Решение № 6496 от 31.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12567/2020 г.

Решение № 6496 от 31.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12567/2020 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Агенция за социално подпомагане, представлявана от изпълнителния директор Р. П. като жалбата е приподписана от юрск. М. Обжалва се решение № 280/07.10.2020 г., постановено по адм. дело № 195/2020 г. по описа на Административен съд Добрич. В касационната жалба се релевират основания за неправилност на първоинстанционното решение по чл. 209, т. 3 АПК - поради противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Претендира отмяна на решението, в обжалваната част и присъждане на сторените разноски. Ответникът по касационната жалба – директор на дирекция "Местни данъци и такси" при община Добрич, във възражение взема становище за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, след като прецени валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение на изискването на чл. 218 от АПК, както и наведените в жалбата касационни основания, установи следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна по делото, в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна. С обжалваното решение АС Добрич е отхвърлил оспорването на Агенция за социално подпомагане срещу Акт за установяване на задължения /АУЗД/ по чл. 107, ал. 3 ДОПК № АУЗ-107-1148/31.12.2019 г., издаден от главен експерт в отдел "МДТ" при община Добрич, потвърден с решение № 12-07-14#1/13.03.2020 г. на директор дирекция "МДТ" при Община Добрич, с който за АСП като ползвател на имоти, представляващи земя и сграда с административен адрес-гр. Добрич, бул. "Добруджа" /"9-ти септември"/ № 8 А, са установени задължения за ДНИ и ТБО за период 2014 г. -31.12.2019 г., съответно в размери на 2998, 49 лв. и 16146, 08 лв., ведно със съответните лихви за забава. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел процесния АУЗД за издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на съществени процесуални нарушения. Съдът е издирил приложимите правни норми и при мотивиране на акта си е обсъдил събраните по делото доказателства във връзка с правилно установения приложим материален закон като регламентация на задълженията за такса за битови отпадъци. Обсъдил е ангажираните доказателства, установяващи собствеността, предназначението и местоположението на недвижимия имот, за който са определени съответните задължения. Изложени са мотиви, защо съдът приема за неоснователни възраженията на жалбоподателя относно извършването на услугите по сметосъбиране и сметоизвозване, както и обезвреждане на отпадъци, изграждане и мониторинг на депо. Изложени са мотиви по всички направени възражения и наведени основания от жалбоподателя. Решението е правилно и като такова следва да с остави в сила като на основание чл. 221, ал. 2 АПК касационният съд препраща към мотивите на първоинстанционния съд. Конкретно, относно развитите от касатора доводи в касационната жалба, които са развити в същия смисъл и пред първата инстанция като такива, се приема следното: АУЗ е издаден на АСП като ползвател на имотите, предмет на акта, считано от 2011 г. АСП не е подавал декларация по чл. 14 ЗМДТ като такава е подадена от собственика на имотите, представляващи частна общинска собственост - Община Добрич. Не се оспорват изводите на съда за законосъобразност на АУЗ в частта относно установеното задължение за ДНИ, а само в частта за лихвите върху начисления ДНИ. Оплакването за недължимостта им е неоснователно. По силата на чл. 11, ал. 5 ЗМДТ задължено за ДНИ, и съответно ТБО, е лицето, на което имотът е предоставен за управление, в случая – АСП. Подаването на декларация по чл. 14 ЗМДТ е законово задължение на ползвателя, независимо от условията при които имотът му е предоставен за ползване, поради което и при неподаване на такава, задълженията за ДНИ и ТБО възникват, а стават лихвоносни, считано от момента в който са изискуеми и ликвидни, т. е. след изтичане на сроковете за плащане за всяка от съответните години. Обстоятелството, че касаторът е бюджетно учреждение и ирелевантно за начисляването и дължимостта на лихвите при положение, че няма данни да е освободен от заплащане на главниците за ДНИ и ТБО. Няма данни и твърдения ДНИ и ТБО за тези имоти да са заплащани за съответните години. Неоснователно е оплакването за допуснато съществено процесуално нарушение при издаване на АУЗ поради неуведомяване на адресата за започване на производството по чл. 107, ал. 3 ДОПК. В случай не неподаване на декларация по чл. 14 ЗМДТ, производството се развива служебно като не се предвижда участие в него на заинтересованото лице. Не е нарушено правото и възможността на адресата за защита предвид дадената и проведена възможност за обжалване на АУЗД по административен и съдебен ред. Неоснователно е оплакването за материална незаконосъобразност на решението относно изводите за несъстоятелност на възраженията за изтекла погасителна давност. За задълженията за 2014 г. давностният срок започва да тече от 01.01.2015 г. и изтича на 01.01.2020 г. АУЗ е издаден на 31.12.2019 г., с което изтичането на давностния срок е прекъснато. Законосъобразно по смисъла на чл. 19 и чл. 21 вр. С приложение 2 ЗМДТ задълженията са определени върху данъчната оценка на имотите като по-висока от балансовата отчетна стойност на имота. Възраженията на задълженото лице за недължимост на ТБО, поради неизвършване на услугите по сметосъбиране и сметоизвозване, както и тези по обезвреждане на отпадъци, изграждане и мониторинг на депо са приети от съда за неоснователни. Тези изводи на административния съд се споделят от настоящата касационна инстанция като логически обосновани на фактите по делото и при правилно приложение на материалния закон. Таксата за битови отпадъци, която се състои от уредените в чл. 62 от ЗМДТ три компонента е установено, че размерът се определя съгласно приетата от Общински съвет Добрич наредба за територията на Община Добрич. Неоснователно е оплакването на касатора, че по делото липсват доказателства, че от Община Добрич действително са предоставени услугите по събиране, извозване и обезвреждане на битовите отпадъци. Неоснователно е оплакването за допуснато нарушение и неяснота в АУЗ поради определянето размера на ТБО като обща стойност, без да е направено разделяне по компоненти. Не са направени доказателствени искания от жалбоподателя за оспорване и проверка на установения размер на всеки от отделните компоненти на ТБО, поради което е съдът правилно е възприел обобщения размер на таксата, така както е посочен в АУЗ. Решението в тази си част е и обосновано, тъй като са съобразени всички представени и приети писмени доказателства, от които е видно, че за процесните периоди за територията на имота, ползван от касатора, са издадени заповеди на кмета, с които са определени районите на територията на община Добрич, включени в организирано поддържане на чистотата, в които се извършват услугите по сметосъбиране, извозването и обезвреждането в депо на битовите отпадъци, както и поддържане чистотата на териториите за обществено ползване. Относно реалността на извършваните услуги също са събрани достатъчно и относими писмени доказателства по делото. Доказано е, че е налице функциониращо депо на територията на общината. По изложените съображения настоящата инстанция намира, че не са налице визираните в касационната жалба отменителни основания, поради което решението следва да бъде оставено в сила. Неоснователно е искането на ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, въпреки изхода на спора в негова полза, тъй като по делото няма данни ответникът да е представляван от юрисконсулт в касационна инстанция. Воден от горното, Върховният административен съд, осмо отделение,