Решение № 6709 от 21.6.2023 г. на ВАС, VI о.

Образувано е по касационна жалба на Управител на НЗОК срещу Решение 15 от 30.01.2023 г., постановено по адм. дело 230/2022 г. по описа на Административен съд Търговище, с което е отменено негова Заповед за налагане на санкции РД-25ЗС-500/25.11.2022г. Излагат се доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Прави се искане за отмяната му и за постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата на МБАЛ ПоповоЕООД със седалище в гр.Попово срещу цитираната по-горе Заповед. Претендира разноски. Ответникът МБАЛ ПоповоЕООД оспорва така подадената касационна жалба и настоява за отхвърлянето и. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неправилност на обжалваното решение и настоява за отмяната му. Върховният административен съд, Шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна по смисъла на чл.210 ал.1 АПК и в срока по чл.211 ал.1 АПК. Разгледана по същество и за частично основателна. За да отмени издадената от касационния жалбоподател заповед, първостепенният съд е приел, че органът неправилно е приложил материалния закон, тъй като не е посочено конкретно правно основание за издаване на акта, вкл. и обоснован извод за повишен риск за живота и здравето на пациентите във вр. с чл.89 ал.1 от Закона за здравето. Настоящият касационен състав намира решението за частично неправилно. Фактическата обстановка е правилно установена, а и няма спор за нея между страните. Не е спорно, че между МБАЛ ПоповоЕООД и НЗОК е сключен договор 250181 от 26.02.2020г. за оказване на болнична медицинска помощ, по силата на който изпълнителят се е задължил да оказва медицинска помощ, като спазва всички изисквания по ЗЗО и действащия НРД за МД. Със Заповед на касационния жалбоподател от 12.10.2022г. е била възложена планова тематична проверка на изпълнителя, извършена в периода 17-21 октомври 2022г., приключила със съставяне на Протокол от 28.10.2022г. за констатациите на трите проверяващи лица от Касата. Видно е от същия, че са били установени общо пет случая на нарушения при работата с медицинска и финансова документация тези по ИЗ 1694/2022г. ЗОЛ М. Христова; ИЗ 1743/2022г. С. Войнов; ИЗ 1573/2022г. С. Цанкова; ИЗ 1724/2022г. П. Павлов и ИЗ 1722/2022г. П. Петрова. И в петте случая е прието, че се касае за нарушения във връзка с чл.55 ал.2,т.5 ЗЗО, като се визирани нормите на чл.294 ал.2, т.2 и т.3 от НРД за МД за 2020-2022 г., тъй като е било установено, че при проверка на болничната медицинска документация по тези истории на заболяванията, че не се намерени документ 4 Информация за пациента, вкл. и дадено писмено съгласие за извършване на оперативната интервенция, а също така и Декларация за информирано съгласие от страна на пациента по отношение на провежданите процедури. Последващо на 25.11.2022г. на тази база Управител НЗОК издал и заповед за налагане на санкциите в частта за тези констатации, в която обаче и въпреки, че посочил, че и в петте случая липсват и двата изброени по-горе документа, вменил като нарушение само липсата на декларации за информирано съгласие по чл.294 ал.2,т.3 НРД за МД, като в четири от случаите отнесъл това към нормата на чл.55 ал.2,т.3 ЗЗО, а в един от случаите(ИЗ 1722/2022г.) по чл.55 ал.2, т.5 ЗЗО(в съобразителната част на акта, докато в разпоредителната към чл.55 ал.2,т.3 ЗЗО). Настоящият касационен състав не споделя изводите на първостепенния съд, че в случая е налице имено посоченото от него несъобразяване с материалния закон. Всъщност самият орган в хода на проверката е изменил основанието на което е вменил отговорността на констатираните според него нарушения, като не споделил оценката на проверяващия екип, че те касаят нарушение по документацията и документооборота по см. на чл.55 ал.2, т.5 ЗЗО, а се отнасят към условията и реда за оказване на помощта по т.2, т.е. към чл.55 ал.2, т.3 ЗЗО. Всъщност това е и законосъобразното решение, тъй като изискванията на чл.294 ал.2 от НРД на МД се отнасят към извършването на самата дейност по клиничната пътека, чрез отразяване на извършеното в медицинската болнична документация, вкл. и документ 4 и декларацията за информирано съгласие. Или правилно тези нередности не са отнесени към документацията и документирането, посочено в новелата на чл.55 ал.2,т.5 ЗЗО, а са приети като част от условията и реда за оказване на медицински помощ, респ. е прието, че документирането в хода на самата хоспитализация по клинична пътека е част от тези условия и ред. Именно и в тази връзка нормата на чл.294 попада в Раздел III-ти на Глава 19 на НРД за МД 2020-2022г. наименован Условия и ред за оказване на болнична медицинска помощ по клинични пътеки, амбулаторни процедури и клинични процедури. Отделно от това в самата договорена КП 217.1 ОПЕРАТИВНИ ПРОЦЕДУРИ С ГОЛЯМ ОБЕМ И СЛОЖНОСТ НА ТАЗА И ДОЛНИЯ КРАЙНИК е ясно посочено, че се съставят във всички случаи документите в част III-та от същата, вкл. и декларация за информирано съгласие, като този медицински болничен документ се съставя във всички случаи, т.е. не само когато това следва от предвиденото в чл.89 ал.1 от Закона за здравето. Или в случая договорните партньори, с конкретния НРД за МД, са уговорили по-различни предпоставки за предоставянето на декларация за информирано съгласие в писмен вид от пациентите, които именно и са приложими, поради което е без значение дали предвидените процедури биха довели и до повишен риск за живота и здравето на пациента или до временна промяна в съзнанието му. Или мотивите на административния съдия в тази насока не могат да бъдат споделени. При това положение ще следва да се остави в сила атакуваното съдебно решение само в частта му, касаеща заповедта по т.5, тъй като по този пункт обективно е налице несъответствие(противоречие) между посоченото правно основание в мотивите и това в разпоредителната част на акта. В останалата част съдебното решение ще следва да се отмени, а делото да се върне отново на първоинстанционния съд за разглеждане от друг състав, тъй като и след като се установи, че извършените четири нарушения са съответни на материалния закон(като основание за ангажиране отговорността на изпълнителя),то липсва извършена проверка от административния съдия досежно и съответствието на акта в тази му част във връзка с конкретно определените санкции на изпълнителя, след като те са били определени на специалния им максимум(в случая са били наложени четири(т.1-т.4) броя санкции финансова неустойка по чл.414 ал.3 от НРД на МД за 2020-2022г.) в размер на по 500 лева. Или налице ситуация, при която административния съдия не е разгледал, респ. не се е и произнесъл по законосъобразността на всяка една от наложените санкции финансова неустойка в размер на 500 лева. Доколкото дължимата от първоинстанционния състав съдебната преценка относно правилното определяне на размера на наложената санкция "финансова неустойка", представлява проверка и за законосъобразност на акта (с оглед на дефинираната в чл.72 ал.1 ЗЗО цел и предвид предписанието на чл.6 ал.1 и ал.2 АПК, съгласно което административните органи следва да упражняват своите правомощия по разумен начин и справедливо, а издаваните от тях административни актове не трябва да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, която преследват), то липсата на такава в настоящия случай, в рамките на отделно приложени санкции, не дава възможност и на касационния състав за първи път да излага аргументи в тази насока. Или в тази част е налице е основанието по чл.221 ал.1 във вр. с чл.222 ал.2, т.1 АПК за отмяна на обжалваното съдебно решение и връщане на делото на Административен съд Търговище, за разглеждане от друг съдебен състав, който следва да извърши необходимата пълна проверка на оспорения акт в посочената му част, съобразно вмененото задължение на съда по чл.168 ал.1 АПК на всички основания по чл.146 АПК. Решението следва да се отмени и в частта за разноските, досежно присъдените такива в полза на МБАЛ Попово ЕООД за разликата над 90 лева. По разноските. На основание чл.226 ал.3 АПК при новото разглеждане на делото първоинстанционният съд ще следва да се произнесе и по въпроса с разноските по настоящото дело. Досежно частта, с която се оставя в сила решението, разноски се дължат на ответника, но такива не се констатираха да се претендират, поради което и не се присъждат. По изложените съображения и на основание чл.221 ал.2 АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение