Решение № 2909 от 16.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2620/2015 г.

Решение № 2909 от 16.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2620/2015 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова чл. 6 ЗДДС

чл. 68 ЗДДС

чл. 9 ЗДДС

чл. 69 ЗДДС

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

Образувано е по касационна жалба на "Бул Импорт 01 " ЕООД, със седалище в гр. София, против решение № 202/13.01.2015 г. по адм. д. № 4824/2014 г. на Административен съд София-град, с което е отхвърлено оспорването на Ревизионен акт /РА/ № 2041304576/19.12.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП-София, потвърден с решение № 525/25.03.2014 г. на ДД "ОДОП" - София, с установени задължения от отказан данъчен кредит за ревизирани периоди м. 02 и м. 03.2012 г. в размер на 41 481, 30 лв. по фактури издадени от: " Медитерм мениджър" ООД, "Мио Трейд " ЕООД, "М Трейд " ЕООД, "МНД Инвестмънт " ЕООД, "Нитомис ГРУП " ЕООД, "Лотос ВГ" ЕООД, "Кристиян Транс " ЕООД, "Сириус 2005 " ООД и "Соф Дринкс" ООД. Изложени са доводи за незаконосъобразност на РА, потвърден с решението на АССГ и се иска отмяна на последното. В проведеното съдебно заседание, не се е явил представител на дружеството-касатор.

Ответникът - директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - София при ЦУ на НАП чрез процесуален представител юрк. Николова желае решението да бъде потвърдено като правилно, обосновано и законосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба като подадена в срок и от надлежна страна, е процесуално допустима.

Разгледана по същество, е неоснователна.

С оспорения пред първоинстанционния съд РА е отказан данъчен кредит на основание чл. 68, вр. чл. 6 и чл. 9 ЗДДС с мотиви за недоказани реални доставки на стоки и услуги по посочени фактури и на основание чл. 75, ал. 3 ЗДДС е отказан ДК по фактури за закупени активи преди датата на регистрация.

В частта относно оспорената реалност на доставки на стоки и услуги, съдът е направил последователен анализ на всички събрани доказателства в хода на административното производство, и е съпоставил данните с приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, допусната по искане на жалбоподателя.

По отношение доставките на услуги, които са транспортни и печатни услуги, съдът е изследвал констатациите от насрещните проверки, както и заключението на вещото лице. При насрещните проверки и свързаните с изисканите от ревизиращите органи документи, липсват представени каквито и да е транспортни документи, като: товарителници, пътни листи, данни за превозни средства, регистрирани такива като ДМА или съответно, данни за наети такива. Не са ангажирани каквито и да било доказателства за установяване техническата обезпеченост на доставчиците и данни за заети лица на трудови или граждански правоотношения, със специалности, относими към спецификата на услугите - транспорт и печатни услуги.

По отношение доставките на родовоопределени стоки, също не са представени каквито и да е доказателства за транспорт, както и за приемане/предаване на стоките, включително и по отношение на двама от доставчиците, които са открити при извършените насрещни проверки, но също не са представили доказателства за транспортиране и предаване на фактурираните стоки, като по обяснения на ревизираното лице, транспортът е бил за сметка на продавача.

