Решение № 11143 от 15.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 1235/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба от Директора на РИОСВ-София, подадена чрез процесуален представител юрисконсулт Б. Бозов, срещу Решение 24/09.01.2023 г., постановено по адм. дело 835/2022 г. по описа на Административен съд София-област, с което е отменена Заповед за налагане на принудителна административна мярка Д-05/14.06.2022 г. на директор на РИОСВ София. Изложени са съображения за необоснованост и неправилно прилагане на чл. 31, ал. 1 от Закона за биологичното разнообразие - касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът А. Ташев, чрез пълномощник адвокат И. Ламбева от 01.02.2023 г. е оспорил касационната жалба в писмен отговор. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал мотивирано заключение за неоснователност на касационното оспорване. При извършената проверка се установи, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. След като разгледа касационната жалба по същество, Върховният административен съд, шесто отделение я намира за основателна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд София област е Заповед за налагане на принудителна административна мярка Д-05/14.06.2022 г. на директора на РИОСВ София, с която на основание чл. 123, вр. чл. 121, ал.1, пр.2 и чл. 122, ал.2, т.4 от Закона за биологичното разнообразие, е издадено предписание на ответника по касация, в качеството му наемател на поземлен имот с идентификатор 6110.5.137, обл. Софийска, общ. Годеч, землището на с. Равна пасище, считано от датата на връчване на заповедта, да премахне изграденото оградно съоръжение, попадащо в имота. Принудителната административна мярка е мотивирана с обстоятелството, че в поземления имот е изградена ограда с дължина от 5430 линейни метра и площ 176.3 хектара, която стартира от метален портал с дължина около 5 м, вкопан в земята и бетониран. В непосредствена близост до портала е установено наличието на съоръжение за прокарване на животни, частично оградено от метални профили и дървен материал. Пред съоръжението е наличен трап-изкоп с площ около 5-6 кв. м, извършен най-вероятно със земекопна техника. От двете страни на портала е трайна ограда от метални колове, забити в земята и закрепена за тях телена мрежа, вкопана в земята около 2 м. Телената мрежа е дублирана с електропастир от вътрешната страна и от заграждение с бодлива тел от външната страна. Посочено е, че терените изцяло попадат в защитени зони, включени в екологичната мрежа Натура 2000, съгласно Закона за биологично разнообразие, а именно: защитена зона Западна Стара планина и Предбалкан за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна и защитена зона Понор за опазване на дивите птици. В процесната заповед е посочено, че имотът попада в границите на защитени зони, а изграждането на трайна ограда, вкопана в земята, с масивни метални портали, представлява инвестиционно предложение по смисъла § 1, т. 17 от Допълнителните разпоредби на Закона за опазване на околната среда. В РИОСВ - София не е постъпило уведомление за инвестиционно предложение и не е извършена оценка за съвместимост с предмета и целите на опазване на съответната защитена зона по реда на чл. 31 от ЗБР. Условията и реда за извършване на оценката по чл. 31 от ЗБР се определя с Наредба за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони. Определянето на приложимата процедура в случаите, когато се отнася за инвестиционни предложения, с които се предвиждат дейности които не попадат в обхвата на Приложения 1 и 2 от ЗООС се извършват от компетентния орган (РИОСВ - София) след писмено уведомяване от страна от възложителя съгласно чл. 10, ал. 1 от Наредбата за ОС Възложителят на планове, програми, проекти или на инвестиционни предложения уведомява на най-ранен етап компетентния орган по чл. 6а за своето намерение чрез уведомление, което съдържа данни съгласно приложение 2 (част А - за планове, програми и проекти, част Б - за инвестиционни предложения)". Неуведомяването на компетентния орган, в случая директора на РИОСВ София, за инвестиционното предложение представлява административно нарушение, за което се налага предвиденото в чл. 128в от ЗБР административно наказание. За извършеното административно нарушение на А. Ташев е съставен акт за установяване на административно нарушение 110/14.06.2022 г. Процесната заповед за прилагане на принудителна административна мярка е издадена със срок до приключване на процедурата по оценка за съвместимостта на описаното инвестиционно предложение и с цел преустановяване извършването на административно нарушение по чл. 10, ал. 1 от Наредбата за ОС във връзка с чл. 128в от ЗБР. За да отмени оспорения административен акт, Административен съд София област не е кредитирал заключението на приетата по делото съдебнотехническа експертиза, съгласно което процесната ограда не представлява трайна ограда, вкопана в земята и е лека и прозирна, а извършването на работите по изграждането на процесната ограда може да представляват инвестиционно предложение