Решение № 3307 от 15.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 561/2018 г.

Решение № 3307 от 15.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 561/2018 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на пълномощника на министъра на вътрешните работи срещу решение № 14627 от 30.11.2017 г., постановено по адм. д. № 1053/2017 г. по описа на Върховния административен съд, V отделение. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяна на съдебния акт и потвърждаване на оспорената заповед. Претендират се разноски за две съдебни инстанции. Ответникът - Ц. В. Ф., чрез адвокат А., моли решението да бъде оставено в сила и да се присъдят разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14- дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна, за която решението е неблагоприятно и процесуално е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решение № 14627 от 30.11.2017 г., постановено по адм. д. № 1053/2017 г., тричленният състав на Върховния административен съд е отменил заповед № 8121К-5184 от 21.12.2016 г. на министъра на вътрешните работи. Съдът е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и целта на закона, но при допуснати нарушения на изискването за форма и противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 146, т. 2 и 4 АПК. Настоящият петчленен състав на Върховния административен съд намира, че решението е правилно по следните съображения: В заповед № 8121К-5184 от 21.12.2016 г. на министъра на вътрешните работи е посочено, че за да я издаде административнонаказващият орган се е запознал с материалите от дисциплинарното производство и е оценил събраните доказателства, а именно становище рег. № 3286р-43666 от 7.11.2016 г. и обобщена справка рег. № 3286р-41684 от 25.10.2016 г., както и отказа на инспектор Ц. Ф. да дава обяснения рег. № 3286р-8174 от 29.02.2016 г. и неговите възражения рег. № 3286р-42182 от 28.10.2016 г. по описа на ГДНП. Но при анализ на съдържанието становище рег. № 3286р-43666 от 7.11.2016 г. и обобщена справка рег. № 3286р-41684 от 25.10. 2016 г., които са в еднакъв смисъл, се установява, че те не кореспондират с фактическите основания, посочени в заповед № 8121К-5184 от 21.12.2016 г. на министъра на вътрешните работи. В така цитираната обобщена справка подробно е описано кога е задържан на държавния служител в изпълнение на постановление на Специализираната прокуратура по досъдебното производство, привличането му като обвиняем, за какви деяния и с каква правна квалификация по НК е привлечен като обвиняем, задържането му под стража за 72- часа. Отразено е, кои лица са разпитани като свидетели в досъдебното производство и че техните показания са единствено в подкрепа на тезата за виновността на Ц. Ф.. Същият е разпознат и при проведените процесуално- следствени действия. Посочено е също така, че материалите от досъдебното производство като протоколи от разпити на свидетели, протоколи от съдебни заседания на Специализирания наказателен съд и Апелативния специализиран наказателен съд са приобщени към дисциплинарното производство. Изложени са съображения относно публикация в сайта "Правен свят", както и че действията на дисциплинарноотговорното лице са станали достояние на широката аудитория на изданието, на служители на следствието и на прокуратурата, с което е уронен престижа на службата, а деянието е несъвместимо с етичните правила на държавния служител на МВР, визирани в Етичния кодекс. В раздел "Изводи" от обобщената справка изрично е казано, че от материалите по досъдебното производство разследващите органи са преценили, че има достатъчно доказателства за вината на държавния служител и въз основа на които същият е привлечен като обвиняем по посочени текстове на НК. От така изложеното съдържание на обобщена справка рег. № 3286р-41684 от 25.10.2016 г. се налагат изводи, че при проведеното административно разследване липсва описание на деянието, съставляващо дисциплинарно нарушение. Общественият отзвук е последица от него. Несъмнено материалите към досъдебното производство, протоколите от съдебни заседания на Специализирания наказателен