Решение № 976 от 21.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9054/2012 г.

Решение № 976 от 21.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9054/2012 г., IV о., докладчик председателят Нина Докторова Производството е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба на административния директор на Областна дирекция на Държавен фонд "Земеделие" - Монтана, подадена чрез процесуалния му представител, срещу решение от 14.05.2012 г., постановено по адм. д. № 617 по описа за 2011 г. на Административен съд - Монтана. С обжалваното решение съдът е отменил уведомителното писмо, издадено от касатора, с което е отказано финансово подпомагане за кампания 2009 г. и е наложена санкция. В касационната жалба се съдържа становище за неправилност на решението като се релевира необоснованост и допуснато нарушение на материалния закон. По изложените съображения в нея се моли, решението на съда да се отмени, като вместо него се постанови друго, с което уведомителното писмо се остави в сила. Претендира се и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна - Иван Димитров Стоянов, чрез процесуалния си представител, е изпратил писмен отговор по реда на чл. 163, ал. 2 АПК, в който се съдържа становище за неоснователност на касационната жалба. По изложените съображения в него се моли, жалбата да не се уважава. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита решението на съда за правилно и законосъобразно, постановено след изяснена фактическа обстановка. Предлага то да бъде оставено в сила. Настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение намира касационната жалба, подадена от надлежна страна срещу съдебен акт подлежащ на обжалване и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК за процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна, по следните съображения: От данните по делото се установява, че Административният съд - Монтана е бил сезиран с жалба срещу уведомително писмо с изх. № 196-18 от 11.02.2011 г. на административния директор на Областна дирекция на Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция, подадена от Иван Димитров Стоянов, чрез процесуалния му представител. С уведомителното писмо на Иван Стоянов е отказано финансово подпомагане по схемите и мерките за единно плащане на площ (СЕПП) и по схемата за национални доплащания (СНД) за кампания 2009 г. и са му наложени санкции общо от 3173, 86 лв. на основание чл. 21 от Регламент (ЕО) № 796/2004 на Комисията от 21 април 2004 г. В жалбата са били изложени твърдения, че парцелите относно които за кампания 2009 г. е отказано финансово подпомагане поради това, че са били негодни за подпомагане са същите, с които земеделският производител и жалбоподател Иван Стоянов е кандидатствал за подпомагане за кампания 2008 г. и за които е получил финансиране. В жалбата са се съдържали твърдения относно това, че при предходно извършена проверка върху същите заявени за подпомагане парцели същите са били допустими за подпомагане, докато при проверката през септември на 2009 г. те са били недопустими за подпомагане. По искане на ответната страна по жалбата съдът е допуснал съдебно-техническа експертиза, което заключение е било прието от страните без оспорване. От него съдът е установил, че от приложените към административната преписка доказателства - заповед № 76374 от 1.02.2009 г. за извършена проверка на място и резултатите от нея - лист 39 - 42 от делото се отнасят за предходно подаденото заявление за подпомагане от Иван Стоянов - по уникален идентификационен номер (УИН) 12/200608/15164, което е за 2008 г. По така извършената проверка към момента на приключването й - 13.02.2009 г. за физически блок 03678-204-3 и 03678-204-4 в заявените площи не е имало такива, които да са установени като недопустими за подпомагане. От заключението е установено, че в резултат на заповед № РД 09-53 от 21.01.2009 г. на министъра на земеделието и храните е била извършена теренна визуална проверка, така наречена "бърза проверка на място", на целия физически блок № 03678-204 и БЗС, която е различна от тази, извършвана по реда на чл. 26 от Регламент (ЕО) № 796/2004 на Комисията от 21 април 2004 г., резултатите от които са отразени в протокол от 23.09.2009 г. - лист 92 от делото. Според резултата от проверката целият физически блок е с нов процент от 75 - 100 %, който не се обработва. Въз основа на този протокол е направена и проверката в интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК) в системата за идентификация на земеделските парцели (СИЗП), като заявената площ за подпомагане за 2009 г. по заявлението на жалбоподателя за 2009 г. с УИН 12/130709/26409 е преценена като недопустима за повече от 50 %. Поради което му е отказана оторизация като му е наложена санкция за бъдещ период. От приетото заключение съдът е установил, и че на земеделските площи в землището на с. Бяло поле, община Ружинци не е извършено сателитно заснемане, а само самолетни снимки, направени през 2006 г. Въз основа на така установеното съдът е приел, че уведомително писмо с приложенията към него е издадено при допуснато съществено нарушение на административно производствените правила, защото при