Решение № 7642 от 16.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1017/2016 г.

Решение № 7642 от 16.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1017/2016 г., III о., докладчик съдията Юлиян Киров Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Т. О. Ж. от гр. Д. подадена, чрез адвокат Ф. К. от АК В. Т. против Решение № 494 от 4.01.2016 г., постановено по административно дело № 599/2015 г. по описа на Административен съд В. Т. (АС В. Търново) в частта, в която е отхвърлен искът за обезщетение за имуществени вреди от 200 лева за адвокатско възнаграждение по НАХД № 5/2015 г. на РС- П. и транспортни разходи в размер на 84 лева и е отхвърлен искът за неимуществени вреди, за разликата над 150 лева до размера на сумата 700 лв, като неоснователен и недоказан. Касационният жалбоподател счита решението за неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Посочва, че по отношение на имуществените вреди за заплатен адвокатски хонорар неправилно съдът приема липсата на предпоставките за обективна отговорност по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), като не се е съобразил с Тълкувателно постановление № 2 от 19.05. 2015 г., постановено по Тълкувателно дело № 2/2014 г. на ВКС и ВАС, както и практиката на съдилищата по този вид дела. Счита за неправилно решението и в частта за неимуществени вреди, предвид стойността на присъдената сума. Намира определения размер на обезщетението от 150 лева за снижение до недопустим минимум на преживените отрицателни емоции и изживявания, като не се възмездява причинената с наказателното постановление несправедливост. Иска отмяна на съдебното решение на АС В. Търново и да се постанови друго, с което да се уважат исковете, така както са предявени с исковата молба. Претендира и присъждане на разноски. О. О. дирекция на МВР- В. Т. (ОД МВР- В. Търново) в писмен отговор оспорва касационната жалба като неоснователна. Иска да се остави в сила обжалваното решение и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за частична основателност на касационната жалба. Посочва, че според Тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г. по Тълкувателно дело № 2/2016 г. на ВАС, следва да се приеме, че заплатеният адвокатски хонорар на адвокат за обжалването на отменено като незаконосъобразно НП е имуществена вреда, която е пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 ЗОДОВ. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, което я прави процесуално допустима. Първоинстанционният съд е бил сезиран с искове, предявени от Т. О. Ж., срещу ОД на МВР- В. Търново с претенция за заплащане на обезщетения за вредите, причинени му от незаконосъобразно Наказателно постановление /НП/ № 14-0311-000510/18.12.2014 г., издадено от Началника на РУ П. към ОД на МВР- В. Търново, с което е наложено административно наказание "глоба" в размер на 100 лева. Иска ответникът да бъде осъден да заплати обезщетение за причинените на ищеца имуществени вреди, които последният оценява в общ размер на 284 лв., както следва: за адвокатско възнаграждение по НАХД № 5/2015 г. на РС- П.- 200 лв., пътни разходи в размер общо на 42 лв. за шест посещения в РУ - гр. П., както и пътни разходи в размер общо на 42 лв. за три посещения, за явяване в заседания по НАХД № 5/2015 г. на РС - П.. На следващо място ищецът моли ответникът да бъде осъден да му заплати обезщетение за причинени му от незаконосъобразния акт неимуществени вреди, които оценява в размер на 700 лева. Твърди, че вследствие на незаконосъобразния акт на администрацията е претърпял неприятни изживявания, притеснения и дискомфорт, свързани с явяванията и отношенията с органите на МВР и с явяванията пред съда, с чувството за несправедливо обвинение в продължение на около половин година. Претендира и заплащане на законната лихва върху горните суми, считано от 28.08.2015 г. - датата на завеждане на делото, до окончателното изплащане на сумата. С Решение № 494/4.01.2016 г. от 4.01.2016 г., постановено по административно дело № 599/2015 г. по описа на Административен съд В. Т. е ОТХВЪРЛЕН искът на Т. О. Ж., против Областна дирекция на МВР- гр. В. Търново, за обезщетение за имуществени вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, причинени от Наказателно постановление № 14-0311-000510/18.12.2014 г., издадено от Началника на РУ П. към ОД на МВР - гр. В. Търново, в размер на 284 лв. и лихви за тях, като неоснователен и недоказан. Със същият съдебен акт е ОСЪДЕНА Областна дирекция на МВР- гр. В. Търново да заплати на Т. О. Ж., сумата от 150 (сто и петдесет) лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, резултат от отмененото като незаконосъобразно Наказателно постановление № 14-0311-000510/18.12.2014 г. издадено от Началника на РУ П. към ОД на МВР- гр. В. Търново, ведно със законната лихва върху присъдената сума, считано от 28.08.2015 г. - датата