Решение № 2809 от 24.3.2022 г. на ВАС по адм. д. № 5344/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Южен индустриален парк" АД- град София, подадена чрез адв. Марков, срещу Решение 6909/ 03.12.2020 г. по адм. дело 3829/ 2017 г. на Административен съд- София- град (АС София град). В жалбата се поддържат твърдения за необоснованост, незаконосъобразност и неправилност на съдебното решение, като постановено в нарушение на императивни материално правни норми. Посочено е, че съдът е констатирал бездействие на държавни органи, но е формулирал неправилна теза в грубо нарушение на материално- правни норми, която в крайна сметка води до освобождаване на държавата в лицето на конкретния ответник от отговорност за реално причинени щети в огромни размери. Моли актът да бъде отменен изцяло, поради допуснати съществени нарушения на административно- производствените правила, като след отмяната му делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, на който да бъдат дадени задължителни указания по прилагане на материалния и процесуалния закон. При условията на алтернативност моли актът да бъде отменен и да се уважат предявените искове в техния пълен обем. Претендират се и разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът- Национална агенция за приходите (НАП) в подадения писмен отговор моли да се остави в сила съдебното решение, като правилно и обосновано и се остави без уважение, подадената касационна жалба. Касационният жалбоподател- "Южен индустриален парк" АД, в съдебно заседание чрез адв. Марков и адв. Георгиев моли да се отмени решението на първоинстанционния съд и се върне делото за ново разглеждане пред друг състав, със задължителни указания относно приложението на материалния и процесуалния закон. Посочва, че в хода на първоинстанционното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които от своя страна са довели до крайни неправилни правни изводи. Допуснати били пропуски във връзка с оценката на събраните писмени доказателства и във връзка със събиране на относимите писмени доказателства, включително и такива, които съдът е следвало да изиска служебно от трети лица, както и са допуснати груби нарушения на ред материални и процесуални закони- Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, Закона за собствеността и др. Подробни доводи са развити в представената писмена защита. Ответникът- Национална агенция за приходите в съдебно заседание чрез юрисконсулт Раева моли да се постанови решение по делото, с което се отхвърли касационната жалба, като неоснователна и недоказана и се остави в сила обжалваното решение. Поддържат се аргументите, изложени в отговора на касационната жалба. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съгласно представения списък. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Излага твърдения, че решението е правилно и не са налице касационни отменителни основания за неговата отмяна. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, което я прави процесуално допустима. Първоинстанционното дело е образувано по искова молба на Южен индустриален парк" АД, със седалище и адрес на управление: град София, улица Беловодски път 15- 17, ет.3, срещу Национална агенция за приходите с изразена претенция за вреди от незаконосъобразни бездействия на публичен изпълнител при РД на АДВ Пловдив по изпълнително дело 34571/ 2002г. С обжалвания съдебен акт- Решение 6909/ 03.12.2020 г. по адм. дело 3829/ 2017г. на Административен съд- София- град е била ОТХВЪРЛЕНА, като неоснователна исковата претенция на Южен индустриален парк" АД за осъждането на НАП за обезщетение за претърпени имуществени вреди във връзка с бездействия на публичния изпълнител по изпълнително дело 34571/ 2002г. по описа на АДВ- Пловдив по опазване на имуществото на длъжника. За да достигне до този резултат АССГ е намерил, че вредите, които се търсят за периода от началото на 2006г. до м.28.12.2011г., изразяващи се в разпиляно имущество на дружеството следствие от бездействието на публичния изпълнител по дело 34571/ 2002г. по описа на АДВ- Пловдив да промени назначения на 10.02.2006г. пазач ЕТ Г. Мърков- М. за опазване и недопускане разпиляване имуществото движимо и недвижимо на територията на завода за производство на стоманени тръби са опосредени. Решаващият съд е посочил, че законодателят в чл.195, ал.4 и ал.5 на ДПК /отм./ разписва каква е отговорността на пазача при пазенето на вещта, съответно на длъжника при пазенето на недвижимия имот- те трябва да пазят вещта с грижата на добрия стопанин, която не е положена, според твърденията в исковата молба. Преценил е, че тази грижа, ако съответно не е положена е основание за търсене на вреди по гражданскоправен път от тези лица, но не и по реда на ЗОДОВ. Взел е предвид, че ал.4 от чл.195 ДПК /отм./ разписва, че при неизпълнение на задълженията на пазача като добър стопанин, да дава приходите от нея и т.