Решение № 11179 от 15.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 7376/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на С. Тимчева от гр. Благоевград, подадена чрез процесуалния представител адв. Зотева, срещу решение 877 от 16.05.2023 г., постановено по адм. дело 1119/2022 г. по описа на Административен съд Благоевград, с което е отхвърлена жалбата й против заповед 824/27.05.2021 г. на главния архитект на Община Благоевград и е осъдена да заплати разноски по делото. В касационната жалба се излагат доводи за необоснованост и неправилност на решението, поради противоречие с материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че са неправилни изводите на първоинстанционния съд за издаване на оспорения акт в срока по чл. 102 от АПК. Според касатора налице е неправилно приложение на разпоредбата на чл. 99, т. 5 от АПК, като съдът е извършил непълен и необоснован анализ на приобщените по делото доказателства. Възразява се още, че съдът се е произнесъл на непредявено от административния орган фактическо основание, както и в нарушение на съдопроизводствените правила не се е произнесъл по наведените доводи за нищожност на оспорената заповед. Излагат се доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед. Претендира се отмяна на съдебното решение и вместо него постановяване на друго, с което се отмени оспорената заповед, евентуално прогласи за нищожна, както и присъждане на направените съдебни разноски. Ответникът главен архитект на Община Благоевград, редовно призован, в съдебно заседание не се явява, не изпраща представител и не изразява становище по касационната жалба. В приложено по делото писмено становище, чрез процесуалния си представител юрк. Янева, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение, както и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на касатора. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема касационната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Производството пред Административен съд Благоевград е образувано по жалба на С. Тимчева срещу заповед 824/27.05.2021 г. на главния архитект на Община Благоевград, с която на основание чл. 99, т. 2 и т. 5 от АПК е отменено удостоверение за търпимост 44/31.08.2020 г. на главен архитект на Община Благоевград, поради наличие на нови обстоятелства и писмени доказателства от съществено значение за издаване на акта, които при решаване на въпроса от административния орган не са могли да бъдат известни на страната в административното производство и тъй като същият административен орган по същия въпрос и на същото основание е издал по отношение на същите лица друг влязъл в сила административен акт рег. 0117-26/17.04.2013 г., който противоречи на издаденото удостоверение за търпимост. Така оспорената заповед е отменена с решение 779/04.05.2022 г., постановено по адм. дело 555/2021 г. по описа на Административен съд Благоевград. Цитираното съдебно решение е отменено с решение 11783/19.12.2022 г. на Върховен административен съд по адм. дело 6674/2022 г., поради постановяването му при съществени нарушения на процесуалните правила и в нарушение на материалния закон и делото е върнато за ново разглеждане. Върховният административен съд е приел, че административният съд не е извършил проверка и изложил мотиви относно материалната законосъобразност на обжалвания административен акт с оглед посочените правни основания за издаването му, поради което касационната инстанция е възпрепятствана да извърши проверка за законосъобразност на обжалвания акт. При новото разглеждане на делото с оспореното в настоящото касационно производство съдебно решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата срещу оспорената заповед, като е приел, че същата е издадена от компетентен орган, в предвидената форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, спазване на срока по чл. 102, ал. 2 от АПК и в съответствие с приложимите материално-правни норми. Прието е от съда, че в конкретния случай е била налице хипотезата на чл. 99, т. 5 от АПК, тъй като по идентично искане главният архитект на общината е издал отказ рег. 0117-26/17.04.2013 г. и отказ за узаконяване 149/17.12.2014 г., като с влязло в сила на 18.10.2018 г. решение 1955/06.12.2017 г. по адм. дело 623/2017 г. Административен съд Благоевград е отхвърлил жалбата на М. Костадинов срещу заповед ДК-10-ЮЗР-67/12.05.2015 г. на началника на РДНСК Югозападен район, с която е потвърден отказ 149/17.12.2014 г. за издаване на акт за узаконяване на строеж Допълващо застрояване лятна кухня, изграден извън границите на УПИ VIII-192, кв. 14 по плана на [населено място]. Според административния съд зачитането на силата на присъдено нещо с влязлото в сила на 18.10.2018 г. решение на Административен съд Благоевград се състои в задължението на всеки държавен орган да възприеме като свое скрепено със сила на присъдено нещо съдебно установяване и да се съобрази с него в своята служебна дейност спрямо лицата, обвързани от силата на присъдено нещо, когато той следва да се произнесе по въпрос, с който е сезиран. Въз основа на това съдът е обосновал извод, че в случая главният архитект на Община Благоевград е обвързан от влязлото в сила съдебно решение и не разполага с оперативна самостоятелност при произнасяне по последващо заявление на жалбоподателя. Прието е от съда също така, че отмяната на процесното удостоверение за търпимост по реда на чл. 99 и сл. от АПК е от правомощията на главния архитект на общината като негов издател, поради което е неоснователно оплакването на жалбоподателя за нищожност на заповедта. Според съда спорният въпрос по приложението на § 16 от ПР на ЗУТ, във вр. с § 53, ал. 1 от ПЗР на ЗУТ, по отношение на процесния обект е разрешен в производството по адм. дело 623/2017 г. по