на образуване на делото, до окончателното изплащане на задължението, като е ОТХВЪРЛЕН предявеният иск в останалата му част, до размера на сумата 700 лв., като неоснователен и недоказан. Със съдебния акт е ОСЪДЕНА Областна дирекция на МВР- гр. В. Търново да заплати на Т. О. Ж., направените разноски общо в размер на 55,73 лв. (петдесет и пет лева и седемдесет и три стотинки). За да стигне до този правен резултат АС В. Т. счита за изцяло неоснователен искът за имуществени вреди в размер на 200 лева, съставляващи заплатено адвокатско възнаграждение за представителство и защита на лицето по НАХД № 5/2015 г. на Районен съд - П., съгласно представения договор за правна защита и съдействие от 10.02.2015 г., тъй като в случая претендираната имуществена вреда не произтича пряко от отмененото наказателно постановление, а представлява сума, заплатена по сключен договор за оказване на правна помощ във водено съдебно производство. На второ място решаващият съд намира неоснователен и искът за имуществени вреди, в частта му за направените от Желязков разходи за пътувания с автобус, в размер общо на 84 лв., във връзка с негови посещения в РУ- П. и с явяванията /неговото и на защитника му/, в заседанията по НАХД № 5/2015 г. на РС- П.. Посочено е, че за извършването на такива разходи за пътуване с междуселищен автобус в настоящото производство не са представени годни доказателства. На следващо място приема за частично основателна претенцията за причинените му от незаконосъобразното наказателно постановление неимуществени вреди, изразяващи се в неприятни изживявания, притеснения и дискомфорт. Намира, че свидетелските показания по делото удостоверили, че Желязков е бил видимо напрегнат и притеснен, както по време на самото административно- наказателно производство, така и в последствие- при налагането на санкцията и оспорването на наказателното постановление. Посочва, че предвид периода, в който се е развило съдебното производство и останалите относими обстоятелства- обичайното безпокойство и притеснение, и конкретно установеното състояние на лицето по повод незаконосъобразно наложената санкция, за обезщетяване на понесените неимуществени вреди, сума от 150 лв, е справедлива и адекватна на характера, интензитета и продължителността на причинения дискомфорт. Счита, че претенцията за неимуществени вреди над определената по- горе от съда до 700 лв. е недоказана и като такава следва да бъде отхвърлена. Настоящата съдебна инстанция намира касационната жалба за основателна в частта относно искът за обезщетение за имуществени вреди, представляващи разноски за адвокатско възнаграждение, във връзка със съдебното обжалване на НП и неоснователна в останалата й част. В осъдителната част решението не е обжалвано и е влязло в сила. Касационната инстанция намира, че решението на административния съд в ЧАСТТА за отхвърлянето на предявения иск за сумата от 200 лева обезщетение за имуществени вреди е НЕПРАВИЛНО, поради противоречие с материалния закон. При проверката на материалната законосъобразност на решението следва да бъде съобразено Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. по Тълкувателно дело № 2/2016 г. на Общото събрание на Върховния административен съд, според което при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. С оглед възприетото в този тълкувателен акт, който е задължителен за съдилищата, се налага заключение, че наказателните постановления се издават, при осъществяването на административна дейност по смисъла на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, поради което причинените от дейността вреди, подлежат на обезщетяване по реда на специалния закон. При отмяната на наказателните постановления като незаконосъобразни държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които се явяват тяхна пряка и непосредствена последица. В пряка причинна връзка с издаденото наказателно постановление, отменено от съда като незаконосъобразно, ищецът е претърпял вреди, изразяващи се в направата на разноски в размер на 200 лева за адвокатско възнаграждение в производството по обжалване на наказателното постановление. По силата на чл. 4 ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждащото действие. Ищецът не би заплатил адвокатско възнаграждение, ако не беше издадено наказателното постановление, за обжалването на което е ангажирал квалифициран защитник. Намаляването на имуществото на ищеца е предизвикано от издаването на наказателното постановление, което впоследствие е отменено от съда. Адвокатската защита в съдебното производство се явява нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход на спора, поради което разноските за възнаграждение за един адвокат подлежат на възстановяване. Поради констатираното отменително основание решението на административния съд следва да се отмени в ЧАСТТА, в която е отхвърлен предявения иск и вместо