Решение № 7881 от 6.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7868/2010 г.

Решение № 7881 от 6.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7868/2010 г., V о., докладчик съдията Виолета Главинова Производството по делото е образувано на основание чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) по касационна жалба на Ангел Тодоров Тодоров от гр. Ямбол против решение № 924/14.04.2010 г., постановено по адм. дело № 8584/2009 г. от Административен съд София-град. Оплакванията в касационната жалба са за допуснати нарушения по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - изпълнителният директор на Национална агенция по приходите (НАП) не взема становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на съдебния акт. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от лице с правен интерес от оспорването и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Ангел Тодоров Тодоров против заповед № ЗЦУ-1101/28.10.2009 г., издадена от изпълнителния директор на Национална агенция по приходите, с която на основание чл. 90, ал. 1, т. 5 на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" за извършено дисциплинарно нарушение по чл. 89, ал. 2, т. 1 и т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл). За да постанови обжалвания резултат първоинстанционният съд приема за установени следните фактически обстоятелства: До издаване на заповедта за налагане на дисциплинарното наказание "уволнение" Ангел Тодоров изпълнява длъжността главен инспектор по приходите в Териториална дирекция на НАП - гр. Ямбол, отдел "Контрол", сектор "Ревизии и проверки". Касаторът е ръководител на екип, извършващ ревизия на търговско дружество БГ "Инвест" ЕООД. Във връзка с извършването и Тодоров допуска нарушения като неизяснява всички факти и обстоятелства от значение за коректното определяне на задълженията или правото на приспадане на данъчен кредит (ДК). В резултат на това се стига до издаване на Ревизионен акт № 8000196/25.11.2008 г. в противоречие с доказателствения материал, събран в хода на ревизионното производство и установяващ извършени фиктивни сделки с цел неправомерно приспадане на ДК по Закон за данък върху добавената стойност (ЗДДС). Изводите на дисциплинарнонаказващия орган, възприети и доразвити и в обжалваното съдебно решение относно допуснатите нарушения на служебните задължения при извършваната ревизия от страна на касатора като ръководител екип се базират на безспорно установените по делото доказателства за наличие на организирана схема за източване на ДДС в големи размери чрез неправомерно приспадане на ДК, като проверяваните субекти не доказват произхода на средствата с които изкупуват грозде, налице е участие на едни и същи физически лица на граждански договор, назначени при различни търговци, изкупуването на грозде става по ведомости в брой без данни за лицата, извършващи плащането. В заключение административният съд приема за законосъобразен решаващият извод на изпълнителния директор на НАП, че извършените от касатора дисциплинарни нарушения обуславят налагане на най-тежкото наказание "уволнение" като е отчетена тежестта им, виновното им извършване, обстоятелствата при които са извършени и настъпилите последици за държавната служба. Обжалваният правен резултат е мотивиран с изводи за законосъобразността на заповедта на изпълнителния директор на НАП, като издадена от компетентен орган в границите на неговата инвестиция, при спазена процедура и правилно приложени материални правни норми. Решението е правилно, липсват основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяната му. Съдебният акт е постановен при спазени процесуални и материалноправни изисквания и е обоснован, формираните правни изводи са съответни на закона и изцяло се споделят от настоящия касационен състав. Неоснователно касаторът поддържа допуснато от първоинстанционния съд нарушение на съдопроизводствените правила, като не обсъжда, респективно превратно интерпретира събраните по делото доказателства за приложението на Процедури № № К-12, К-22 и К-33, както и не взема предвид задълженията, очертани с длъжностната характеристика, а преценява единствено вменените му задължения със заповедта за назначаване на ревизия на търговското дружество. Както бе посочено по-горе, до уволнението Тодоров изпълнява длъжността главен инспектор по приходите, изпълняващ функциите на ръководител екип в ТД на НАП - гр. Ямбол, отдел "Контрол", сектор "Ревизии и проверки" с основна цел на длъжността да организира, координира и контролира дейността на екипа, който ръководи, а в преките му задължения се включват извършването на ревизии и проверки съгласно утвърдените процедури и инструкции и съобразно данъчно-осигурителното законодателство. Изброените по-горе процедури са утвърдени със заповед на изпълнителния директор на НАП, поради което настоящата инстанция намира, че преценката за законосъобразност на оспорената заповед, административният съд не извършва изолирано само в контекста на ръководената от Тодоров ревизия, а през призмата на задълженията по длъжностната характеристика и с оглед заеманата длъжност в структурата на НАП. При постановяване на съдебния акт не е допуснато и нарушение на материалния закон. В заповед № ЗЦУ-1101/28.10.2009 г. не са включени нарушения, по които е преклудирано правото на органа да ангажира дисциплинарната отговорност на държавния служител, съгласно изричната разпоредба на чл. 94 от ЗДСл. Като излага подробни съображения в тази посока, съдът не допуска нарушение на посочената норма. Предвид изложеното, обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде потвърдено от настоящата инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд - пето отделение,