предшества във времето настъпването на вредата и да я обуславя под влиянието на вътрешни, решаващи и съществени връзки на необходимост. Причинната връзка е зависимост, при която деянието е предпоставка за настъпването на вредата, а тя е пряко следствие на конкретния акт, действие или бездействие на делинквента. Деянието е това условие, което предизвиква настъпването на отрицателната последица в сферата на увреденото лице. То трябва да бъде condition sine qua non за вредата, т.е. условие, без което вредата не би настъпила. Ако е възможно вредата да настъпи, дори ако деянието не се осъществи, това означава, че липсва причинна връзка между тях. Но освен това е нужно вредата да следва обективно, необходимо и закономерно да произтича от деянието, както и да не бъде негово случайно следствие. За да има причинна връзка вредата трябва да бъде адекватна последица на увреждането. Адекватността е налице, когато деянието по своята природа е годно да доведе до настъпилия отрицателен резултат. Едно действие или бездействие представлява адекватна или относима причина, когато по своя характер е практически годно да причини вреда, подобна на тази, която е настъпила, т.е. ако при нормалното стечение на обстоятелствата би настъпила същата последица. С Решение 494 / 08.12.2016 г. по преписка 6 от 2012 г. петчленен разширен състав на КЗД е установил в отношенията между В. Карамитев и МС, че нормата на чл. 5 от НУРАСДА (отм.) е дискриминационна, както и че практиката по прилагане на тази норма при атестиране на държавните служители, заемащи ръководни длъжности, в т.ч. длъжността главен секретар" води до дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 3 от ЗЗДискр по признак обществено положение, посредством липсата на възможност за оспорване пред контролиращ орган на оценките, давани при атестиране. Доколкото е установено, че в действащата НУРАСДА, приета с ПМС 129/26.06.2012 г., в сила от 01.07.2012 г., разпоредбата на чл. 5, ал. 3 е аналогична, и отново създава невъзможност за възражение по същество срещу оценката на атестираните служители, заемащи ръководни длъжности, то на основание чл. 47, т. 8 от ЗЗДискр е дадена препоръка на МС да се измени, отмени и/или приеме нужният за премахване на дискриминацията законов текст на чл. 5 от Наредбата по начин, изключващ допускане на различие или предпочитание, което води до нарушаване равенството във възможностите или различие в третирането. Оспорването на тази препоръка от страна на МС на РБ е отхвърлено, като неоснователно - решение 3352/17.05.2017 г. по адм.д. 379/2017 г. по описа на АССГ, оставено в сила с решение 11597/31.07.2019 г. на Върховния административен съд. Обстоятелството, че нормата на чл. 5 от НУРАСДА (отм.) е дискриминационна, както и че практиката по прилагане на тази норма при атестиране на държавните служители, заемащи ръководни длъжности, в т.ч. длъжността главен секретар", води до дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 3 от ЗЗДискр по признак обществено положение не е в пряка причинна връзка с настъпилия за ищеца вредоносен резултат (описаните имуществени и неимуществени вреди, които АССГ е определил за установени само по вид, но не и по размер). Конкретно описаните в исковата молби вреди, за които се претендира обезщетение са настъпили пряко в резултат на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение на В. Карамитев, издадена след получаване на най-ниската оценка при атестирането на изпълнението на длъжността, а не пряко от дискриминационното отношение на МС към ищеца. Явно е, че между нормата на чл. 5 от НУРАСДА (отм.) и вредите, за които се претендира обезщетение, са осъществените два отделни акта, които са стабилизирани, включително и след осъществен съдебен контрол за законосъобразност (решение 2125/05.05.2011 г., постановено по адм.д. 8713/2010 г. по описа на АССГ, оставено в сила с решение 16241/09.12.2011 г. , постановено по адм.д. 7530/2011 г. по описа на Върховния административен съд). При отсъствието на елемент от фактическия състав на отговорността, обосновано АССГ е отхвърлил исковете против Администрацията на МС. По изложените съображения настоящия съдебен състав намира, че обжалваното съдебно решение трябва да бъде оставено в сила като валидно, допустимо, правилно и законосъобразно, постановено без да са допуснати наведените в касационната жалба оплаквания. По водене на делото пред настоящата инстанция ответната страна не е направила разноски, но е представлявана от юрисконсулт, поради което с оглед изхода на спора и направеното искане има право на юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., определени по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и чл. 144 АПК. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, пето отделение