него да се постанови друго, с което да бъде осъдена ОД на МВР- В. Т. да заплати на Т. Ж. обезщетение за имуществени вреди в размер на 200 лева, представляващи разноски за адвокатско възнаграждение, във връзка със съдебното обжалване на Наказателно постановление № 14-0311-000510/18.12.2014 г., издадено от началника на РУ П. към ОД на МВР - В. Търново. В останалата част претенцията за имуществени вреди за заплащане на обезщетение за транспортни разходи- 84 лева е необоснована и правилно съдът я е отхвърлил като неоснователна и недоказана. Пътните разходи не са същински разноски по производството по смисъла на чл. 143, ал. 1 от АПК и освен това не са представени разходооправдателни документи за извършените пътувания. В частта за обезщетението за неимуществени вреди постановеното решение е ПРАВИЛНО, а касационната жалба на Т. Ж. в тази част е неоснователна. Правилно АС В. Търново е приел наличието на неимуществени вреди, които подлежат на обезщетяване по реда на ЗОДОВ. Обезщетенията за неимуществени вреди се присъждат за конкретно претърпени физически и психически болки, страдания и неудобства, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Поради характера на неимуществените вреди те могат да се търпят само от физическо лице, чиято психика и здраве са засегнати неблагоприятно от административна дейност. Правилно от административния съд се приема, че са доказани, вреди представляващи негативни емоции, които се явяват пряка и непосредствена последица от отменения административен акт. Когато се преценяват условията, при които е отменен административен акт, трябва да се отчетат кумулативните им последици за ищеца, във връзка с неговите специфични твърдения, като се проведе пълно и главно доказване на твърдените факти. Обосновано от административния съд е определен размерът на обезщетението в размер на 150 лева, като противно на доводите в касационната жалба настоящият съдебен състав счита, че не са налице условия за неговото увеличаване. АС В. Търново е изложил точни ясни мотиви и правилно се е позовал на разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, приложима по силата на § 1 от ЗР на ЗОДОВ, която определя, че размерът на обезщетението за претърпените неимуществени вреди се определя по справедливост. Направените изводи на решаващия съд относно размерът на обезщетението съответстват на данните по делото, установяващи конкретните факти по непротиворечив начин. Несъстоятелни и ирелевантни са твърденията за явна несправедливост и т. н. на проведеното наказателно производство, поради това, че тези аргументи са предмет на производството по ЗАНН. Наложената с НП глоба от 100 лева не означава нищо друго освен възникване на задължение за нейното плащане. Наличието на съдебен спор, предполага правно очакване и не е свързано задължително с причиняване на силен емоционален дискомфорт. Не се установява по- продължителен период по приключването на посоченото съдебно производство за отмяната на НП, надвишаващ значително обичайния такъв. Не е налице състояние на лицето, което прехвърля прага на притеснения, обичайни при провеждането на съдебни производства. Няма данни за отрицателни преживявания със засилен интензитет или по- голяма времева продължителност. Липсата на увреждане на здравето или изразена по друг начин трайност на вредите обуславя обоснованост на сумата присъдена от административния съд. Настоящата инстанция намира присъждането на обезщетение в размер от 150 лева за правилно. Същото е справедливо определено, тъй като е фиксиран паричен еквивалент съответстващ на негативните преживявания и психическото им конкретно отражение върху увреденото лице, като е отчетен техния интензитет и продължителност. Неоснователно е искането на касационния жалбоподател за присъждане на лихва върху сумата от 200 лева, считано от завеждане на исковата молба- 28.08.2015 г. до окончателното й изплащане. Независимо, че се претендира по реда на ЗОДОВ това не променя същността на претенцията за имуществени вреди, поради невъзстановени съдебни разноски. Отговорността за разноски е акцесорна, обективна и безвиновна. Тя обхваща само действително направените разходи на спечелилата страна. Отговорността за разноски възниква от присъждането им с влязло в сила решение по приключил спор и от този момент страната може да изпадне в забава. Едновременно с това следва да се съобрази и нормативната уредба относно присъждането на разноски във всички съдебни производства, според която разноските се възстановяват на спечелилата делото страна без лихва за забава. Присъждането на законна лихва върху разноските по висящ спор е неправилно. Неоснователна е претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на разноски пред настоящата инстанция, тъй като не са представени доказателства за тяхното извършване. Водим от горното, Върховният административен съд, трето отделение