Решение № 9513 от 14.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8581/2019 г.

Решение № 9513 от 14.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8581/2019 г., II о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началника на Регионален отдел "Национален строителен контрол" (НСК) Варна при РДНСК - Североизточен район (сега РДНСК - Варна), чрез процесуалния си представител, срещу решение № 786 от 15.04.2019 г., постановено по адм. дело № 3409/2018 г. по описа на Административен съд - Варна. Излагат се доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Претендира се неговата отмяна и постановяване на друго, с което да потвърди оспорената заповед. Касаторът прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответниците - главният архитект на община Варна, Е. Илиев и Т. Илиева, чрез пълномощниците си, в писмени отговори изразяват становище за неоснователност на касационната жалба. Претендират присъждане на направените разноски за настоящата инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неправилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: С обжалваното решение по жалби на настоящите ответници е отменена заповед № ДК -11-В-02/12.11.2018 г. на началника на Регионален отдел "НСК" -Варна при РДНСК Североизточен район, с която при извършена служебна проверка по реда на чл. 156, ал. 3 ЗУТ и на основание чл. 216, ал. 6 (отм.); ЗУТ е отменено разрешение за строеж № 196/26.10.2018 г. на главния архитект на община Варна ведно с одобрените инвестиционни проекти за строеж: "пристройка и надстройка на съществуваща жилищна сграда", находяща се в УПИ ХІV-925, кв. 20 В по плана на кв. Виница, гр. Варна. За да постанови този резултат, съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в изискуемата писмена форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но в противоречие с материалния закон. Излага съображения, че визата за проектиране, с която се предвижда пристрояване и надстрояване на съществуваща сграда - заварен строеж по смисъла на § 21 ДР ЗУТ, е влязла в сила и представлява стабилен административен акт. Приема, че с нея не се предвижда, а се запазва съществуващо свързано застрояване между два съседни урегулирани поземлени имота, поради което собствениците на съседния имот не са заинтересувани лица съгласно чл. 131, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Обосновава извод за изпълнение на предпоставките по чл. 140, ал. 5 ЗУТ. Според съда, след като в случая не е задължително изработване на план за застрояване, а само издаване на виза за проектиране, то проверката за съответствие на инвестиционния проект следва да се извърши спрямо тази виза, която е съобразена с правилата и нормативите на устройствената зона, в която попада имота и затова не е налице соченото от органа нарушение на чл. 142, ал. 5, т. 2 ЗУТ. Решението е валидно и допустимо, но неправилно по следните съображения: По делото е установено, че по заявление на Е. Илиев и Т. Илиева са одобрени инвестиционни проекти и е издадено разрешение за строеж за "пристройка и надстройка на съществуваща жилищна сграда", находяща се в УПИ XIV-925 кв. 20 В, по плана на кв. "Виница", гр. Варна, ПИ с идентификатор 10135.2575.626 по КККР на гр. Варна. Според комплексния доклад в част "Архитектура" проектната жилищна сграда е свързана на калкан с жилищна сграда в УПИ ХХХІІ-925, като с проекта се предвижда покриване на калканната стена на съществуващата жилищна сграда в съседния УПИ чрез пристрояване към дъното му с 1. 25 м и надстрояване, изразяващо се в увеличаване на надзида на съществуващо подпокривно пространство и надигане на покривната конструкция до покриване на калкана, тъй като сградите в двата имота се разминават във височина. Страните не спорят, че за кв. "Виница", гр. Варна има одобрен със заповед от 1985 г. план за регулация. В съсобствения парцел XIV-925, кв. 20 В са изпълнени две отделни сгради (близнак) на общ калкан, изградени с разрешение за строеж № 155/1990 г., издадено на основание чл. 58 ЗТСУ (отм.);. Със заповед от 31.01.2000 г. на кмета на община Варна е одобрено изменение на дворищната регулация, като от парцел XIV-925 се обособяват два самостоятелни парцела – сега УПИ XIV-925 и УПИ XXXII-925. Въз основа на договор за доброволна делба от 17.07.2000 г. заявителите получават в дял УПИ XIV-925, а другите двама съделители - УПИ XXXII-925. Издадена е виза за проектиране на основание чл. 140, ал. 1 ЗУТ за изграждане на пристройка и надстройка към жилищната сграда в УПИ XIV-925 с указан начин на застрояване: свързано към УПИ XXXII-925; на отстояние 3 м. от УПИXIII-301; на отстояние 3 м. от уличната регулация и на отстояние 5 м. от дъното на имота, при устройствени показатели: устройствена