съд и Апелативния специализиран наказателен съд могат да бъдат приобщени към дисциплинарното производство по силата на чл. 206, ал. 3 ЗМВР. Но те трябва да бъдат анализирани на плоскостта на административното нарушение. В цитираните становище и обобщена справка е трябвало да бъде посочено какво деяние приема дисциплинарно разследващият орган за дисциплинарно нарушение, а не какво приемат органите на следствието, за да ангажират наказателната отговорност на лицето. Това е така, тъй като съгласно чл. 194, ал. 3 ЗМВР държавните служители в МВР носят дисциплинарна отговорност, независимо че деянията им могат да са основание за търсене и на друг вид отговорност. В тази връзка изводите на тричленния състав, които са в смисъл, че в обобщената справка дисциплинарно разследващият орган възпроизвежда всички процесуални действия по образуваното досъдебно наказателно производство без да извърши собствен анализ на доказателствата и да посочи какви конкретни деяния са приети за установени за извършени от служителя, са правилни. Разпоредбата на чл. 207, ал. 3 ЗМВР задължава дисциплинарно разследващият орган по смисъла на чл. 207, ал. 2 ЗМВР да извърши всички процедурни действия по доказване на дисциплинарното нарушение, което означава, че той трябва да извърши и фактическите установявания на нарушението. Според чл. 207, ал. 7 ЗМВР за резултатите от разследването дисциплинарно разследващият орган изготвя обобщена справка, а държавният служител, срещу когото се води дисциплинарното производство, има право да се запознае с обобщената справка - ал. 8, т. 1 от същия текст и в срок 24 часа след запознаването да даде допълнителни обяснения или възражения - ал. 10. Цитираните норми рефлектират пряко върху правото на защита на дисциплинарноотговорното лице. Изпълнението на реквизита по чл. 210, ал. 1 от ЗМВР, е свързано със спазването на изискването за събиране и оценка на всички доказателства и извършване на процедурните действия по доказване ( чл. 206, ал. 4 и чл. 207, ал. 3 от ЗМВР ). В тази връзка изводите на тричленния състав на ВАС за нарушение на тази норма са правилни. Независимо от съдържанието на така изготвената обобщена справка рег. № 3286р-41684 от 25.10.2016 г ., на която се е позовал, административнонаказващият орган е приел, че Ц. В. Ф. е извършил следното дисциплинарно нарушение: "В периода 7.12.2015 г. до 9.12.2015 г., в гр. С., заедно с Г. С. Г. и Б. С. Р. от гр. С., е участвал в проведени срещи с М. Х. А. - гражданин на Ирак, при които се представил за служител на ГДБОП. При среща на 7.12.2015 г. инспектор Ф. е отправил заплахи към М. А., че ако не работи с тях ще го върнат в Б. в затвора. На срещата на 9.12.2015 г., е присъствал при отправено искане от Г. към М. А. да им даде в 14- дневен срок сумата от 30000 евро, което ако не изпълни, документите му са "изгорели" при шефа им и ще го върнат обратно в Б.". След като министърът на вътрешните работи е приел нещо различно от фактическа страна от обобщената справка, той е допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените правила, цитирани в тези мотиви, които пряко рефлектират върху правото на защита на дисциплинарноотговорното лице, което въз основа на тази справка е дало възражения от 28.10.2016 г. Освен това се съобразява също така, че дори ако административният орган не е бил съгласен с обобщената справка и становището, то той изрично е следвало да изложи мотиви в този смисъл. Налице е порок на административния акт по чл. 146, т. 3 АПК, който е самостоятелно основание за отмяната му. Стигайки до извод за незаконосъобразност на заповед № 8121К-5184 от 21.12.2016 г. на министъра на вътрешните работи, тричленният състав на ВАС е постановил правилно решение, което по изложените в тези мотиви съображения следва да бъде оставено в сила. При този изход по спора разноски в полза на касационния жалбоподател не са дължими. Ответникът е доказал направени разноски за адвокатски хонорар пред касационната инстанция в размер на 500 лв., които на основание чл. 143, ал. 1 АПК следва да бъдат присъдени. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав, Втора колегия,