Решение № 6802 от 7.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 12249/2015 г.

Решение № 6802 от 7.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 12249/2015 г., VII о., докладчик съдията Мирослава Керимова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на кмета на Столична община срещу решение № 5424/4.08.2015 г. на Административен съд София град по адм. д. № 2321/2015 г. Въвежда касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК - неправилно приложение на материалния и процесуалния закон и необоснованост. Твърди, че "Г. С. П." ЕООД е подало една декларация по чл. 23 от Наредбата за определяне и администриране на местни такси и цени на услуги, администрирани от Столична община, въпреки обособените три самостоятелни уреулирани поземлени имота /УПИ/, поради което и същата е отразена по актуална партида № 7207F33338, а по партиди с № 7207F33333 и 7207F33336 таксата битови отпадъци е изчислена на база пълен промил, а не на база количество отпадъци. Твърди, че дружеството е било длъжно да подаде декларация за всеки от имотите поотделно, тъй като услугата се предоставяла за всеки имот поотделно. Прави искане за отмяна на неправилното съдебно решение и постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата на "Г. С. П." ЕООД срещу отказ за прихващане и възстановяване № 18/15.09.2014 г. на инспектор в отдел "Местни данъци и такси - Изгрев", Дирекция "Приходи и администриране на местни данъци и такси", мълчаливо потвърден от кмета на Столична община. Ответникът, "Г. С. П." ЕООД оспорва касационната жалба като неоснователна. Твърди, че молбата по чл. 23 от Наредбата за определяне и администриране на местни такси и цени на услуги, администрирани от Столична община е подадена на 19.11.2013 г. в срок. Същата касаела и трите УПИ по посочени партиди, които се намирали на един административен адрес. Касаторът не представил доказателства да е уведомил дружеството за откритите нови партиди на имотите. Към 17.06.2015 г. имотите се водели както по старите, така и по новите партидни номера, поради което реално не съществувала пречка за индивидуализирането им в молбата за определяне на таксата битови отпадъци /ТБО/ по количество. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес, срещу съдебен акт по чл. 208 АПК. При служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, касационната инстанция приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо, а по същество - правилно. Касаторът въвежда общо възражение за допуснати от първоинстанционния съд съществени процесуални нарушения, без да сочи конкретни такива. Производството пред АССГ е образувано по допустима жалба на "Г. С. П." ЕООД срещу отказ за прихващане и възстановяване № 18/15.09.2014 г. на инспектор в отдел "Местни данъци и такси - Изгрев", Дирекция "Приходи и администриране на местни данъци и такси", мълчаливо потвърден от кмета на Столична община. Въз основа на събраните относими, допустими и необходими доказателствени средства, съдът е установил фактическа обстановка, която се споделя от касационната инстанция. "Г. С. П." ЕООД по силата на нотариален акт № 172 и № 173/2007 г. е собственик на два УПИ, съответно - УПИ III - 1706 и УПИ I -1699. Имотите са декларирани, като за същите са открити данъчни партиди както следва: № 14009/083 от 17.03.2008 г. - по отношение на УПИ III - 1706; № 14009/084 от 17.03.2008 г. - по отношение на УПИ I -1699. През 2013 г. е намалена отчетната стойност на имотите, поради което и дружеството е подало коригиращи декларации от 7.06.2013 г., като промяната обхваща и отделеният през 2012 г. от УПИ I -1699, УПИ VIII - 1699. Страните не спорят, че имотите са нежилищни в границите на организирано сметосъбиране и сметопочистване, като същите попадат под действието на чл. 22, т. 1 от Наредбата за определяне и администриране на местни такси и цени на услуги, администрирани от Столична община, съгласно която таксата за битови отпадъци се определя според количеството на отпадъците, броя и вида на съдове и честотата на извозване. С молба от 19.11.2013 г. дружеството подава декларация по чл. 23 от Наредбата. Със същата се декларира, че за 2014 г. за имоти с партидни номера № 14009/083 от 17.03.2008 г. и № 14009/084 от 17.03.2008 г. - земя и сграда с адрес: гр. София, район Изгрев, Автосервиз Изток, таксата за битови отпадъци ще се определя в зависимост от количеството изхвърлени отпадъци, като същото ще използва 1 бр. контейнер тип "Бобър" с вместимост 1100 л., при честота на сметоизвозване - един път седмично. Въпреки така подадената декларация, съгласно заключението на приетата по делото счетоводна експертиза, единствено за УПИ I -1699 органът е начислил ТБО според количеството битови отпадъци. За УПИ III - 1706 и УПИ VIII - 1699 ТБО е начислена пропорционално на отчетната стойност на имотите. Така за последните имоти за 2014 г. дружеството е заплатило ТБО първа и втора вноска в размер съответно за УПИ VIII - 1699 възлизащ на 6423,71 лв. вместо - 2982,54 лв; а за