Решение № 8765 от 17.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11359/2012 г.

Решение № 8765 от 17.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11359/2012 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Държавно горско стопанство Търговище" ТП при "Северно централно държавно предприятие" ДП - Габрово против решение № 57 от 30.07.2012 г., по адм. дело № 39/2012 г. на Административен съд Търговище, с което е отменена негова заповед № 19 от 1.03.2012 г. Касаторът твърди, че определението е незаконосъобразно, тъй като неправилно е прието, че обжалваната от него заповед не представлява индивидуален административен акт. Моли съда да отмени обжалваното определение и да върне делото за продължаване на съдопроизводствените действия от същия съд. Ответниците по касационната жалба - Сдружение "Ловно-рибарско дружество - Търговище" и Ловно-рибарска дружина - с. Кралево, общ. Търговище не изпращат представители и не вземат становище по жалбата. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано становище за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд - Пето отделение при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените касационни основания приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна, поради следните съображения: Производството пред АС - Търговище е образувано по жалба Станислав Папазов, в качеството му на Председател на ЛРД - Търговище против заповед № 19 от 1.03.2012 г. на директора на ДГС ТП - Търговище, с която на основание чл. 30, ал. 1 от Правилника за приложение на закона за лова и опазване на дивеча (ППЗЛОД) е забранил ползването на едър, дребен местен, мигриращ, водоплаващ дивеч и хищници за срок от една година в Ловно-стопански район (ЛСР) Кралево, като на основание чл. 30, ал. 2 ППЗЛОД е наредил ЛРД- Търговище, което е страна по договор № 36/7.08.2009 г. за предоставяне стопанисването и ползването на дивеча на територията на ДГС Търговище да стопанисва дивеча в ловно-стопанския район през периода на забраната. За да отмени обжалвания пред него административен акт съдът е приел, че същата е издадена в нарушение на изискванията за форма на акта по чл. 59, ал. 1 ал. 2, т. 4 АПК, тъй като в същия не били посочени фактическите основания за издаването му. Решението е неправилно. Обжалваната заповед е постановена от касатора на основание чл. 30, ал. 1 от Закона за лова и опазване на дивеча (ЗЛОД) и на основание т. 5.2 от договор № 36 от 7.08.2009 г. за предоставяне стопанисването и ползването на дивеча на територията на "ДГС - Търговище" на ловно сдружение "ЛРД - Търговище" и поради неизпълнение на договорните задължения по чл. 29, ал. 9 от Правилника за приложение на закона за лова и опазване на дивеча по опазването и охраната на дивеча в предоставения ловно-стопански район Кралево. Неправилно съдът е приел, че в заповедта не се съдържат фактически основания - същата изрично е посочено, че се издава поради неизпълнение на договорните задължения. Съгласно чл. 30, ал. 2 от Закона за лова и опазване на дивеча (ЗЛОД) ловните сдружения организират стопанисването, опазването и ползването в дивеча в ловно-стопанските райони съгласно договори, сключени с държавното горско стопанство (арг. чл. 36, ал. 3 ЗЛОД във вр. с чл. 29, ал. 8 ППЗЛОД). В конкретния случай правоотношенията между частния жалбоподател ЛРД Търговище и ДГС Търговище ТП са възникнали по силата на договор № 36 от 7.08.2009 г., с който горското стопанство е предоставило за стопанисване и ползване а дивеча в конкретно изброени в договора ловно-стопански райони, между които и ЛСР Кралево. Съгласно т. 5.2 от същия при неизпълнение на договорните задължения от страна на изпълнителя, директора на ДГС по предложение на Комисията по ловно стопанство, Съвета по лова към РДГ или на Управителния съвет на ловното сдружение по чл. 30 и чл. 31 от ЗЛОД със заповед забранява ползването на дивеча в съответния ловно-стопански район за срок от две години. Съгласно т. 3.6 от същия договор изпълнителя - ЛРС "ЛРД - Търговище" е длъжен да организира и осъществи стопанисването на дивеч в съответствие в съответствие с изискванията на чл. 37, ал. 1 ЗЛОД и ППЗЛОД. В съответствие с цитираните разпоредби обжалваната пред първоинстанционния съд заповед е базирана на решението на Комисията по ловно стопанство от заседанието на 24.02.2012 г., отразено в приложения протокол № 1, в който се съдържа подробно изложение на фактическите основания за издаване на заповедта. В протокола на Комисията са отразени констатираните нарушения, свързани с изпълнение на договорните задължения от ловното сдружение по опазване и охрана на дивеча въз основа на проверка, за която е съставен констативен протокол № 00436/18.01.2012 г. В заповедта е посочено и нарушението на ловното сдружение - неизпълнение на договорните задължения по опазване и охраната на дивеча в предоставения му ловно-стопански район, залегнали в т. 3.7 на договора и в т. 6 на чл. 37, ал. 1 от ЗЛОД, която в случая е нарушена. Поради това основателно е възражението за мотивираност на акта и липса на нарушение по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Мотивите на административния акт могат да се съдържат и в съпровождащите заповедта документи в административната преписка, както е в случая. Ето защо, настоящият състав намира, че обжалваното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано, тъй като изложените от съда съображения не се подкрепят от събраните по делото доказателства. Поради това решението следва да бъде отменено, като вместо него следва да бъде постановено ново, с което жалбата на Сдружение "Ловно- рибарско дружество Търговище" срещу заповед № 19 от 1.03.2012 г. на "Държавно горско стопанство - Търговище" ТП да бъде отхвърлена като неоснователна. Въпреки изхода на делото на касатора не следва да бъдат присъждани разноски, тъй като не се представени доказателства за направени такива. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 във вр. с чл. 221, ал. 2, предл. второ АПК, Върховният административен съд, Пето отделение