по смисъла на §1, т.17 от ДР на Закона за опазване на околната среда. Съдебният състав приема, че изградената прозирна ограда, укрепена с метални колове забити в земята /без бетониране/ не изпълва понятието за инвестиционно предложение. Съдът приема, че не се изисква одобряването на инвестиционен проект с последващо издаване на разрешение за строеж съгласно чл. 147, ал. 1, т. 7 от Закона за устройство на територията, касаещ урбанизираните терени. За установеното оградно съоръжение не се изисква изготвянето и одобряването на инвестиционен проект. Масивната ограда би следвало да е изпълнена от съответстващите масивни материали: бетон, цимент, тухли и т. н. В случая частичното вкопаване на долната част от мрежата в почвата, с цел безопасност, не може да я определи като масивна. не са изложени мотиви,нито се позовава на доказателства за извършена дейност от жалбоподателя, която да уврежда или замърсява околната среда над допустимите норми в защитените зони, т.е. не е налице основание по чл. 122, ал.2, т.4 от ЗБР. Точно обратното, процесното оградно съоръжение по никакъв начин не променя режима на защитените територии, в чиито териториален обхват попада ползвания от жалбоподателя поземлен имот. Решението е постановено при неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон и при несъответствие с неговата цел. При неправилно приложение на закона са изведени изводите на съда за липсата на нарушение на чл.31, ал.1 ЗБР, във вр.с чл.2, ал.1, т.2 от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони /наричана по-долу само наредбата/. От фактическа страна е установено, че в поземлен имот с идентификатор 6110.5.137, обл. Софийска, общ. Годеч, землището на с. Равна пасище, е изградено оградно съоръжение, светла трайна ограда вкопана в земята с масивен метален портал. Преценката на събраните доказателства, както в административното производство, така и в съдебното производство сочи, че терените в процесния имот изцяло попадат в защитени зони, включени в екологичната мрежа Натура 2000, съгласно Закона за биологично разнообразие, а именно: защитена зона Западна Стара планина и Предбалкан за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна, и защитена зона Понор за опазване на дивите птици С писмо изх. 94-00520/14.03.2022 г. заместник-министърът на околната среда и водите е уведомил директора на РИОСВ-София и общински съветник от община Годеч, че за процесния имот, попадащ в защитени зони, включени в екологичната мрежа Натура 2000, съгласно ЗБР, устройването на животновъден обект с изграждане на трайна ограда, вкопана в земята с масивен метален портал попада в обхвата на чл.31 от ЗБР във вр. с чл.10, ал.1 Наредбата. Становището не е опровергано от заключението на назначената съдебно-техническа експертиза. Вещото лице инж. О. Петрова, е изготвило заключението си чрез оглед на място и след запознаване с данните по делото. Потвърдено е, че в поземления имот, попадащ в защитени зони, включени в екологичната мрежа Натура 2000, съгласно ЗБР е изградена лека и прозирна ограда, вкопана в земята, без да са изливани бетонови стъпки за тяхното монтиране. Въпросът, по който се спори и който отново се поставя в касационната жалба, е дали оценката за съвместимост по чл.31 ЗБР е задължителна за процесния имот, попадащ в защитени зони, включени в екологичната мрежа Натура 2000, съгласно ЗБР и дали устройването на животновъден обект с изграждане на трайна ограда, вкопана в земята с масивен метален портал попада в обхвата на чл.31 от ЗБР във вр. с чл.10, ал.1 Наредбата. В случая нарушенията са свързани с липсата на извършена оценка за съвместимост на инвестиционното предложение със защитени зони, включени в мрежата Натура 2000 съгласно ЗБР. Не се споделят изводите на първоинстанционния съд, че в случая не са налице материалноправните предпоставки за прилагането на ПАМ в оспорената заповед на хипотезите на чл. 123, вр. чл. 121, ал.1, пр.2 и чл. 122, ал.2, т.4 от Закона за биологичното разнообразие. Предвид изложеното по-горе, настоящият касационен състав намира за неправилни изводите на решаващия съд, че оценката за съвместимост по чл.31от ЗБР не е задължителна в конкретния случай. При липсата на такава оценка изводът на съда за незаконосъобразност на оспорената заповед се явява неправилен. Предвид гореизложените съображения обжалваното съдебно решение, с което оспореният административен акт е отменен, следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго по същество. Заповед за налагане на принудителна административна мярка Д-05/14.06.2022 г. на директор на РИОСВ София е издадена при спазване на процесуалноправните и материалноправните предпоставки за законосъобразност, поради което подадената жалба следва да бъде отхвърлена като неоснователна. С оглед изхода на спора следва да бъде уважено искането на административния орган за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, което се определя в размер от 150,00 лв. за всяка инстанция предвид сложността на спора и обема на оказаната правна защита. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,