УПИ III - 1706 - 33766,36 лв, вместо - 12825,89 лв. С молба от 2.09.2014 г. - л. 34 по делото, дружеството прави искане за възстановяване или прихващане на надвнесените такси. С акт № 18/15.09.2014 г. на инспектор в отдел "Местни данъци и такси - Изгрев", Дирекция "Приходи и администриране на местни данъци и такси", мълчаливо потвърден от кмета на Столична община на "Г. С. П." ЕООД се отказва прихващане или възстановяване на посочените суми. Мотивът на органа е, че съгласно разпоредбата на чл. 23 от Наредбата, декларация следва да се подаде за всеки имот поотделно. Тъй като в случая е подадена една - същата била отразена по актуална партида № 7207F33338, а по партиди с № 7207F33333 и 7207F33336 таксата битови отпадъци е изчислена на база пълен промил, а не на база количество отпадъци. По делото са представени писмени доказателства, в това число и удостоверения за данъчни оценки на имотите, от които е видно, че и трите УПИ са на един административен адрес: гр. София, район Изгрев, бул. Цариградско шосе /Тракия/ № 28. На л. 10 по делото е представено писмо, подписано от директор на Дирекция "Приходи и администриране на местни данъци и такси", Столична община, според текста на което дружеството е уведомено, че за имоти на едно юридическо лице, находящи се на един административен адрес, декларирани в различни партиди, може да бъде подадена една декларация по чл. 23 от Наредбата, в която са описани всичките партиди. Въз основа на съответстващата на анализа на доказателствата фактическа обстановка, съдът правилно е приложил материалния закон. За да отмени обжалвания отказ за прихващане и възстановяване, и да върне преписката на органа за ново произнасяне, съдът правилно е приел, че органът е приложил неправилно материалния закон. Задължено за плащане на такса битови отпадъци лице е собственикът /чл. 64 ЗМДТ/, а органът определя задължението въз основа на декларираните обстоятелства за имота. В срока по чл. 23, ал. 1 от Наредбата, дружеството е подало декларация за 2014 г. за вида и броя на съдовете, които ще ползва, като в декларацията са отразени притежаваните имоти по първоначалните партиди. Касационната инстанция споделя извода на първоинстанционния съд в насока, че същото посочване не е пречка за индивидуализиране на имотите от органа. В подкрепа на извода е фактът, че и към 17.06.2015 г. имотите се водят както по старите, така и по новите партидни номера, а също и фактът, че ответникът не е уведомил дружеството за извършената промяна на партидните номера. Посочването в молбата с правно основание чл. 23 от Наредбата на старите партидни номера на имотите не се явява пречка за индивидуализирането им. Формален и несъответстващ на правилното приложение на материалния закон и на целта на закона е мотивът на органа, че за да се отрази молбата по всяка от партидите на имотите, същата следва да е на три самостоятелни хартиени носителя. При данни за един собственик на имотите, които се намират на един административен адрес, липсва пречка за деклариране на обстоятелствата по чл. 23 от Наредбата в една молба като хартиен носител, в която да се обективирани данни за няколко имота. Неправилно органът е отразил избирателно молбата по една от партидите, а по отношение на другите е начислил ТБО пропорционално на отчетната им стояност. Неправилното отчитане на ТБО за 2014 г. за имотите по партиди с № 7207F33333 и 7207F33336 пропорционално на отчетната им стойност, вместо при съобразяване на подадената декларация по чл. 23 от Наредбата, е основание за прихващане или възстановяване на надвнесената от дружеството такса. Извършените плащания на ТБО за първа и втора вноска за 2014 г. са били платени съгласно чл. 20 от Наредбата, като органа по приходите е отказал възстановяване и е издаден акта по чл. 129 ДОПК. От доказателствата по делото съдът обосновано е направил извод, че дружеството с подадената декларация е изпълнило задължението си за посочване на изискващите се факти, с които административният орган не се е съобразил. Неправилно органът е приел, че декларирането е в несъответствие с изискванията на закона. В приложимите норми не се съдържат изисквания за подаване на отделни декларации, като от съществено значение е декларирането на всеки имот, което по същество е направено, дори и на един хартиен носител. Необосновано административният орган е определил дължимите такси без съобразяване с декларацията. В тази връзка платените в посочения размер такси са определени неправилно и искането за възстановяване/прихващане е основателно, в който смисъл е заключението на експертизата, прието и неоспорено по делото. Като е направил извод, че отказът за прихващане и възстановяване е незаконосъобразен, съдът е приложил правилно закона. Така направеният извод е в съответствие с доказателствата и е обоснован. Не са налице касационни основания за отмяна на решението. Предвид гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, настоящият състав на седмо отделение на Върховен административен съд