Решение № 15473 от 16.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9099/2009 г.

Решение № 15473 от 16.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9099/2009 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Стефан Борисов Йосифов от гр. Пловдив против решение № 388/31.03.2009 г. на Административен съд-Пловдив, постановено по адм. дело № 919/2008 г., с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед № ДК-10-16/09.04.2008 г. на началника на РДНСК-Пловдив за оставяне в сила на Разрешение за строеж № 47/12.04.2006 г. на гл. архитект на район "Южен" - Община Пловдив за обект: "Жилищни сгради-13 броя редови жилища" в УПИ I-103211, жилищно застрояване, гр. Пловдив, землище Пловдив-юг. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост-касационни основания по чл. 209, ал. 11, т. 3 АПК. Иска се отмяна на решението и на оспорените административни актове. Ответната страна началник на РДНСК - Пловдив взема становище за неоснователност на жалбата. "ПИТЕР ГРУП ИНВЕСТ" ООД - Пловдив не взема становище. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на второ отделение намира касационната жалба за допустима - подадена срещу подлежащо на обжалване първоинстанционно съдебно решение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд приема оспорената заповед за процесуално и материалноправно законосъобразна, тъй като жалбоподателят като съсобственик на имоти съседни на УПИ с разрешеното строителство, не е заинтересувано лице по смисъла на чл. 149, ал. 2, т. 1 ЗУТ. Решението е валидно, допустимо и правилно. По делото е установено, че жалбоподателят притежава 1/ 2 ид. ч. от нива, представляваща имот № 103212 с площ от 3 дка, както и на 1/30 ид. ч. от полски път с площ от 1, 923 дка, представляващ имот № 103222. Първият се намира през път спрямо УПИ I-103211, в който е разрешено строителството, а вторият е съседен. Това местоположение на имотите изключва определянето на жалбоподателя като заинтересувано лице по смисъла на чл. 149, ал. 2, т. 1 ЗУТ. Според нормата в случай на нов строеж, какъвто е настоящият, лицата, които имат право да обжалват разрешението за строеж са единствено възложителят, собствениците и носителите на ограничени вещни права в поземления имот и лицето, което има право да строи в чужд имот по силата на специален закон. Жалбоподателят не е заинтересувано лице и жалбата му срещу разрешеното в съседния УПИ строителство е недопустима, както законосъобразно приемат административния орган и съда. Съответствието на разрешението на строеж заедно с одобрения инвестиционен проект с действащия ПУП е въпрос по същество на жалбата, по който не се дължи произнасяне при недопустимост. Контролиращият орган няма правомощие да остави жалбата без разглеждане и да прекрати административното производство, а следва да я отхвърли - чл. 216, ал. 5 ЗУТ. Като е достигнал до подобни правни изводи, първоинстанционният съд е постановил правилно решение в съответствие с материалния закон. Въз основа на представените от страните доказателства съдът е проверил законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК. Не се констатират съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост на обжалваното решение. То не страда от релевираните в касационната жалба пороци, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,