описа на Административен съд Благоевград, като пререшаването на същия въпрос в настоящото производство е изключено в съответствие с чл. 177, ал. 1 и ал. 2 от АПК, във вр. чл. 159, т. 6 от АПК. По отношение наличието на предпоставките по чл. 99, т. 2 от АПК съдът е приел, че не са налице, тъй като сочените от административния орган влезли в сила откази и издадена заповед на кмета на Община Благоевград, не са нови обстоятелства или нови доказателства в случая, доколкото процесното удостоверение за търпимост е издадено след това на 31.08.2020 г. Решението е валидно, допустимо и правилно. Настоящият тричленен състав на ВАС, второ отделение, намира, че при напълно изяснена и подробно описана фактическа обстановка съдът е обсъдил всички доводи, които са били релевантни за постановяването на решение по подадената жалба, като правилно е приел, че не са налице отменителни основания по чл. 146 от АПК, обосноваващи извод за незаконосъобразност на процесната заповед. Първоинстанционният съд правилно приема, че оспореният административен акт е издаден от компетентния орган, в съответствие с изискванията за форма и съдържание, както и при спазване на административно-производствените правила и срока по чл. 102, ал. 2, изр. второ от АПК. Правилно съдът приема също така, че в случая не са били налице предпоставките на чл. 99, т. 2 от АПК за възобновяване на административното производство, тъй като липсват нови обстоятелства или нови доказателства. Правилен е и изводът на решаващия съд за законосъобразност на оспорената заповед по отношение наличието в случая на хипотезата на чл. 99, т. 5 от АПК. Възобновяването на производството по издаване на индивидуален или общ административен акт е процесуален способ в едно отделно и последващо административно производство да бъде преразгледан влязъл в сила административен акт, когато при издаването му е било нарушено някое от изискванията за законосъобразност /чл. 99, т. 1, т. 5, т. 6 и т. 7 от АПК/ или когато по причини, независещи от административния орган и от страните в производството по неговото издаване, фактите и обстоятелствата, на които е основан актът, са неправилно установени /чл. 99, т. 2, т. 3 и т. 4 от АПК/. Да се възобнови едно административно производство означава да се постави отново за решаване въпрос, вече разрешен в хода на приключилото с влязъл в сила и станал необжалваем административен акт. В този смисъл възобновяването е преодоляване на формалната законна сила на административните актове и своеобразно продължение на административното производство с ново поставяне на материалноправните въпроси, които са били основен предмет на производството и са били решени с издадения административен акт. Допустимите хипотези за възобновяване на административното производство са изчерпателно посочени в нормата на чл. 99 от АПК, като в конкретния случай от приетите по делото писмени доказателства безспорно се установява, че са налице фактически основания, които могат да бъдат подведени под хипотезата на правната норма на чл. 99, т. 5 от АПК за възобновяване на административното производство и отмяна на удостоверение за търпимост 44/31.08.2020 г., издадено от главния архитект на Община Благоевград, в съответствие с чл. 103, ал. 5 от АПК. Цитираното основание за възобновяване на производството се свързва със съществуването на два или повече влезли в сила административни актове, които си противоречат и по отношение на които е налице пълна идентичност на страните, на издателя на акта, на фактическите и правни основания за издаване на актовете. Видно от приетите по делото доказателства преди издаване на процесното удостоверение за търпимост за строеж лятна кухня в поземлен имот с пл. 192, кв. 12 по плана на [населено място], Община Благоевград, по искане на М. Костадинов, чийто настойник е касатора, е бил постановен от главния архитект на Община Благоевград отказ за издаване на удостоверение за търпимост 0117-26/17.04.2013 г., както и отказ 149/17.12.2014 г. за узаконяване на строеж Допълващо застрояване лятна кухня, които откази са били обжалвани от М. Костадинов и потвърдени с влязли в сила съдебни решения. Доколкото и трите акта имат за предмет един и същи строеж лятна кухня, противно на изложеното от касатора, както и в тях се разглежда въпроса относно допустимостта на строежа по действащите подробни устройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването му или съгласно ЗУТ, и е налице идентичност на заявителя в административните производства и издателя на актовете, то правилно първоинстанционният съд е приел, че в случая е налице хипотезата на чл. 99, т. 5 от АПК и издадената на това основание заповед от главния архитект на Община Благоевград е материално законосъобразна. При постановяване на решението не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Решението е постановено след изясняване на спора от фактическа страна и при цялостна преценка на събраните по делото доказателства. Доводите и възраженията на страните са разгледани от съда, който и изрично се е произнесъл по наведения довод за нищожност на оспорената заповед. Предвид изложеното настоящата инстанция приема, че решението на Административен съд Благоевград е правилно и не са налице сочените от касатора основания за неговата отмяна, поради което ще следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и с оглед своевременно заявеното искане от процесуалния представител на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за тази инстанция, касаторът ще следва да бъде осъден да заплати такова в размер на 50 лева, определено съгласно чл. 143, ал. 3 от АПК във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 25а от Наредба за заплащане на правната помощ. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, второ отделение,