Решение № 3338 от 31.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11114/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика (ОДОП) София при Централно управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП), чрез юрк. Аврамова, срещу Решение 18792/03.10.2024 г., постановено по адм. дело 2658/2024 г. по описа на Административен съд София град. Съдебното производство е на етап втора касация, след като с Решение 2837/11.03.2024 г., постановено по адм. дело 8773/2023 г. по описа на ВАС е отменено Решение 4614/10.07.2023 г., постановено по адм. дело 6922/2022 г. по описа на Административен съд София - град и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. От касационната жалба се извличат доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът твърди, че въпросът относно законосъобразността на ревизионния акт (РА) е бил разгледан в производството пред ВАС, приключило с постановяването на Решение 2837/11.03.2024 г. На следващо място поддържа, че изводите на първоинстанционния съд са в противоречие с установените факти и събраните доказателства. Счита за недоказани обстоятелствата във връзка с упражнения данъчен кредит от ревизираното лице по процесните фактури, като част от тях не са свързани с основния предмет на дейност. Отправя искане за отмяна на първоинстанционното решение и присъждане на деловодни разноски, включващи юрисконсулско възнаграждение за двете съдебни инстанции и внесената държавна такса за касационно обжалване в размер на 264,29 лв. Ответникът - Мураки ЕООД, ЕИК 175305255, чрез адв. Бърчев, оспорва касационната жалба в хода на делото и моли да бъде отхвърлена, а първоинстанционното съдебно решение да се потвърди като правилно и обосновано. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за процесуална допустимост и неоснователност на касационната жалба със становище за отсъствие на релевираните отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Върховният административен съд, тричленен състав на Осмо отделение, след преценка по допустимостта на жалбата, правилността на решението на заявените касационни основания и служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на оспорване в производството пред административния съд е бил РА Р-22220221005156-091-001/23.03.2022 г., потвърден с Решение 850/03.06.2022 г. на директора на Дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП, с който на Мураки ЕООД са установени задължения за корпоративен данък по ЗКПО за 2020 г. в размер на 5 600,94 лв. и законна лихва в размер на 413,88 лв.; както и за ДДС за данъчни периоди от м. 05 до м. 07.2020 г. и от м. 10.2020 г. до м. 05.2021 г. в общ размер 24 300,92 лв. и законна лихва в размер на 2 721,29 лв. При повторното разглеждане на делото съдът е описал подробно процесуалните действия на приходната администрация по повод възлагането на ревизията със Заповед Р-22220221005156-020-001/10.09.2021 г. и е потвърдил валидността на РА. Приел е, че актът е издаден от компетентни органи по приходите, съставен като електронен документ и подписан с валидни квалифицирани електронни подписи на възложилия производството орган и ръководителя на ревизията, отговарящ на изискванията за форма и съдържание на чл. 119 и чл. 120 ДОПК. Предложенията за установяване на задълженията са обективирани в Ревизионен доклад (РД) Р-22220221005156-092-001/25.02.2022 г. Въз основа на съставения РД е издаден процесният РА, с който на дружеството-жалбоподател не е признато право на данъчен кредит на основание чл. 68, ал. 1, т. 1, чл. 69, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 6 ЗДДС по фактури от Инко Брандс ЕООД и на основание чл. 70, ал. 1, т. 2 ЗДДС по фактури от Плантика ООД, Вамко ООД, Хоум Гарден ТТ ЕООД, Юск Бул ЕООД, Севън Сиидс ЕООД и Технополис България ЕАД. В частта по ЗКПО е извършено преобразуване на счетоводния финансов резултат за 2020 г. в посока увеличение, на основание чл. 26, т. 1 и т. 2 ЗКПО, с размера на непризнатите за данъчни цели разходи по фактурите на посочените доставчици. В обобщен вид констатациите на органите по приходите се свеждат до липсата на данни за транспорт на стоките, назначени служители и работници, непризнаване на извършените разплащания към контрагента Инко Брандс ЕООД. По отношение на фактурите от останалите дружества е прието, че доставките не са свързани с икономическата дейност на жалбоподателя. От правна страна в съдебното решение са изтъкнати материалните условия за упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит съгласно националния закон и Директива 2006/112/ЕО и е направен извод, че издаването на фактура от доставчика е необходима предпоставка, но не е достатъчно за признаване на оспореното право. В тежест на ревизираното лице е да докаже по безспорен начин, че отразените стопански операции са действително осъществени. Съгласно изяснените факти по делото, издадените фактури от Инко Брандс ЕООД имат за предмет определени количества бонбони и авансови плащания по договора. В хода на ревизията на 15.10.2021 г. от прекия доставчик са представени фактури за покупка на стоки, счетоводни справки, вносни бележки за плащания, договори за наем, ЧМР за транспортни услуги, договор за наем на МПС, фактури за гориво, както и писмени обяснения на управителя, според които предметът на дейност на дружеството е търговия на едро със захарни изделия, осъществява се на адрес в гр. София. Съответните документи не са оспорени от страна на ответника по надлежния процесуален ред. Видно от заключението на ССЕ при предходното разглеждане на делото, фактурите са отразени в счетоводството на жалбоподателя и на доставчиците, включени са в подаваните от тях СД и дневници по ЗДДС, налице са платежни документи, описани в констативната част на експертизата. Твърдението на органите по приходите, че не е установено как точно е извършена доставката не може да