Решение № 9889 от 14.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5973/2014 г.

Решение № 9889 от 14.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5973/2014 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Стоян Дончев Стоянов против решение № 3978 от 24.03.2014 г., постановено по адм. д. № 16220/2013 г. по описа на Върховния административен съд. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли решението да бъде отменено. Ответникът - министърът на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е основателна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение тричленният състав на Върховния административен съд е отхвърлил жалбата на Стоян Дончев Стоянов против заповед № К-2573/28.10.2013 г. на министъра на вътрешните работи, с която служебното правоотношение на жалбоподателя е прекратено на основание чл. 224, ал. 1, т. 13 от Закона за министерството на вътрешните работи (ЗМВР) отм. - при придобиване право на пенсия при условията на чл. 69 от КСО - по инициатива на органа по назначаването. Решението е постановено при съществени нарушения на процесуалните правила и е необосновано. В противоречие със събраните по делото доказателства съдът е приел, че Стоянов е започнал за пръв път работа в МВР през 1998 г. Видно от приложената по делото справка за осигурителен стаж е, че жалбоподателя има такъв в МВР 23 г., 1м. и 9 дни. Неправилен е и изводът на съда, че по отношение на служителя е осъществен фактическият състав на чл. 69, ал. 2, т. 1 от КСО изискващ до 31 декември 2011 г. - 25 години общ осигурителен стаж, от които две трети действително изслужени като държавни служители по ЗМВР. Оспорената заповед е издадена на 28.10.2013 г. поради което в случая е приложима нормата на чл. 69, ал. 2, т. 2 от КСО - от 1 януари 2012 г. - 27 години общ осигурителен стаж, от които две трети действително изслужени като държавни служители по ЗМВР. При постановяване на решението са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. В нарушение на чл. 236, ал. 2 от ГПК вр. чл. 144 от АПК съдът не е обсъдил многобройните възражения и доводи на жалбоподателя. Във връзка с доводите на Стоянов за осъществена дискриминация по чл. 4, ал. 1 вр. ал. 2 и 3 от Закона за защита от дискриминация по признаците възраст, лично положение и образование в нарушение на чл. 171, ал. 4 от АПК вр. чл. 9 от Закона за защита от дискриминация съдът не е указал на жалбоподателя, че същият носи доказателствена тежест да ангажира доказателства, с които да установи конкретни факти и обстоятелства, които преценени в своята съвкупност създават обосновано предположение за вероятно осъществяване на неравно третиране поради някой от защитените признаци. В тази връзка позоваването на съда на чл. 7, ал. 8 от Закона за защита от дискриминация е незаконосъобразно, тъй като цитирания текст, установява, че не представлява дискриминация изискванията за възраст и определен от закона трудов или служебен стаж за целите на пенсионното осигуряване, а жалбоподателят е твърдял осъществена дискриминация не относно изискванията на закона за определен служебен стаж, а дискриминация при прекратяване на служебното му правоотношение в сравнение с други служители на МВР. Не са обсъдени твърдените от Стоянов съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаване на оспорената заповед, изразяващи се в неспазване на чл. 8, ал. 2 от АПК във връзка с приложените по делото доказателства за лицата, работещи в ОД на МВР Пазарджик, които отговарят на условията на чл. 69, ал. 2, т. 2 от КСО и спрямо които органа по назначаването не е упражнил правата си по чл. 245, ал. 1, т. 13 от АПК и в частност лицето изпълняващо юрисконсултска длъжност, както и доводите за нарушения на чл. 14 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, чл. 2 от Конвенция № 111 относно дискриминацията в областта на труда и професиите, 1958 г. и чл. 26 от Международния пакт за граждански и политически права и твърденията за нарушения на конкретни норми от Конституцията на Република България. Описаните по-горе нарушения са довели до неизясняване на делото от фактическа страна и до нарушаване правото на защита на жалбоподателя, поради което обжалваното решение следва да бъде отменено и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК делото следва да се върне за ново разглеждане от друг тричленен състав на Върховния административен съд. По изложените съображения Върховният административен съд, петчленен състав,