Решение № 495 от 14.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4179/2012 г.

Решение № 495 от 14.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4179/2012 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 166, ал. 3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Подадена е касационна жалба от заместник изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" - София, чрез процесуалния представител Димитър Огнянов Георгиев, против решение № 32 от 13.01.2012 г. по адм. дело № 176 от 2011 г. по описа на Административния съд - Кюстендил. В жалбата поддържа, че решението е неправилно, като оспорва изводите на съда за липсата на компетентност на административния орган - издател на акта. Твърди, че изпълнителният директор на ДФ "Земеделие" представлява Разплащателната агенция и съгласно чл. 11, ал. 1 от Устройствения правилник на ДФ "Земеделие" може да делегира част от предоставените му от Управителния съвет правомощия за вземане на решения и/или сключване на договори за финансово подпомагане. Счита, че оспореният акт за установяване на публично държавно вземане не страда от порок по чл. 146, т. 1 от АПК, поради което иска решението на съда да бъде отменено. Ответникът по жалбата, редовно призован, не се явява и не се представлява. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Излага твърдения, че оспореният АУПДВ е нищожен като издаден от некомпетентен орган. Разпоредбите на чл. 43, ал. 3 и чл. 11а, ал. 2 от ЗПЗП овластяват единствено изпълнителния директор на органа да издаде оспорения административен акт. Решението на УС не може да породи правни последици. Освен това при издаването на акта са нарушени разпоредбите на чл. 26 и на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Върховният административен съд - III отделение, в настоящия състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение, постановено в производство по реда на чл. 166, ал. 3 от ДОПК във вр. с чл. 27, ал. 3 и 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), съдът е обявил нищожността на акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 01-6500/23064 от 12.04.2011 г. на заместник изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" - Разплащателна агенция, с който са установени публични държавни вземания по отношение на Илия Радев Илиев от с. Друмохар, община Невестино, за сумата от 710,66 лв., недължимо платена по подадено от него общо заявление за единно плащане на площ с УИН 10/07070709/20887 за 2009 г. по СЕПП и НР1. Съдът е приел, че оспореният АУПДВ не съдържа задължителните реквизити по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Не са конкретизирани фактическите основания, въз основа на които административният орган прави своите изводи. Не става ясно как е определен размерът на недължимо платените суми. Пропуснатите в акта фактически основания не могат да бъдат допълвани от данните, съдържащи се в приложените по делото таблици. На това основание съдът е приел, че актът е постановен при нарушение на изискуемата форма. Съдът е констатирал и допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаването на оспорения акт. Посочил е, че административният орган не е изпълнил задължението си да уведоми адресата на акта по реда на чл. 26, ал. 1 от АПК за започване на административното производство, както и не му е осигурена възможност по чл. 34, ал. 1 от АПК да участва в производството, като се запознае с документите по преписката. Поради тези пропуски актът е издаден в нарушение на чл. 32, § 1, т. 2 от Регламент (ЕО) № 1122/30.11.2009 на Комисията и чл. 28, § 2 от Регламент (ЕО) № 796/2004 на Комисията. Коментирал е, че констатираните нередности при проверките не са отразени в доклад, който да е връчен на земеделския производител. Съдът е изложил съображения, че оспореният акт е постановен в противоречие с материалния закон. Посочил е, че не са установени по категоричен начин предпоставките за определяне на извършените плащания като недължими и поради това подлежащи на връщане. Позовал се е на нарушение на Регламент (ЕО) № 796/2004, съгласно който при липса на неправомерно поведение на земеделския производител същият не дължи връщане на сумата. Изложил е съображения, че административният орган не е установил неправомерно поведение на земеделския производител, което да е довело до получаване на недължимите плащания. А това е важна предпоставка, при която на основание чл. 80, § 3 от Регламент (ЕО) 1122/2009 г. и чл. 73, § 4 от Регламент (ЕО) № 796/2004 той не дължи възстановяване на получените