служи като основание за отказ от право на данъчен кредит, тъй като не е част от материалните предпоставки за ползването му. Изводите са подкрепени от преюдициалната практика на Съда на ЕС по конкретни дела и неизпълнението задължението на ревизиращите да съберат преки данни и доказателства, че получателят по фактурата е знаел или е трябвало да знае, че сделката, която обосновава правото на приспадане, е част от данъчна измама. При това положение неправилно органите по приходите са преобразували счетоводния финансов резултат на жалбоподателя за 2020 г. Обжалваното решение от Административен съд София град е валидно, допустимо и правилно. Настоящият състав на ВАС, Осмо отделение, преценява искането на процесуалния представител на касатора за спиране на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК по конкретното дело за неоснователно. Първоинстанционният съд се е произнесъл по валидността на РА и по съществото на спора, излагайки собствени мотиви след обсъждане на събраните доказателства и доводите на страните. Крайното заключение за незаконосъобразност на РА по същество не нарушава правата и интересите на касатора, тъй като приключването на т.д. 2/2024 г. на ВАС с положителен отговор на поставения въпрос би създало още едно основание за отмяна, а при отрицателен ще доведе до решение в същата насока. По аналогични съображения настоящата касационната инстанция не споделя довода на касатора, че въпросът за правилното приложение на материалния закон при издаването на РА Р-22220221005156-091-001/23.03.2022 г. е обусловен по какъвто и да е начин от постановеното Решение 2837/11.03.2024 г. по адм. дело 8773/2023 г. по описа на ВАС. С него е отменено изцяло Решение 4614/10.07.2023 г. по адм. дело 6922/2022 г. по описа на АССГ и делото е върнато за ново разглеждане от административния съд при спазване на дадените указания от ответника да бъдат изискани липсващите доказателства, касаещи единствено компетентността на органите по приходите, възложили ревизията и издали РА. Именно в изпълнение на задължителните указания на ВАС по смисъла на чл. 224 АПК, решаващият съд е отделил спорните факти от безспорните, разпределил е надлежно доказателствената тежест в процеса и в съответствие с това е обсъдил нормативните изисквания за възникване и упражняване правото на приспадане на данъчен кредит и за необходимост от преобразуване на СФР за 2020 г. на Мураки ЕООД с разходите по процесните данъчни фактури. Касаторът не сочи нови доказателства в подкрепа на направените възражения. Изложените мотиви от първоинстанционния съд се споделят като издържани от фактическа и правна страна на основание чл. 221, ал. 2, изр. последно АПК, поради което не следва да бъдат повтаряни. С оглед на горното настоящата касационна инстанция приема, че не са допуснати наведените с касационната жалба пороци по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Правилно е приетото от съда тълкуване на закона относно значението на реалността на доставката като задължително условие за възникване на правото на данъчен кредит. Същото е съобразено със съдебната практика на националните съдилища и на Съда на ЕС, изразена в цитираните от АССГ решения по съединени дела С-80/11 и С-140/11, дело С-78/12, дело С-324/11, според която преценката се извършва в съответствие с принципа на национална процесуална автономия и е в компетентността на националната юрисдикция съобразно националните правила за доказване. Тъй като въз основа на главния факт Мураки ЕООД черпи за себе си благоприятни правни последици, то в негова тежест при оспорването на РА в хода на делото е да установи по несъмнен начин изпълнението на предвидените законови условия, за да упражни както правото на приспадане на ДДС, така и на разходите по фактурите при определянето на счетоводния финансов резултат за 2020 г. по арг. от чл. 154, ал. 1 ГПК. За установяване на твърденията си за наличие на реални доставки, жалбоподателят се е позовал на ангажираните писмени доказателства от негова страна и от доставчиците фактури за покупка на стоки, счетоводни справки, платежни документи, договори за наем, ЧМР за транспортни услуги, договор за наем на МПС, фактури за гориво и др., както и заключение на ССЕ. От ответника не е заявено редовно оспорване на резултатите от ССЕ по смисъла на чл. 200, ал. 3 вр. с чл. 201 ГПК, което се обективира чрез изрично искане за назначаване на повторна или съвместна експертиза. Спорът по приложението на предвиденото ограничение в разпоредбата на чл. 70, ал. 1, т. 2 ЗДДС също е правен и се свежда до преценката на доставките по 6 бр. фактури с ДО в общ размер на 4 248,35 лв. и ДДС в размер на 849,67 лв., издадени от Плантика ООД, Вамко ООД, Хоум Гарден ТТ ЕООД, Юск Бул ЕООД, Севън Сиидс ЕООД и Технополис България ЕАД. Изложените съображения се изчерпват с твърдението в РД на стр. 11 (неразделна част от РА), че фактурите касаят покупка на стоки, за които не са ангажирани документи, доказващи последващи облагаеми доставки. Поради тази причина настоящият състав споделя изводите на първоинстанционния съд, че в случая отказът да бъде признато правото приспадане на данъчен кредит е необоснован и незаконосъобразен, както и в частта на извършената корекция на финансовия резултат за 2020 г. на основание чл. 26, т. 1 и т. 2 ЗКПО. Достигайки до същите правни изводи Административен съд София - град е постановил правилно съдебно решение за отмяна на РА, което не страда от релевираните пороци в касационната жалба на директора на Дирекция ОДОП София и при условията на чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. първо АПК, следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора претенцията на касатора за присъждане на разноски е неоснователна. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. първо АПК, Върховният административен съд, Първи състав на Осмо отделение,