Решение № 8028 от 1.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7287/2014 г.

Решение № 8028 от 1.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7287/2014 г., III о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по реда на чл. 38, ал. 1 от Закона за държавната собственост (ЗДС). Образувано е по жалба, подадена от Андон Костадинов Николов от гр. София, ж. к. "Дружба, бл. 109А, ет. 1, ап. 3 срещу решение № 811 на МС от 21.12.2013 г. за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавнa нуждa за изграждане на обект "Северна скоростна тангента" от км 0+000 до км 16+400 (идентичен с км 16+540), участък от км 0+000 до км 15+100" на територията на област София (Обн., ДВ, бр. 2 от 7.01.2014 г.), в частта му, с която е определено парично обезщетение за отчуждения поземлен имот № 68134.515.27, номер по КВС № 99116, 020027, земеделска територия, намиращ се в землището на кв. "Бенковски", ЕКАТТЕ 99116, район "Сердика" при Столична община. С определение № 9353/04.07.2014 г. по адм. д. № 7349/2014 г. по описа на ВАС към настоящето производство е присъединено адм. д. № 7349/2014 г. по описа на ВАС, образувано по жалба на Румен Костадинов Андонов против същото Решение № 811 на Министерския съвет на Република България от 21.12.2013 г., за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект "Северна скоростна тангента" от км 0+000 до км 16+400 (идентичен с км 16+540), участък от км 0 +000 до км 15+100" на територията на област София (ДВ, бр. 2/2014 г.), в частта относно определеното обезщетение за отчуждения поземлен имот № 68134.515.27, ЕКАТТЕ 99116, намиращ се в землище Бенковски, при Столична община. С определение № 6090/27.05.2015 г. по адм. д. № 3670/2015 г. по описа на ВАС към настоящето производство е присъединено адм. д. № 3670/2015 г. по описа на ВАС, образувано по жалба на Христина Славкова Христова против същото Решение № 811 на Министерския съвет на Република България от 21.12.2013 г., за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект "Северна скоростна тангента" от км 0+000 до км 16+400 (идентичен с км 16+540), участък от км 0 +000 до км 15+100" на територията на област София (ДВ, бр. 2/2014 г.), в частта относно определеното обезщетение за отчуждения поземлен имот № 68134.515.27, номер по КВС № 99116, 020027, земеделска територия, намиращ се в землището на кв. "Бенковски", ЕКАТТЕ 99116, район "Сердика" при Столична община. Жалбоподателите поддържат, че определеното парично обезщетение е неравностойно и е много по-ниско от действителната пазарна цена, която би следвало да бъде получена. Иска се отмяна на административния акт като незаконосъобразен и изменението му. Направено е искане за присъждане на разноски. Ответникът - МС на Република България (РБ), чрез упълномощен процесуален представител оспорва жалбата. По същество иска отхвърлянето й като неоснователна. Заинтересованите страни - министърът на регионалното развитие и благоустройството, министърът на финансите и Агенция "Пътна инфраструктура", чрез упълномощени процесуални представители, поддържат становище за неоснователност на жалбата. Заинтересованата страна - Иван Петров Николов изразява становище за основателност на жалбата. Заинтересованите страни - Емил Петров Андонов, Стана Стоянова Йорданова, Красимира Йорданова Павлова, Лили Миткова Радованович и Юлия Миткова Карра, не изразяват становище по жалбата. Върховният административен съд, състав на трето отделение, след проверка на допустимостта на жалбата, приема, че е подадена в срока по чл. 38, ал. 1 ЗДС, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. С Решение № 302 от 20.04.2012 г. на МС на РБ и Приложение към т. 1 от него, пътят "Северна скоростна тангента", в участъка "о. п. София - запад - о. п. София - изток", като част от Трансевропейски транспортен коридор № 10 (т. 3.2. от приложението), е обявен за обект с национално значение - републикански път, който е обявен и за национален обект. На 11.12.2013 г. председателят на Управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура" е отправил искане, обективирано в такова с изх. № 04-19-198 от същата дата, до министъра на финансите и министъра на регионалното развитие, относно отчуждаване на имоти и части от имоти за държавни нужди за изграждане на обект "Северна скоростна тангента" от км 0 + 000 до км 16 + 400/16 + 540, участък от км 0 + 000 до км 15 + 100 на територията на Столична община и внасяне на предложение до МС на РБ в този смисъл. Посочва се, че за трасето е изработен парцеларен план, засягащ землища на територията на Столична община - кварталите Требич, Мировяне, Илиенци, Бенковски, Орландовци, Малашевци и Враждебна. Подробният устройствен план - парцеларен план на обекта е одобрен с влязла в сила Заповед № РД-02-14-2374 от 24.09.2012 г., издадена от заместник-министъра на регионалното развитие и благоустройството. По възлагане от Агенция "Пътна инфраструктура" за имотите - предмет на отчуждаване е изготвена Експертна оценка от независим оценител за определяне на равностойно парично обезщетение на поземлени имоти в земеделска и урбанизирана територия. На 19.12.2013 г. до МС на РБ е бил изпратен съвместен доклад от министъра на регионалното развитие и министъра на финансите, с който е направено предложение за приемането на решение за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда, за изграждане на обект "Северна скоростна тангента" от км 0 + 000 до км 16 + 400 (идентичен с км 16 + 540), участък от км 0 + 000 до км 15 + 100", на територията на област София. С Решение № 811 от 21.12.2013 г. на МС на РБ, прието на заседание по Протокол № 52 от 21.12.2013 г., за държавна нужда, за изграждане на обект "Северна скоростна тангента" от км 0 + 000 до км 16 + 400 (идентичен с км 16 + 540), участък от км 0 + 000 до км 15 +100" на територията на област София, са отчуждени имоти и части от имоти, частна собственост, намиращи се в землището на гр. София, квартал Бенковски, Требич, Илиенци, Орландовци, Малашевци и Враждебна, Столична община, област София, подробно описани в приложението към т. 1 от решението по местонахождение, вид, обща площ и подлежаща на отчуждаване такава, стойност на паричното обезщетение и собственици. Съгласно приложение към т. 1 от решението, в землище Бенковски, ЕКАТТЕ 99116, Столична община, земеделска територия, се отчуждават от Андон Николов Гелев следния имот № 68134.515.27, представляващ "нива" с площ от 3,990 дка, за сумата от 3 943 лева; Оценката на отчуждаваните имоти е възложена от АПИ на "Сървей груп" ЕООД с договор, изведен от агенцията по изх. № РД-37-24 от 13.09.2012 г. По аргумент от § 1а, т. 2 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗДС в случаите, когато е възможно, пазарната цена, трябва да е осреднената цена от цената на всички възмездни сделки с имоти, сключени в срок от 12 месеца преди датата на възлагане на оценката и при условията на същата разпоредба. В настоящия случай релевантният период е 13.09.2011 г. - 13.09.2012 г. От посоченото в раздел VII "Анализ на информацията и избор на оценителски подход" от експертната оценка се установява, че поради липсата на достатъчен брой сделки с поземлени имоти за определяне на осреднена цена съгласно чл. 32, ал. 4 ЗДС (само един пазарен аналог), оценителският екип е определил равностойното парично обезщетение съгласно наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ) по реда на чл. 32, ал. 3, т. 2 ЗДС - Наредба за реда за определяне на цени на земеделски земи. В раздел VIII "Оценка на земята" е посочено, че е извършен оглед на мястото на имотите, а цените са изготвени в лева за един декар, поотделно за всеки от засегнатите имоти, респективно части от тях, и са закръглени до един лев. В табличен вид е определено равностойното парично обезщетение на тези имоти, представляващи земеделска територия по кадастралната карта и регистри на землище Бенковски, Столична община. С решение № 110 от 21.06.1999 г. на наследниците на Андон Николов Гелев е възстановено правото на собственост на пет ниви между които и нива от 3.990 кв. м, местността Требичка локва, имот № 0220027 по плана за земеразделяне. Представена е скица на поземлен имот с № 68134.515.27, издадена на 18.01.2015 г. от Служба по геодезия, картография и кадастър гр. София, в която като трайно предназначение на територията е посочено "земеделска" и начин на трайно ползване - "нива", както и номер на имота по предишен план - 020027. В хода на съдебното производство е ангажирана съдебно - оценителна експертиза от жалбоподателя. Представено е заключение, в което вещото лице дава варианти за оценка на процесния имот. При така установеното от фактическа страна, настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, приема от правна страна следното: Решение № 811 е издадено от компетентен административен орган съгласно чл. 34а, ал. 1 от ЗДС и в кръга на неговите правомощия. То има съдържанието, регламентирано в чл. 34б, ал. 1 ЗДС. При издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, както е спазен и приложимия материален закон. Съгласно чл. 34а, ал. 1 от ЗДС отчуждаването на имоти - частна собственост предназначени за изграждането на национални обекти се извършва с решение на Министерския съвет по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на финансите. В конкретния случай решението е издадено от МС, т. е от компетентен орган. Същото е със съдържанието, посочено в чл. 34б от ЗДС - държавната нужда, за която се отчуждават имотите, видът, местонахождението, размерът, стойността на обезщетението и собствениците на имотите. Спазени са и административно-производствените