суми. Съдът е обсъдил правомощията на издателя на акта и е приел, че заместник изпълнителният директор на ДФ "Земеделие" не притежава материална компетентност да издаде оспорения акт. Мотивирал се е, че в първоначалния текст на чл. 11, ал. 1 от Устройствения правилник на ДФ "Земеделие" не е уредена възможността директорът да може да делегира част от правомощията за вземане на решения и/или сключване на договори за финансово подпомагане след предварително решение на УС. Едва с разпоредбата на чл. 11, ал. 2 от УПДФЗ е предвидена възможност да делегира правомощията си, произтичащи от правото на ЕС или от националното законодателство, за вземане на решения, в т. ч. произнасяне по подадени заявления и/или сключване на договори за финансово подпомагане. На това основание е обявил нищожността на оспорения акт. Първоинстанционното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Правилни са изводите на съда за неспазване на административнопроизводствените правила по чл. 26 и 34 от АПК, тъй като административният орган не е изпълнил задължението си да уведоми жалбоподателя за започналото административно производство, не му е дал възможност да присъства на извършените проверки, да прави възражения и да представя доказателства. С това е ограничил и нарушил правото му на защита. Разпоредбата на чл. 24 от Регламент (ЕО) № 796/2004 изрично въвежда изискването при извършване на кръстосани проверки и констатиране на нередности да последват други подходящи административни процедури, включително и проверки на място. Поради това при констатирани различия вследствие извършени кръстосани проверки Разплащателната агенция е била длъжна да извърши допълнителни административни процедури, както и да изиска от заявителя допълнителни доказателства във връзка с констатираните различия в площите. След като не е извършила такива проверки, Разплащателната агенция не е изяснила в пълна степен верността на установените несъответствия и причините, довели до тях. По този начин административният орган е допуснал съществено нарушение на процедурата по издаване на административния акт. Касационната инстанция напълно споделя изводите на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на АУПДВ поради противоречието му с материалния закон. Представените по делото писмени доказателства установяват, че разликите в допустимите за подпомагане площи се извеждат от нова информация, постъпила от МЗХ, а не се дължат на недобросъвестно поведение на земеделския производител. Правилно съдът е посочил, че в акта няма твърдения, а и издателят на акта не ангажира доказателства, за да установи, че земеделският производител е знаел, че част от заявените площи са недопустими за подпомагане. При липсата на данни за умишлено или небрежно допуснати нередности при подаване на заявлението от земеделския производител следва да се приложи разпоредбата на чл. 73, ал. 4 от Регламент (ЕО) № 796/2004, съгласно която недължимо платени суми не подлежат на възстановяване, ако грешката е извършена от компетентен орган и не е можело да бъде установена по разумен начин от земеделския производител. Касационната инстанция приема становището на съда относно липсата на компетентност на издателя на акта. По делото няма спор, че изпълнителният директор на ДФ "Земеделие" е делегирал на заместник изпълнителния директор Свилен Костов да издава и подписва актовете за установяване на публични държавни вземания по схемите и мерките за директни плащания. Неговата компетентност произтича от разпоредбите на чл. 11, ал. 1, чл. 20 и чл. 20а, ал. 1 от ЗПЗП и чл. 10, ал. 1, т. 2 и чл. 16 от Устройствения правилник. Компетентността може да бъде делегирана само ако нормативен акт предвижда такава възможност. Едва с изменението на Устройствения правилник и приемането на разпоредбата на чл. 11, ал. 2 от УПДФЗ (ДВ, бр. 39 от 20.05.2011 г.) е предвидена възможност правомощията на изпълнителния директор, произтичащи от правото на ЕС или от националното право, включващи произнасяне по подадени заявления, да бъдат делегирани със заповед на заместник изпълнителните директори. Към момента на издаването на оспорения акт (12.04.2011 г.) не е предвидена възможност нито със закон, нито с подзаконов нормативен акт изпълнителният директор на ДФЗ да може да делегира на заместниците си правомощие по издаване и подписване на АУПДВ. Поради това изводите на първоинстанционния съд за нищожност на оспорения административен акт са правилни. Предвид изложеното обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд - трето отделение,