Решение № 3143 от 10.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13937/2009 г.

Решение № 3143 от 10.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13937/2009 г., I о., докладчик съдията Румяна Монова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК и с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Бирс" ООД, гр. Варна, представлявано от Бисерка Стратиева и процесуални представители срещу решение № 1471 от 24.08.2009 г., постановено по адм. дело № 1584 по описа за 2007 г. на Административен съд Варна, само в частта, с която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу РА № 0300331 от 3.5.2007 г. на ТД на НАП Варна, потвърден с решение № 441 от 16.7.2007 г. на директора на Д "ОУИ" Варна при ЦУ на НАП само относно определените данъчни задължения по ЗДДС поради непризнаване право на данъчен кредит за данъчни периоди от м. 6.2002 г. до м. 12.2003 г. - главница и лихви, както и разноските. Твърди, че решението в тази част е неправилно като развива подробни доводи в представени по делото становище и молба от 23.2.2010 г. в съдебното заседание. Представя и писмени доказателства. Иска решението да бъде отменено и да се прогласи нищожността на РА в частта, за която има представени влезли в сила ДАПВ, да се отмени в останалата част РА и да се присъдят разноски за двете инстанции. Ответникът по така подадената касационна жалба - директор на Д "ОУИ" Варна при ЦУ на НАП не взема становище по нея. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд, първо "А" отделение като взе предвид касационната жалба, съдебното решение, данните по делото и съобразно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна, разгледана по същество е основателна. Предмет на касационен контрол пред настоящата инстанция е частта от съдебното решение, с която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу РА № 0300331 от 3.5.2007 г. на ТД на НАП Варна, потвърден с решение № 441 от 16.7.2007 г. на директора на Д "ОУИ" Варна при ЦУ на НАП само относно определените данъчни задължения по ЗДДС поради непризнаване право на данъчен кредит за данъчни периоди от м. 6.2002 г. до м. 12.2003 г. - главница и лихви и съответните разноски. Срещу останалата част от съдебното решение, касаеща обжалване на ревизионния акт в частта относно определените с него преки данъци вследствие увеличение на финансовия резултат за 2001, 2002 и 2003 г. не е подадена касационна жалба. За да отхвърли жалбата в посочената част съда е приел, че събраните по делото доказателства, включително писмени и съдебно-счетоводни експертизи, не могат да обосноват извод за наличие на всички предпоставки за признаване на право на данъчен кредит, включително реалност на доставките по смисъла на чл. 6 от ЗДДС (отм.), с оглед особеностите на предмета на доставките - бензинови продукти. По фактури, издадени от "Н и КО" АД за посочените данъчни периоди м. 6.2002 г. - м. 12.2003 г. Решението в обжалваната част е неправилно, постановено при допуснати съществени процесуални нарушения. Ревизионният акт, касаещ данъчните задължения по ЗДДС (отм.) обхваща фактури, издадени от дружество "Н и Ко" АД за един продължителен период от време от м. 6.2002 г. до м. 12.2003 г. Като към всички тях има няколко тома доказателства и са изготвени съдебно-счетоводни експертизи. Съдът е написал общи мотиви, без да е налице детайлизирано разглеждане на всички периоди, фактури и доказателства към тях. Нормативните разпоредби няма пречка да бъдат цитирани, ако е налице една изцяло изяснена фактическа обстановка, обоснована и обсъдена въз основа на събрани по делото доказателства. Те трябва да бъдат анализирани съвкупно и да изясняват конкретни факти по делото. Такива установени факти по делото няма. Няма и съответни на тях правни изводи. Следва да бъдат преценени и твърдяните от жалбоподателя грешки в данните на процесните фактури и съответно в пресмятанията - размери на данъчна основа и на съответния данък, още повече, че този въпрос изобщо не е бил предмет на изследване, а погрешната сума представлява голяма част от непризнатия данъчен кредит. Следва да се има предвид и друго - пред настоящата инстанция по делото е представен ДАПВ № 3511 от 22.11.2002 г. относно проверявани данъчни периоди на м. 8., 9 и 10.2002 г., с който акт са направени проверки и е установена сума за възстановяване., както и, че към 22.11.22002 г. данъчно-задълженото лице няма изискуеми задължения, както и ДАПВ № 1845 от 11.6.2003 г. касаещ четири данъчни периода на 2003 г.. Следва тези два акта да бъдат проверени от първата инстанция и да се направи преценка на процесния ревизионен акт в тази му част относно само данъчните задължения по ЗДДС (отм.) Също съдът трябва освен да изложи мотиви относно спорните по делото въпроси /които трябва да изясни точно кои са/, да установи какви са данните относно отразяването на процесните фактури в счетоводството на доставчика - за някои от тях има данни, че липсват в дневниците за продажби на "НиКО" АД, за кои периоди и по кои фактури е налице плащане на сумата и на данъка по ДДС сметка на доставчика. Както и има ли доказателства относно реалността на доставките по смисъла на чл. 6 от ЗДДС (отм.) Разноските следва да се коригират до размер на 1000 лв. в полза на ответника по първоначалната жалба. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК и чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховен административен съд, първо "А" отделение