извършената бърза проверка на място и резултатите от нея, отразени в протокола от 23.09.2009 г. са били променени границите на площите на допустимия слой за подпомагане във физическия блок, без да се извърши конкретно измерване на заявените от жалбоподателя площи за подпомагане. От извършена проверка от вещото лице не е могло да се установи какво е допуснатото от жалбоподателя нарушение, поради което съдът е отменил уведомителното писмо. Постановеното решение е правилно и следва да бъде потвърдено. От писмените доказателства по делото и приетото заключение на експерта безспорно се установява, че допустимата за подпомагане площ на целия физически блок № 03678-204, в който попадат и заявените 5 блока на земеделско стопанство за подпомагане от жалбоподателя, е променена след подаване на заявлението му за подпомагане за кампания 2009 г. на 15.05.2009 г. Теренната проверка е извършена на 23.09.2009 г. и тя е визуална по самолетните снимки от 2006 г., без отразяване на границите на физическите блокове, очертани от жалбоподателя при подаване на заявлението му. По този начин е извършено нарушение на чл. 19, § 2 от Регламент (ЕО) № 73/2009, според който държавите-членки предоставят inter alia и по електронен път, предварително изготвени формуляри, които се базират на площите, определени през предходната година, както и графичен материал, посочващ местонахождението на тези площи. Жалбоподателят е очертал за ползване през 2009 г. същите земеделски парцели, ползвани и през предходната 2008 г., когато са били допустими за подпомагане, така както е установено при проверката, приключила на 13.02.2009 г. След извършената нова теренна бърза проверка на място, която е визуална, без очертаване на границите на заявените за ползване от него парцели във физическия блок е направена промяна на допустимата за подпомагане площ, като заявените от него парцели попадат извън нея, след като и целият физически блок е определен за недопустим за подпомагане. Неоснователно е оплакването в касационната жалба относно това, че решението е необосновано. Съдът е събрал относимите към спора писмени доказателства, приел е експертно заключение и въз основа на тях е установил фактите по спора. Тях е съпоставил към приложимото материално право и е извел обосновани правни изводи. Неоснователно е и оплакването за допуснато нарушение на материалния закон. Според чл. 7 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схемите и мерките за директни плащания на площ, в относимата й редакция - ДВ, бр. 22 от 24.03.2009 г. земеделските площи, с които се кандидатства за подпомагане, трябва да са регистрирани в Системата за идентифициране на земеделските парцели (СИЗП) по чл. 20, ал. 2, т. 2 ЗПЗП. За всеки регистриран в СИЗП блок на земеделско стопанство земеделският стопанин получава карта с местоположението на този блок и земеделските парцели в него. За всички регистрирани в една общинска служба по земеделие площи той получава "Таблица на използваните парцели", попълнена с наличните в СИЗП данни. Такива са и картите на блока на земеделското стопанство, получени при подаване на заявлението за подпомагане - съответно листове 36 и 37 от делото. Относно блок на земеделското стопанство с идентификатор 03678-204-3 от 7.92 ха е посочен начин на трайно ползване - затревени площи. Относно блок за земеделско ползване с идентификатор 03678-204-4 с площ от 10. 59 ха е посочен начин на трайно ползване на прилежащите парцели: овес - 0.90 ха; царевица за зърно - 0.60 ха; ечемик - 0. 90 ха и естествени ливади - 8. 19 ха. И двете карти носят УИН 12/130709/26409 в горния десен ъгъл, без поставянето на наклонените черти. Обстоятелството, че в един по-късен момент, след извършената бърза проверка на място целият блок е определен като площ недопустима за подпомагане не представлява допуснато от съда нарушение на материалния закон. За това ново установяване на площта на блока като недопустима за подпомагане жалбоподателят не е бил уведомен, като това е станало едва с уведомителното писмо през 2011 г. По този начин административният орган е допуснал съществено нарушение на административно производствените правила - чл. 34 АПК. Административният орган не се е възползвал от възможността да извърши и проверка на място, за да се установи точно границите на площите допустими за подпомагане по завените парцели от жалбоподателя. При допуснато съществено нарушение на административно производствените правила правилно съдът е отменил уведомителното писмо, като незаконосъобразно. В решението си съдът не е посочил, че делото следва да се върне като преписка на административния орган за решаването на спора по същество, тъй като действа при условията на чл. 173, ал. 2 АПК. По този начин спорът остава неразрешен, а решаването му е в компетентността на административния орган. Това налага делото да се върне на административния орган за ново произнасяне при стриктно спазване на относимото към момента на извършената проверка законодателство. С оглед на изхода на спора искането на касатора за присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва да се остави без уважение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение,