Решение № 806 от 21.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6976/2018 г.

Решение № 806 от 21.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6976/2018 г., V о., докладчик съдията Анна Димитрова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Г. Станчев, с адрес в [населено място], срещу решение № 1526/09.03.2018 г. по адм. дело № 10937/2017 г. на Административен съд - София - град, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение № П - 5374/2014 г. от 22.08.2017 г. на Комисията за защита на личните данни (КЗЛД). Касаторът поддържа в касационната жалба и в писмени бележки, чрез процесуален представител, че решението е недопустимо и неправилно - необосновано, постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, иска отмяната му, решаване на делото по същество или връщането му на друг състав от същия съд за ново разглеждане, присъждане на разноски. Ответникът по касационна жалба - КЗЛД, чрез процесуален представител, иска оставяне на решението в сила и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответниците по касационна жалба - "Българска телекомуникационна компания" ЕАД, гр. София и "С. Г. Груп" ООД, гр. Монтана, не взимат становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия състав на пето отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, както и в рамките на срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, АССГ е приел за установено, че обжалваното пред него от Г. Станчев решение на КЗЛД, с което е отхвърлена жалбата на Г. Станчев срещу "БТК" ЕАД и "С. Г. Груп" ООД, е от компетентен орган, в изискуемата от закона писмена форма, при спазване на административно - процесуалните норми, в съответствие с материалноправните норми и целта на закона. За да мотивира решението си съдът е посочил, че "БТК" ЕАД и "С. Г. Груп" ООД са администратори на лични данни, като отношенията между тях са в съответствие с разпоредбата на чл. 24, ал. 1 - ал. 4 ЗЗЛД. В конкретния случай по делото са събрани доказателства за обработване на лични данни на Станков от "С. Г. Груп" ООД в резултат на договор за прехвърляне на вземания (цесия) от 31.05.2014 г. между "БТК" ЕАД и "С. Г. Груп" ООД и уведомление за цесия по чл. 99, ал. 3 ЗЗД, касаещо събиране на суми в размер на 440 лева по договор с клиентски № [номер], който съответства на допълнително споразумение от 25.03.2011 г. между Станков и "БТК" ЕАД. В това допълнително споразумение от 2011 г. е включен текст, че абонатът предоставя личните си данни и дава съгласие БТК " ЕАД" да ги предоставя на трети лица, в изброени в договора хипотези, включително и когато това е необходимо за реализиране правата и интересите на БТК "ЕАД", включително и с цел неизплатени задължения по договора. Предвид даденото съгласие на Станчев и доказателствата за неплатени суми по договора от 2011 г. личните данни са обработени в съответствие с чл. 4, ал. 1, т. 7 ЗЗЛД - реализиране на законните интереси на "БТК" ЕАД по сключения договор за мобилна услуга от 25.03.2011 г., а по отношение на "С. Г. Груп" ООД - реализиране на законните интереси да бъдат събрани дължимите суми, прехвърлени по договора за цесия. Не се е доказало, интересите на физическото лице Станков, в случая да имат преимущество пред тези на администратора на лични данни. АССГ е приел, че доказателствата по делото за обработване на личните данни на Станков от "БТК" ЕАД чрез "С. Г. Груп" ООД са именно по този договор от 2011 г., а не както е твърдял жалбоподателят - по прогласения за нищожен с влязло в сила решение договор от 20.05.2010 г. за пакетна услуга. Формулираните от касатора оплаквания в касационната жалба са свързани с твърденията му, че личните му данни са били обработени не по договора за мобилна услуга от 25.03.2011 г., а във връзка с обявения за нищожен от съда с влязло в сила решение договор от 20.05.2010 г. за пакетна услуга. Тези оплаквания не се подкрепят от събраните по делото доказателства. Всички наличин доказателства - договора за цесия, уведомлението за цесия, удостоверението за уреждане на паричните отношения между "С. Г. Груп" ООД и Станчев за напълно погасена финансова претенция по акаунт № [номер], приложените фактури, сочат, че личните данни са били обработени, както правилно е приел АССГ във връзка с договор за мобилна услуга от 25.03.2011 г. за клиентски номер [номер]. Станчев не е ангажирал доказателства във връзка с твърдяното от него обработване на лични данни по нищожния договор, в който е посочен друг клиентски номер, поради което изводите на съда относно установените факти са обосновани. При така установените факти, АССГ правилно е приложил и материалното право, констатирайки наличието на съгласие на Станчев по договора от 25.03.2011 г. за обработване на личните данни, включително и чрез трето лице и за събиране на неплатени задължения и наличието на хипотезата на чл. 4, ал. 1, т. 7 ЗЗЛД. Решението като правилно следва да се остави в сила. С оглед изхода на делото няма възможност за присъждане на претендираните от касатора разноски. На КЗЛД следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 100 (сто) лева на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 Закона за правната помощ, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, предвид фактическата и правна сложност на спора, платимо от касационния жалбоподател. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение