Решение № 12106 от 16.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6069/2009 г.

Решение № 12106 от 16.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6069/2009 г., I о., докладчик съдията Румяна Монова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК и чл. 160 ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Ронекс" ООД, гр. Свищов, представлявано от Петър Цветков против решение № 45 от 23.2.2009 г., постановено по адм. дело № 552 от 2008 г. на Административен съд - В. Търново, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против РА № 800 от 2.4.2008 г. на ТД на НАП-В. Търново, потвърден с решение № 239 от 23.6.2008 година на директор на Д "ОУИ"-гр. В. Търново при ЦУ на НАП, с което е отказано право на данъчен кредит по фактури за данъчни периоди на м. 3, 6 и 8 на 2007 година. Твърди, че решението е постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните норми, нарушения на материалния закон - касационни основания по чл. 209 т. 3 от АПК. Развива доводи относно преценката на съда на събраните писмени доказателства и обявяването им за неистински. Иска решението да бъде отменено и да се върне делото за ново разглеждане на друг състав или да се постанови друго, с което се отменят посочените актове. Ответникът по така подадената касационна жалба - директор на Д "ОУИ"-гр. В. Търново при ЦУ на НАП я оспорва по представен по делото писмен отговор от 28.4.2009 година. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд, първо "А" отделение, като взе предвид допустимостта и основателността на касационната жалба и съобразно разпоредбата на чл. 218 от АПК, преценява следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна, разгледана по същество е основателна. Предмет на съдебен контрол пред административния съд е бил РА № 800 от 2.4.2008 г. на ТД на НАП-В. Търново, потвърден с решение № 239 от 23.6.2008 година на директор на Д "ОУИ"-гр. В. Търново при ЦУ на НАП, с което е отказано право на данъчен кредит по фактури за данъчни периоди на м. 3, 6, 7 и 8 на 2007 година, издадени от "Глобал стил" ООД, с предмет на доставките царевица, пшеница и ечемик, "Билдинг Деливъри Констакшън" ЕООД за доставка на строителни машини, както и от "Албена Симеонова 1" ЕООД. Съдът е отхвърлил жалбата като е признал за установено с изричен диспозитив, че приемо-предавателни протоколи и отчет по журнала на операциите на "ЛТ Трейдинг" ЕООД (предходен доставчик) са неистински и ги е изключил от доказателствата по делото. Поради което е приел, че липсва реална доставка по всички фактури, издадени от преките доставчици. Решението е неправилно, постановено при допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. На първо място следва да се изясни точно спорния предмет на делото - частите от РА, които съгласно чл. 156 ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) подлежат на съдебен контрол. Текстът е точен - РА, в частта, която не е отменена с решението по чл. 155 (решаващия орган в случай е директор на Д "ОУИ") може да се обжалва пред административния съд по местонахождението му в 14-дневен срок от получаване на решението. В случая особеното е следното - в диспозитива на процесното решение на Д "ОУИ" изрично е посочено, че е отменен РА по ЗДДС за данъчни периоди на месеци април и май 2007 година и е върната преписката в тази част за възлагане на нова ревизия. Няма никаква друга конкретизация. Видно от данните по делото в тези два спорни пред администрацията периоди има издадени фактури от трима доставчика - "Глобал Стил" ООД, "Тера 88" ЕООД и "Тит" ЕООД, като за първия мотивите на решаващия орган са, че правилно е отказано право на данъчен кредит, а за другите, че е неправилно. Едновременно с това няма в съдебното производство изискано от съда уточнение по този въпрос. Това е необходимо с оглед както на очертаване границите на съдебната проверка законосъобразността на акта, така и на бъдещата ревизия, която не би могла да разглеждане периоди и доставчици, които са били вече разглеждани в съдебно производство. На второ място следва да се отбележи следното: Липсват установени факти и приети правни основания. Съдът изобщо не се е занимавал със спорния въпрос, поставен с разпоредбата на чл. 70 ал. 5 от ЗДДС, действащ вече за периода след 1.1.2007 г. - това е правното основание, посочено от органите по приходите както и чл. 6 от с. з. - Не е налице право на данъчен кредит за данък, който е начислен неправомерно. Т. е. начисляването се извършва от прекия доставчик и съгласно чл. 86 ал. 1 от ЗДДС, то (лицето-доставчик) издаде данъчен документ, в който посочи данъка на отделен ред, включи размера на данъка при определяне на резултата за съответния данъчен период в СД по чл. 125 за този данъчен период и посочи документа в ДП за съответния данъчен период, като ал. 2 уточнява възможностите за начисляване. Следователно свързвайки тези два текста става ясно, че проверката на начисляването дали същото е правомерно или не следва да бъде относно прекия доставчик на жалбоподателя. Поради което следва да се преценява реалността на доставката, между двамата като основна предпоставка за признаване правото на данъчен кредит, предвид чл. 6 от ЗДДС съобразно събраните за това доказателства. Такава преценка изцяло липсва по настоящето дело, като съда се е занимавал с предходни доставки, без никакъв анализ на събраните по отношение на преките такива. Следва да се отбележи и следното - не може произволно да се обявяват документи за неистински. В разпоредбата на чл. 194 от ГПК, прилаган субсидиарно, според ал. 1 - съдът извършва проверка на документа чрез сравняване с други безспорни документи, чрез разпит свидетели или чрез вещи лица. Т. е. при липса на доказателства, с които да бъде направено сравнението, или липса изцяло на такова сравнение, или наличие на доказателства, които доказват само едната теза, не би следвало да се приемат документите за неистински. Особеното в случая е, че изключените като доказателства в случая приемопредавателни протоколи (които дори не са били такива между жалбоподателя и прекия доставчик, а между предходен - "ЛТ Трейдинг" ЕООД и физическо лице - Христофор Хинов) са били представени още в административното производство и решаващия орган не ги е бил изключил като доказателства - фактическите констатации са били, че нямало представени транспортни документи или лицензия за търговия със зърнени храни. След това в съдебното производство са били оспорени от представителя на Д "ОУИ", и макар тежестта на доказване на истинността на частните документи да е върху страната, която го е представила - чл. 193 ал. 3 изр. 2 от ГПК, както в случая е станало, то съдът е следвало да направи пълна преценка на всички представени по делото документи - дали има безспорни такива, дали има разпит на вещо лице или на свидетел. Такава преценка изобщо не е била направена. Всички тези нарушения водят до постановяване на неправилно решение по смисъла на чл. 209 т. 3 пр. 2 от АПК, което следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане съобразно посочените указания. По изложените съображения и на основание чл. 221 ал. 2 вр. с чл. 222 ал. 2 т. 1 от АПК, Върховен административен съд, първо "А" отделение