правила за вземане на решението посочени в чл. 34, 34а, 34б, ал. 2 от ЗДС. Заинтересованото ведомство е направило мотивирано искане за отчуждаване до министъра на финансите и до министъра на регионалното развитие и благоустройството, като към него са приложени документите, изброени в чл. 34, ал. 2 от ЗДС. Министърът на МРРБ и министърът на финансите са направили предложение за отчуждаване на имотите до МС с приложен към него съвместен доклад. Налице е и оценка на имотите, извършена от лицензиран оценител на имоти. Решението на МС за отчуждаване на имотите е съгласувано и е обнародвано в ДВ, бр. 2 от 07.01.2014 г. Изводът е, че процесното решение е издадено в необходимата форма и при законоустановеното съдържание, както и при спазване на административно-производствените правила за издаването му. По допуснатата и назначена съдебно-оценителна експертиза, във връзка с оспорване размера на определеното парично обезщетения за процесния имот, е изготвено и прието по делото заключение в три варианта. Настоящият съдебен състав не кредитира първи и втори вариант от даденото заключение като годно да определи дължимото в случая парично обезщетение за отчуждения имот. Съгласно § 1 от ДР на ЗДС "равностойно парично обезщетение" е цената на отчуждаваните имоти или на части от имоти, определена по реда на този закон", а чл. 32, ал. 2 от закона разпорежда: "Равностойното парично обезщетение по ал. 1 се определя в съответствие с предназначението на имотите преди влизането в сила на подробния устройствен план, съответно преди одобряването на подробен устройствен план, който предвижда изграждане на национален обект и за който е налице влязло в сила разпореждане за допускане на предварително изпълнение, въз основа на пазарните цени на имоти с подобни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания." Легално определение на понятието "Пазарни цени" законодателят е дал в разпоредбата на § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС и това са: "... осреднените цени от всички сделки с имоти за покупко-продажба, замяна, учредяване на вещни права или прехвърляне на собственост срещу задължение за строителство, ипотека, продажбите чрез търг от държавни и частни съдебни изпълнители, държавните институции и общините, както и други възмездни сделки, по които поне една от страните е търговец, сключени в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката, и вписани в службата по вписванията по местонахождението на имота. Ако в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката в службата по вписванията по местонахождение на имота са вписани повече от 20 сделки, при определяне на пазарната цена се вземат предвид последните вписани 20 сделки." Целта на посоченото неизчерпателно изброяване е да се обхванат възможно най-широк кръг правни сделки, които отговарят на определените от закона критерии, за да бъде определено справедливо парично обезщетяване за имота и бъдат защитени интересите на засегнатите собственици като същите бъдат възмездени парично с цена близка до цената, която биха получили при свободно договаряне на пазара на недвижими имоти, при отсъствие на каквато и да било принуда. Нормативните изменения на ЗДС - брой 105/2014 г., приложими в настоящото производство на основание § 9 от ПЗР на ЗИД ЗДС, стесняват още повече кръга на правните сделки, които могат да бъдат използвани като пазарни аналози, като целта е да бъдат ползвани само такива които установяват действителната пазарна цена на свободния пазар на недвижимите имоти. Освен това законът дава легална дефиниция и на понятието "имоти, намиращи се в близост до отчуждавания" в § 1а, т. 4 от ЗДС. Това " ... са имотите, които са разположени: а) в един и същ район в големите градове с районно деление; б) в един и същ квартал в другите градове или населени места или селищни образувания; и в) в едно и също землище в земеделските територии и горските територии". Имотите в землището на град София попадат в различни райони, съобразно административно-териториалното деление на града. Следователно, относими към определянето на равностойното парично обезщетение са всички вписани сделки с имоти с подобни на отчуждавания характеристики, намиращи се в един и същ район, т. е. приложимата норма е тази на § 1, т. 4, б. "а" от ДР на ЗДС, а не § 1, т. 4, б. "в". Представените по делото и използвани от вещото лице пазарни аналози не покриват критериите, посочени в § 1а, т. 2 и т. 4, б. "а" от ДР на ЗДС. При първия варианта на заключението по приета експертиза, вещото лице е използвало два пазарни аналога, като единият е учредителен акт на "АБП груп" ЕООД от 22.02.2012 г. Този акт не отговаря на законовото изискване за пазарен аналог и не може да бъде използван като такъв при определяне на стойността на обезщетението при отчуждаване. Той