Решение № 10492 от 29.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5421/2014 г.
ВАСVI отделение29.07.2014 г.докладчик Румяна Папазова
Диспозитив
ОТМЕНЯ решение № 979 от 21.02.2014 г. по адм. дело № 9266 по описа за 2013 г. на Административен съд София - град и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ жалбата на "Райфайзенбанк (България)" ЕАД със седалище и адрес на управление в гр. София против решение № РО-678 от 26.08.2013 г. на Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт, гр. София и потвърдените с него задължителни предписания с изх. № 66-01-44#1 от 16.07.2013 г., издадени от главен инспектор по осигуряването, в частта за предписаната корекция на подадената информация за лицето Стоян Димитров Иванов. ОСЪЖДА "Райфайзенбанк (България)" ЕАД, гр. София, да заплати на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт, гр. София, юрисконсултско възнаграждение в размер от 350 лв. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 10492 от 29.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5421/2014 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт, гр. София, против решение № 979 от 21.02.2014 г. по адм. дело № 9266 по описа за 2013 г. на Административен съд София - град, с което е отменено издаденото от касатора решение № РО-678 от 26.08.2013 г., потвърждаващо издадените от главен инспектор по осигуряването задължителни предписания с изх. № 66-01-44#1 от 16.07.2013 г. в частта относно задължението за подаване на корекция на данните по чл. 5, ал. 4 от КСО за лицето Стоян Димитров Иванов за периода от м. 04.2005 г. до м. 02.2013 г. Изложените съображения за пороци на съдебното решение релевират неправилно прилагане на чл. 4, ал. 1, т. 7 във вр. с чл. 10 от КСО и § 1, т. 3 от ДР на КСО, във вр. с чл. 140, ал. 4, чл. 141 и чл. 231, ал. 4 от ТЗ (Търговския закон) като касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - "Райфайзенбанк (България)" ЕАД, гр. София, е оспорил касационната жалба в писмен отговор. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна. Разгледана по същество, е основателна по следните съображения: Предмет на оспорване в производството пред Административен съд София - град е решение № РО-678 от 26.08.2013 г. на Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ), гр. София и потвърдените с него задължителни предписания с изх. № 66-01-44#1 от 16.07.2013 г., издадени от главен инспектор по осигуряването на основание чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО, в частта, с която осигурителят "Райфайзенбанк (България)" ЕАД е задължен да подаде коригираща информация за Регистъра на осигурените лица по чл. 5, ал. 4 от КСО относно лицето Стоян Димитров Иванов - управител на офис Петрич през периода от м. 04.2005 г. до м. 02.2013 г. Решението на Административен съд София - град, с което оспорените административни актове са отменени, е постановено при неправилно тълкуване и прилагане на чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО и чл. 141 от ТЗ. Съдът незаконосъобразно е приел, че офис Петрич на "Райфайзенбанк (България)" ЕАД е търговско предприятие с правен статут на търговско дружество, респективно на негов клон, поради което управителят на офиса, упражняващ трудова дейност въз основа на сключен граждански договор, подлежи на осигуряване на основание чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО. Осигурително правоотношение възниква при наличие на основание за осигуряване по чл. 4 от КСО. В случая спорът се свежда до наличие на основание за задължително осигуряване по чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО, което обхваща рисковете общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица. Съгласно точка 7, в сила към м. април 2005 г. (ДВ, бр. 74 от 2002 г.), кръгът на осигурените лица включва изпълнителите по договори за управление и контрол на търговски дружества; с изменението на точка 7, в сила до 31.12.2012 г. (ДВ, бр. 105 от 2006 г.) кръгът на осигурените лица е разширен с едноличните търговци, неперсонифицираните дружества, както и синдиците и ликвидаторите; действащата от 01.01.2013 г. точка 7 (ДВ, бр. 99 от 2012 г.) определя като осигурени лица управителите, прокуристите и контрольорите на търговски дружества и на едноличните търговци, синдиците и ликвидаторите, членовете на управителните, надзорните и контролните съвети на търговските дружества, както и лицата, работещи по договори за управление на неперсонифицираните дружества. Видно от договор за управление, сключен на 18.04.2005 г., "Райфайзенбанк (България)", вписано в търговския регистър като еднолично акционерно дружество и представлявано от изпълнителния директор и прокуриста, е възложило на Стоян Димитров Иванов да работи като управител на офис Петрич на банката. Дори да се приеме, че е обособена част от търговско предприятие, офисът на банката не е търговско дружество, както изисква разпоредбата на чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО, или клон на търговско дружество, вписан в търговския регистър съгласно чл. 17, ал. 2 от ТЗ. За упражняваната трудова дейност по правоотношение, което по естеството си е гражданско, физическото лице е подлежало на осигуряване на основание чл. 4, ал. 3, т. 5 от КСО - за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт и по свой избор по реда на чл. 4, ал. 4 от КСО - за общо заболяване и майчинство. В подаваните декларации по чл. 5, ал. 4 от КСО (обр. № 1 - Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредба № Н-8 от 29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица) кодът на вида на осигуряването е следвало да бъде отразен като 14 - работещи без трудово правоотношение лица. Оспореното административно решение и потвърдените с него задължителни предписания за подаване на коригираща информация са законосъобразни и като ги отменил, Административен съд София - град е постановил неправилно решение, което подлежи на отмяна. Вместо него следва да бъде постановено друго решение по същество, с което подадената жалба бъде отхвърлена като неоснователна. Основателно е и следва да бъде уважено искането на административния орган за присъждане на адвокатско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство от юрисконсулт, което се определя в размер на 350 лв. на основание чл. 8, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,