зона "Жм" според ОУП на гр. Варна; П застр - 40%; Кинт - 1, 2; Мин. озел. площ - 40%; Кота корниз - 10 м. С визата е предвидено увеличаване на дължината на калкана на сградата към дъното му чрез изграждане на пристройка към съществуващата жилищна сграда, при спазване условията на чл. 31 ЗУТ. За да отмени строителните книжа, контролният орган приема, че с визата за пръв път се предвижда свързано застрояване, същата не е съобщена на заинтересуваните лица, не е влязла в сила, поради което са нарушени разпоредбите на чл. 134, ал. 7 и чл. 140, ал. 3 ЗУТ, а преценката за съответствие на проектите с предвижданията на ПУП е извършена при неспазване на изискванията на чл. 142, ал. 5, т. 2 и чл. 145, ал. 2 ЗУТ. Настоящият състав споделя извода на първоинстанционния съд, че в случая между процесния УПИ и съседния УПИ XXXII-925 е налице съществуващо фактическо свързано застрояване. То е резултат от разделянето на съсобствения парцел на две, след като в него са изградени две отделни жилищни сгради с различни собственици и регулационната линия минава по фугата между калканните стени. За да се извърши преценка относно спазването на изискването на чл. 142, ал. 5, т. 1 ЗУТ, следва да се отговори на въпроса дали визата за проектиране, въз основа на която в случая е започнало инвестиционното проектиране, е влязла в сила. Видът на визата се определя от нейното съдържание и предвиденото застрояване. Анализът на разпоредбите на чл. 140, ал. 2 - 5 ЗУТ сочи, че визата за проектиране е копие от действащия ПУП - план за регулация и застрояване (ПРЗ) или конкретизира и допълва предвижданията на действащия застроителен план. Безспорно е установено, че за територията, в която попада УПИ XIV-925 има одобрен план за регулация, но не и план за застрояване. В случая са неотносими разпоредбите на чл. 134, ал. 6 и ал. 7 във вр. с чл. 140, ал. 3 ЗУТ поради това, че приложението им е обусловено от одобрен застроителен план, чиито параметри могат да бъдат изменяни. При наличие единствено на действащ регулационен план е приложим чл. 140, ал. 5 ЗУТ, както правилно приема съдът, като в тази хипотеза за разрешаване на строителството не се изисква одобряване на застроителен план. Издадената по искане на собствениците на УПИ XIV-925 виза за проектиране предвижда промяна в застрояването, тъй като с нея се увеличава дължината на съществуващата жилищна сграда към дъното на имота чрез изграждане на пристройка към нея, с което на практика се допуска ново застрояване на страничната регулационна линия с УПИ XXXII-925 при непокрит калкан на сградата в него. С оглед вида на визата и доколкото тя замества плана за застрояване собствениците на съседния УПИ са заинтересувани лица съгласно чл. 131, ал. 2, т. 2 ЗУТ предвид промяната в застрояването, поради което изводът на контролния орган, че е следвало да им бъде съобщена и при липса на съобщаване не е влязла в сила, е законосъобразен. Правилно е прието в оспорената заповед, че представената нотариално заверена декларация от 04.11.1999 г. е относима към съгласие за довършване на строителните работи във вече построените обекти - жилищни сгради с оглед узаконяването им като изпълнени в отклонение на разрешението за строеж, което е дадено преди разделянето на съсобствения парцел, но не съставлява съгласие по смисъла на чл. 140, ал. 3 ЗУТ за конкретно предвиденото застрояване, за да се приеме изключението за съобщаване на визата на заинтересуваните лица по чл. 131 ЗУТ. Именно този акт е основата за преценката за съответствие на органа по чл. 145 ЗУТ при одобряване на инвестиционния проект и при издаване на последващото РС - чл. 148, ал. 2 ЗУТ. След като в случая визата не е влязла в сила, то са допуснати нарушения на чл. 12, ал. 2 ЗУТ, съгласно който застрояване се допуска, ако е предвидено с влязъл в сила ПУП и на чл. 142, ал. 5, т. 1 във с чл. 145, ал. 2 ЗУТ, които изискват проверка за съответствие на инвестиционния проект с предвижданията на ПУП-ПЗ, респективно с визата за проектиране (чл. 144, ал. 1, т. 2 ЗУТ). Като приема обратното, неправилно административният съд отменя оспорения административен акт, вместо да отхвърли жалбите. Обжалваното решение се явява неправилно и следва да се отмени, като на основание чл. 222, ал. 1 АПК се постанови друго, с което оспорванията срещу заповед № ДК -11-В-02/12.11.2018 г. на началника на Регионален отдел "НСК" - Варна при РДНСК Североизточен район (сега РДНСК - Варна) - се отхвърлят като неоснователни. При този изход на спора и при своевременно заявеното искане от процесуалния представител на касатора за присъждане на разноски, ответниците следва да заплатят такива на РДНСК - Варна в размер на 100 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, второ отделение