касае апорт, който не е типична за пазара сделка. Цената на апортирания имот се определя от вещи лица - оценители, а не на принципа на свободното договаряне в съответния период. Методът на оценяване е различен от посочения в § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС. В закона е заложен пазарен принцип за определяне на цената на отчуждавания имот, а това би могло да бъде постигнато само ако имотът бъде предложен за продажба на свободния пазар при свободно договаряне. При втория вариант вещото лице е използвало само един пазарен аналог. Третият вариант от заключението е изготвен по наредбата за определяне на цени на земеделските имоти, като е посочен размер на обезщетението 3 950 лева. При това положение, съдът намира, че законовоустановения сравнителен метод на пазарни аналози за определяне на равностойно парично обезщетение, съгласно чл. 32, ал. 2 от ЗДС, в случая е неприложим. Това е така, тъй като в случая пазарна цена по този ред не може да бъде формирана, тъй като по делото се устави само една относима сделка. Осреднена цена по смисъла на ЗДС е условие, изискващо поне две относими сделки. Нещо повече, една сделка при това не може да характеризира пазара на земеделски земи, за да може да послужи като база за сравнение и определяне на средна пазарна цена на пазара на земеделските земи. С оглед изложеното и на основание чл. 32, ал. 2, т. 2 от ЗДС, отчуждаваните части следва да се оценят по Наредбата за реда за определяне на цени на земеделски земи по чл. 36, ал. 2 от ЗСПЗЗ, както правилно е процедирал и административният орган при определянето й. Настоящата инстанция кредитира трети вариант на съдебно-оценителка експертиза, в който вещото лице е посочило размер на обезщетението 3 950 лева. Следователно, и съгласно трети вариант на заключението на вещото лице, съгласно което общата стойност на обезщетението е 3 950 лева, то обжалваното решение № 811 от 21.12.2013 г. на Министерски съвет следва да се измени по отношение на имот № 68134.515.27, като обезщетението за процесния имот следва да бъде увеличено от 3 943 лв. на 3 950 лв. По изложените съображения, и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, оспореното решение следва да бъде изменено в частта му относно определеното обезщетение. По отношение оспорването на акта, в частта относно лицата, от които се отчуждава имот с № 68134.515.27, административното решение е незаконосъобразно. В акта в графа "име на собственика" е посочен Андон Николов Гелев наследодател на жалбоподателите, което властническо разпореждане изключва настоящите жалбоподатели като преки адресати на акта и поставя в несигурност упражняването на правата им по получаване на обезщетението и защита от евентуално бездействие при изграждането на бъдещия обект. По делото е представено Решение № 110 от 21.06.1999 на ПК, общ. Сердика, с което правото на собственост на имот № 020027, представляващ нива от 3,990 дка, находяща се в землище Бенковски, местност "Требичка Локва" е възстановена на наследниците на Андон Николов Гелев. От приетата по делото скица на поземления имот, издадена от ККР гр. София става ясно, че имот № 99116.020027 е идентичен с поземлен имот с идентификатор 68134.515.27. Безспорно по делото е установено също, че имот с идентификатор 68134.515.27 е собственост на жалбоподателите, в качеството им на наследници на Андон Николов Гелев. Ето защо настоящия съд приема, че решението на МС в частта, в която в графа "име на собственика" е вписан Андон Николов Гелев следва да се измени като се впишат наследниците на Андон Николов Гелев - Христина Славкова Христова, Иван Петров Николов, Емил Петров Андонов, Румен Костадинов Андонов, Андон Костадинов Николов, Стана Стоянова Йорданова, Красимира Йорданова Павлова, Лили Миткова Радованович и Юлия Миткова Карра. Предвид изхода на делото и направеното искане ответникът ще следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя Христина Славкова Христова разноски в размер на 1000 лева. Видно от представения договор за правна защита и съдействие е заплатено договореното възнаграждение в размер на 1 600 лева. Искането на жалбоподателя Христова за присъждане на направените в пълен размер разноски е неоснователно. Съдът намира, че уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение е прекомерно предвид фактическата и правна сложност на делото и следва да се присъди в предвидения в чл. 8 във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения размер. Възражението на процесуалния представител на ответника за прекомерност на възнаграждението за адвокат по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК е основателно. При тези съображения и на основание чл. 172, ал. 1 и чл. 143, ал. 1 АПК и чл. 78, ал. 1 и ал. 5 от АПК, Върховният административен съд, състав на Трето отделение