Решение № 8559 от 14.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15277/2011 г.

Решение № 8559 от 14.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15277/2011 г., VII о., докладчик съдията Павлина Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба, подадена от Олга Илиева, гражданка на Беларус, срещу решение № 4530 от 21.10.2011 г. по адм. д. № 7620/2011 г. на Административен съд София град, с което е отхвърлена подадената от нея жалба срещу отказ № ХМ-8247/11.08.2011 г. на директор Дирекция "Миграция" за издаване на разрешение за постоянно пребиваване в Република България. Твърдят се касационни основания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, необоснованост и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Излагат се доводи, че съдът и административният орган не са изяснили фактическите обстоятелства имащи значение за случая. Ответната страна не е взела становище в настоящото производство. Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, Седмо отделение, намира жалбата за процесуално допустима, подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. За да отхвърли подадената жалба, съдът е приел, че гражданката на Беларус има сключен брак с български гражданин, не е пребивавала законно и непрекъснато за срок от 5 години на територията на страната, поради което законосъобразно административният орган е отказал издаването на разрешение за постоянно пребиваване на чужденец на територията на Република България. Направени са изводи, че при условие, че жалбоподателката е съпруга на български гражданин, отговаря на изискванията по чл. 24, ал. 2 и притежава виза по чл. 15, ал. 1 от закона, би могла да поиска разрешение за продължително пребиваване със срок до 1 г. и последствие продължаване на срока на издадено разрешение за продължително пребиваване, с оглед изпълнение на една от основните предпоставки за получаване на разрешение за постоянно пребиваване, изискването за непрекъснато пребиваване за срок от 5 години на територията на страната. Решението е правилно. Съдът е обсъдил фактически обстоятелства, релевантни за правния спор за законосъобразност на отказа за предоставяне на статут на постоянно пребиваващ. В чл. 25, ал. 1 от ЗЧРБ се уреждат предпоставките за получаване на посочения статут, каквато молба е депозирала жалбоподателката. За да възникне правото да се пребивава постоянно следва чуждият гражданин /в случая жалбоподателката/ да е сключил граждански брак с български гражданин и да са изминали 5 години, а също така да е пребивавал законно и непрекъснато за срок от 5 години на територията на Р България. В настоящия казус не е налице втората кумулативно уредена предпоставка, поради което обосновано съдът е направил правилен извод за законосъобразност на отказа на административния орган. Обсъждането на правната възможност за статут по чл. 24 от ЗЧРБ е направено във връзка с обосновката на липса на нарушение на КЗПЧОС, вкл. чл. 8 от нея за зачитане на семейния живот. Позоваването на жалбоподателката на забрана на участие в здравноосигурителната система в Р България е необосновано и с правилното прилагане на чл. 25 от ЗЧРБ не се нарушават и ограничават останалите права на лицето, както и целта на закона за регламентиране на статута на чуждите граждани. Безспорно е установено обстоятелството, че жалбоподателката не е пребивавала непрекъснато повече от 5 години на територията на РБългария. Неоснователни са доводите на жалбоподателката за нарушаване на правата й по Конвенцията за защита на правата и човека и основните свободи. След като жалбоподателката има възможност да поиска продължително пребиваване в страната, както е констатирал съдът, правото й на пребиваване в страната не е застрашено, поради което не е нарушено и правото й на семеен живот. Изводите на административния съд в тази насока се споделят изцяло от настоящата инстанция. Съдът е обсъдил всички доказателства, свързани с правния спор, както и доводите на страните. Поради това е неоснователно оплакването, че не са събрани доказателства за всички факти от значение за правилното прилагане на закона. Не е налице нарушение на съдопроизводствените правила, произтичащо от отказ за назначаване на служебен защитник, като видно от протокола от с. з., искането в тази насока е оттеглено от жалбоподателката. Не са налице касационни основания за отмяна на решението. То е правилно и следва да се остави в сила. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо, Върховният административен съд, Седмо отделение,