н. публичният изпълнител може да назначи друг пазач. Намерил е, че това действие не е фактическо, а правно, като се основана на чл.195, ал.4 пр. посл. от ДПК /отм./ и се извършва със съответен акт, който не е административен, а процесуален. Съответно неизпълнението на това задължение, което не е безусловно, тъй като израза е може не е фактическо бездействие, поради което отговорността по реда на ЗОДОВ е изключена. Трябвало да се има предвид, че задължението да се полага грижата на добрия стопанин- за пазения имот е вменена и на длъжника, когато пази недвижимото имущество. Посочил е, че действия на ПИ, подлежат на оспорване по реда на чл.228 ДПК /отм./ пред Директора на АДВ, и съответно на негово решение пред окръжния съд, аналогично по реда на чл.266 от ДОПК пред директора на ТД на НАП, след което пред ОС. Изложените действия не били фактически, а действия на орган в процеса. Счел е, че защита срещу действията на ПИ е формално регламентирана и преразглеждането на законосъобразността на тези действия по реда на ЗОДОВ било недопустимо. Претенцията по ЗОДОВ касае единствено вреди следствие от незаконосъобразни фактически административни действия на административен орган, който издава административни актове, а не процесуални. Счел е, че с оглед на това, че бездействията на ПИ не са фактически, а правни, процесуални то не следва да се пристъпва към обсъждането на останалите елементи от ФС на иска в това число да се установява какво и кога е притежавал ищеца. Преценил е, че експертизите на в.л., доколкото са свързани с вредите, а до обсъждането на този елемент не се стигнало предвид липсата на административно бездействие, не следвало в цялост да бъдат коментирани. От друга страна се възприемали констатациите на в.л. Гешев, относно плащанията и автентичността на сделките към Химко АД. В заключение административния съд е счел, че не се касае за фактически административни бездействия, както и че вредите са опосредени. Поради тези съображения исковата претенция е била приета за неоснователна и е била отхвърлена. Обжалваното решение на адм. съд е НЕПРАВИЛНО. Правилно АССГ е приел, че исковата претенция, предявена срещу НАП, е допустима. Производството по чл.203 и сл. от АПК е исково и по него като ответник се конституира юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите- чл.205 от АПК. Искът е бил насочен срещу надлежен ответник- Национална агенция по приходите, която съгласно разпоредбата на чл.2, ал.2 от ЗНАП е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище София. Съгласно разпоредбата на чл.19, ал.1 и ал.3 от Закона за Националната агенция за приходите, Агенцията отговаря за вредите, причинени на физически и юридически лица от незаконни актове, действия или бездействия на нейни органи и служители при или по повод изпълнение на дейността им, като отговорността на агенцията обхваща всички имуществени и неимуществени вреди и пропуснати ползи и се реализира по реда, предвиден в ЗОДОВ. В случая исковете за присъждане на обезщетения са предявени от лице което твърди, че е претърпяло имуществени вреди в резултат на незаконосъобразни действия на ПИ при НАП /орган на НАП по см. на чл.7, ал.2 от ЗНАП/. Исковата молба е подадена от лице с правен интерес и срещу пасивно легитимиран ответник, по аргумент от чл.205 от АПК във вр. с чл.1, ал.2 от ЗОДОВ Национална агенция за приходите. От друга страна обжалваното решение на адм. съд е неправилно, като постановено, при допуснати съществени процесуални нарушения. В случая е предявен иск по чл.204, ал.1 от АПК за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди, вследствие на незаконосъобразно бездействие на административен орган. По делото следва да се установят всички елементи от фактическия състав на отговорността на държавата, визирана в чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, чл.204, ал.1 от АПК с оглед посочените твърдения в исковата молба. Касационният състав на съда намира, че решението е необосновано и неправилно, като постановено при съществени нарушения на процесуални правила, то не съответства на изискванията на чл. 172а, ал. 2 АПК. Решението не съдържа ясни и точни мотиви, от които да се установи и изведе волята на съда. Съгласно разпоредбата на чл. 172а, ал. 2 от АПК, съдът излага към решението си мотиви, въз основа на които то е постановено. Те следва да съдържат становищата на страните, фактите по делото и правните изводи на съда. Съобразно приетите за установени обстоятелства съдът следва да установи фактите и да направи съответните правни изводи, които да изложи в мотивите на решението. При мотивиране на фактическите и правни изводи съдът следва да се произнесе по фактическите и правни доводи и възражения на страните, както и да обсъди събраните по делото доказателства, да посочи върху кои от тях основава приетата за установена фактическа обстановка, като обоснове приемането им или изключването от доказателствения материал. Обжалваното решение не отговаря на посочените процесуални изисквания за постановяването му. Съдът не е извършил фактически установявания по твърдени в исковата молба обстоятелства на които се основава предявения иск, и няма и правни изводи относно всички твърдени факти. В мотивите е налице противоречие, веднъж е прието, че вредите са имуществени вреди от незаконосъобразно бездействие на длъжностни лица при ответника, които обаче са опосредени, т.