Решаващи за спора са констатациите на вещото лице по допуснатата и приета от съда ССчЕ, което е извършило проверка в счетоводно дружество, обслужващо ревизираното. Съгласно заключението на вещото лице основна част от закупените стоки с процесните фактури съгласно Обща справка за формиране на средно претеглена цена и изписване за периода 1.01.2012 г. - 31.12.2012 г. се намират в склад на посочен адрес. Съдът е обсъдил това твърдение на вещото лице и е извел извод, че стоките са водени като налични на склад, без да се посочва склада и неговото местонахождение, също така, липсват данни за притежаване или наем на склада, което обосновава извод, че стоките са изписвани единствено счетоводно, а тяхната наличност в действителност не е съхранявана в конкретно помещение. Дори и данните за реализирани стоки през 2013 г., не са обвъзрани с доказателства, че това са стоките, закупени през 2012 г., именно поради липса на данни за съхранението им за периода от закупуване, до последваща реализация. Липсват данни и за транспортиране, както се обсъди по-горе в настоящото решение. По отношение на вътреобщностната доставка също са налице данни от извършени проверки, че такива не са декларирани към съответните власти, а фактурите са издадени към период, когато румънското дружество не е било регистрирано. Като косвено доказателство е прието и недоказаните плащания, поради това, че фискални бонове, приложени към фактурите, не отговарят на изискванията на Наредба Н-18/31.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез ФУ, тъй като в тях не са посочени код на данъчна група, количество и стойност по видове стоки, както и факта, че сумата е отчетена общо, без да е посочен ДДС на отделен ред. При липса на заведен като актив склад или данни за нает такъв, не е установено мястото на съхранение на стоките от ревизираното дружество. Установено с ревизията е, че само по две покупни фактури има реализирани продажби ВОД към румънско дружество, но от същото не са постъпили суми във връзка с продажбите. Единствено, съгласно хронологичен регистър за периода 1.01.2013-31.12.2013 е налице отразяване на реализирана стока, фактурирана с издадени фактури, като е отчетен приход от продажбата, но съобразно данните за липса на доказателства за начина на съхранение и съответно, транспортиране на стоката, последващата реализация не може да се обвърже с процесните фактури, издадени през м. 02 и м. 03.2012 г. В оборотната ведомост в сметките от група 60 Разходи за дейността няма осчетоводени разходи за извършени транспортни услуги от външни дружества. В нея няма отразени и собствени МПС, с които да е извършен такъв превоз. Ако превоза на стоките е извършван за сметка на съответните доставчици, то нито по административната преписка, нито по делото са представени относими доказателства за установяване на този факт. По отношение на плащанията към едно от дружествата има разминаване между посоченото осчетоводяване на плащанията на фактурите и датите на фискалните бонове. Досежно представените приемо-предавателни протоколи от значение е оспорването им от страна на ревизиращия орган като не съдържащи място на доставката. Потвърдено е и със заключението на вещото лице, че ревизираното дружество няма собствени транспортни средства, няма заведен като актив склад и няма осчетоводени фактури за наем на складово помещение, за да се приеме за доказан факта, че стоките са доставяни/съхранявани в склад. Безспорно е от заключението на вещото лице, че същите само са водени счетоводно като налични на склад. Правилен е обобщаващият извод на съда, че фактурираните с процесните фактури стоки, са водени единствено по счетоводни регистри, а тяхната наличност в действителност не е доказана.

Във връзка с отказания ДК по фактури, издадени от "Нитомис ГРУП" ЕООД и "Лотос ВГ" ЕООД с дати, предшестващи датата на регистрация на жалбоподателя по ЗДДС, съдът е обосновал извод, че съгласно чл. 74, ал. 1 от ЗДДС регистрираното лице има право на приспадане на данъчен кредит за закупените налични активи преди датата на регистрацията му по ЗДДС, в случая 23.02.2012 г., само за наличните активи към датата на регистрация, при кумулативност на условията в специалните разпоредби:

• доставчикът да е регистрирано по ЗДДС лице към датата на издаване на фактурите и доставките да са облагаеми към тази дата;

• да е налице регистрационен опис по образец на наличните активи, съставен към датата на регистрация по ЗДДС;

• описът да е подаден не по-късно от седем дни от датата на регистрация;

• активите да са придобити от лицето до 5 години преди датата на регистрация по ЗДДС.

В случая, ревизираният субект не е подал регистрационен опис по образец за наличните активи към датата на регистрация по ЗДДС, с което е нарушено изискването на чл. 74, ал. 2, т. 3 от ЗДДС и на основание чл. 75, ал. 3 от ЗДДС, е законосъобразен постановения отказ на право на приспадане на данъчен кредит по издадените от двете дружества фактури.

При така установените данни, правилен е извода на съда за законосъобразност на РА и неоснователност на оспорването му.

Решението, като правилно, следва да бъде оставено в сила.

При този изход на делото, на ответника по касация се дължи присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 1770 лева за защита пред касационната инстанция.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, първо отделение

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 202/13.01.2015 г. по адм. д. № 4824/2014 г. на Административен съд София-град.

ОСЪЖДА "Бул Импорт 01" ЕООД, със седалище в гр. София, да заплати на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - София юрисконсултско възнаграждение в размер на 1770 /хиляда седемстотин и седемдесет/ лева.

Решението е окончателно.