Решение № 5264 от 15.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6342/2012 г.

Решение № 5264 от 15.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6342/2012 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по касационната жалба на Александър Михайлов Андреев от гр. София против решение № 11 от 04.03.2009 г., постановено по адм. д. № 2298 по описа за 2008 г. на Административен съд - София град. Изтъкват се съображения, от които може да се направи извод, че решението се обжалва като неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му. Ответникът по касационната жалба Министерство на регионалното развитие и благоустройството не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура представя мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество, но е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - София град е отхвърлил предявения от ищеца против Министерството на регионалното развитие и благоустройството иск с правно основание чл. 1 от ЗОДОВ за доплащане на обезщетение за причинени имуществени и неимуществени вреди в размер на 6626 лв за периода от 01.04.2007 г. до 31.08.2008 г. вкл. Съдът е приел, че искът е неоснователен и недоказан, като е развел подробни съображения, че нееднократно жалбоподателят е оспорвал законосъобразността на протокол № 16/92 г. пред АССГ и Върховния административен съд но жалбите са оставени без разглеждане с влезли в сила съдебни актове. Съдилищата са приели липса на правен интерес като основание за прекратяване на делата. По тази причина съдът е приел, че въпросът за законосъобразността на същия протокол, поставен за обсъждане по делото не може да бъде разглеждан. Със същите мотиви съдът е посочил, че не може да обсъжда и законосъобразността на мълчаливия отказ на началника на ДНСК да се произнесе по искането на ищеца за издаване на заповед за прекъсване захранването с ток и вода на ЖСК "Емона". Предвид тази свои съображения съдът е приел, че исковата претенция е неоснователна, като е посочил, че в хода на производството по делото не се доказва наличието на вреди от отменен административен акт, не е налице и причинно-следствена връзка между между тях. Предвид недоказаността на елементите от отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ, искът е отхвърлен като неоснователен. Решението на Административен съд - София град е правилно, същото е постановено изцяло в съответствие с изискванията на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, при постановяването му не са допуснати твърдените нарушения на материалния закон, не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и същото е обосновано. Обосновано, в съответствие с доказателствата по делото, съдът е приел липсата на отменени като незаконосъобразни актове, действия или бездействия на ищеца - МРРБ при или по повод изпълнение на административна дейност. Фактически установено е, че обявената за нищожна с влязло в сила съдебно решение заповед № 87/16.03.1999 г. е издадена от друг административен орган - главен държавен инспектор при ДНСК. Дирекцията е юридическо лице по смисъла на чл. 205 от АПК. Срещу последната не е предявен иск за обезщетение. При правилно разпределение на доказателствената тежест по чл. 154, ал. 1 от ГПК, съдът е съобразил липсата на доказателства за осъществяване на материалноправните предпоставки за реализиране отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, а именно - наличие на незаконосъобразни актове, действия или бездействия на ответника по иска - административен орган и/или длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, причинена на гражданина вреда и причинно-следствена връзка помежду им. По изложените съображения решението на административния съд следва да се остави в сила, поради което Върховният административен съд