е. налице е липса на причинно следствена връзка между незаконосъобразното бездействие на адм. органи и вредите. В последващото съдържание, обаче се приема друга теза, като се посочва, че липсва на незаконосъобразно фактическо бездействие от страна на публичния изпълнител. Освен това съдът е допуснал съществени процесуални нарушения, като не е изяснил всички относими факти и обстоятелства и връзките между тях. Следвало е да се вземат предвид, че производството развиващо се пред него е исково, страните следва да докажат твърденията си, и че по силата на АПК, субсидиарно се прилагат разпоредбите на ГПК. Основателността на иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ предполага установяването на кумулативното наличие на визираните в закона предпоставки 1) незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината, 2) при или по повод изпълнението на административна дейност; 3) вреда от такъв административен акт, респ. действие или бездействие; 4) пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт, действие или бездействие и настъпилата вреда. Наличието на тези предпоставки следва да бъде доказано от ищеца с оглед разпределението на доказателствената тежест. Имуществената вреда представлява накърняване имуществото на правния субект, като е налице отрицателно въздействие, намаляване на неговата себестойност. Вследствие на вредоносното събитие той обеднява, претърпява една загуба. Този накърнен имуществен интерес, изразен в отрицателна разлика съставлява претърпяната от него имуществена вреда (чл. 82 ЗЗД). Действието или бездействието са незаконни, когато противоречат на закона или на друг нормативен акт или когато не са предвидени в него, т.е. при липса на законово основание. За да е налице незаконосъобразно действие/бездействие на администрацията, е необходимо наличие на такова административно правоотношение, при което да е налице защитимо от закона субективно право, което да може да бъде реализирано директно по силата на правна норма чрез съответстващо му действие от страна на административния орган, без да е необходимо издаване на индивидуален административен акт. В случая съдът се е произнесъл по основателността на иска с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, без да предприеме процесуалните действия по установяване на всички правопораждащи отговорността факти, които обуславят претенцията по делото. Не може да се сподели извода на административния съд, че поведението на публичния изпълнител при охраняване на имуществото, не е при осъществяване на административна дейност. Съгласно разпоредбата на чл. 17, ал. 6 от Данъчноосигурителния процесуален кодекс /ДОПК/, задължените лица имат право на обезщетение за вредите, причинени им от незаконни актове, действия или бездействия на органи по приходите и публичните изпълнители при или по повод изпълнение на дейността им, като отговорността се реализира по реда, предвиден в ЗОДОВ. За да възникне законовата отговорност следва да е налице освен незаконосъобразен акт, действия или бездействие, и реално причинена вреда, произтичаща от тях, както и да е налице пряка причинна връзка между незаконосъобразния акт, действие или бездействие и настъпилата вреда. Дейността, свързана с изпълнение на задълженията за опазване на вещите по чл.195, ал.4 и ал.5 ДОПК представлява административна дейност с оглед на нейните характеристики. Правният субект, който отговаря за опазването на вещта следва да полага за нея грижата на добрия стопанин (чл.83, чл.244 ЗЗД), което осигурява това да я съхранява във вида, при която е получена. В този смисъл е Решение 1085 от 22.01.2020 г. по адм. дело 10642/ 2018г. на ВАС. Това е дейност, свързана с осигуряване на грижите на добрия стопанин и недопускане от погиване, увреждане и разпиляване на вещите. Начинът на изпълнение на тези правомощия в това число и условията на съхранение на вещите, са елементи от тази дейност. В съдебното производство не са изяснени и фактите, свързани с причинените вреди и причинната връзка между твърдените бездействия и вредите, изразяващи се в намаляване на имуществото. Съгласно чл.4 от ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Крайният извод на съда за наличието на тези предпоставки по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за ангажиране отговорността на НАП по отношение на предявения иск е бил формиран, без да са налице, изяснени всички релевантни обстоятелства. Необосновано съдът е счел, че доколкото експертизите са свързани с вредите, а до обсъждането на този елемент не се стигна, предвид липсата на административно бездействие, то те не следвало в цялост да бъдат коментирани. В конкретния случай съдът не е изпълнил задълженията си по чл.171, ал.2 и 4 от АПК. По делото не е изяснено дали е налице бездействие при осигуряване на грижи на вещите и в какво се състои същото и дали от него са произтекли отрицателни вреди. Следвало е назначената експертиза, след като се запознае с всички доказателства по делото да даде заключение по спорните въпроси. Следвало е и събиране на визираните от ищеца писмени доказателства. След като това не извършено е довело до непълна преценка на релевантните факти по делото. Същото подлежи на изясняване със събиране на всички допустими и относими доказателства, вкл. и за преценка за назначаване на допълнителна експертиза. Констатираните нарушения на съдопроизводствените правила са съществени, тъй като са довели до неизясняване предмета на делото и до липса на фактически установявания по претендираните имуществени вреди. По аргумент от чл. 220 от АПК липсата на фактически установявания по релевантните за спора факти препятства преценката на касационната инстанция за правилното приложение на материалния закон. В конкретния случай допуснатите процесуални нарушения препятстват преценката относно наличието или липсата на предпоставките за ангажиране отговорността на НАП на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.