Решение № 4179 от 1.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10917/2020 г.

Решение № 4179 от 1.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10917/2020 г., VIII о., докладчик председателят Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на П. Г., притежаваща: [ЕГН] с адрес за призоваване [адрес], против Решение № 4348/31.07.2020 г. на Административен съд София - Град, Трето отделение, 7 състав, постановено по адм. д. № 777 по описа за 2020 г. на този съд. С решението е отхвърлена жалбата на лицето срещу Акт за установяване на публично държавно вземане № 01 - 6500/3733 от 11.11.2019 г., издаден от заместник - изпълнителен директор на ДФ "Земеделие". Касаторът твърди, че съдебното решение е неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, защото е постановено в нарушение на материалния закон. Счита, че абсолютна материалноправна предпоставка за възникване на задължение за възстановяване на получена финансова помощ по съответната мярка, е ДФ "Земеделие" да е прекратил многогодишния ангажимент на земеделски стопанин, на някое от посочените в закона или в подзаконовите нормативни актове основания. Спрямо Г. липсва влязъл в сила административен акт за прекратяване на многогодишен ангажимент, такъв не е съставян. Моли за отмяна на съдебното решение и отмяна на АУПДВ. Ответникът по КЖ - зам. изпълнителният директор на ДФ "Земеделие" я е оспорил с подробни аргументи, изложени в писмено становище на гл. юрк. З.. Обосновава се, че в в приложимата редакция на Наредба № 11 липсва задължение на административния орган да издава нарочен акт за прекратяване на ангажимента, като задължителен етап преди издаване на АУПДВ. В подкрепа на този аргумент сочи обстоятелството, че с Решение № 4401 на ВАС, бр. 13/2017 г. е отменено изменението на чл. 14, ал. 1 от Наредба № 11, доп. ДВ, бр. 24 от 2004 г., в сила от 18.03.2014 г., според което ДФ "Земеделие" "прекратява" многогодишния ангажимент по тази наредба за земеделски стопанин, който не подаде заявление за подпомагане по време на поетия петгодишен ангажимент. Освен това, уреденото в чл. 14, ал. 1 от Наредбата, "изключване" от подпомагане не е еднозначно с прекратяване на многогодишния ангажимент. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на ВАП дава заключение за неоснователност на КЖ. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на КЖ, валидността, допустимостта и правилността на обжалваното решение, след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прецени КЖ като процесуално допустима, а разгледана по същество - тя е неоснователна. По делото е установено следното: П. Г. е подала заявление за подпомагане с УИН 22.23.0512/48084, за участие по мярка 212 "Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони" от ПРСР 2007 - 2013 година. На Г. са изплатени суми общо в размер на 11376, 88 лв. за кампаниите през 2012 г., 2013 г., 2014 година. При направена административна проверка е констатирано, че за кампания 2015 година. П. Г. не е подала заявление съобразно поетия петгодишен ангажимент. С писмо изх. № 01 - 6500/3733 от 26.06.2019 г. на зам. изпълнителният директор на ДФ "Земеделие", Г. е уведомена за откриване на производство по издаване на АУПДВ. На 11.11.2019 г. зам. изпълнителният директор на ДФ "Земеделие" е издал процесния АУПДВ, с който на П. Г. са определени задължения в размер на 5688, 44 лв., представляващи 50% от общата изплатена сума по мярка 212 за кампания 20102 г., 2013 г., 2014 година. При така установеното административният съд е формулирал обосновани правни изводи, че оспорения административен акт е издаден от компетентен орган, в изискуемата от закона форма, при спазване на административно - производствените правила и е материално законосъобразен. По делото липсва спор за фактите, спорът е по въпроса дали в случая е било необходимо да се издаде предшестващ акт за прекратяване на многогодишния ангажимент на земеделския стопанин. Разпоредбата на чл. 14, ал. 1 от Наредба № 11/03.04.2008 г. за условията и реда за прилагане на мярка 211 "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения, различни от планинските райони" от ПРСР за периода 2007 - 2013 г., (Изм. и доп. - ДВ, бр. 71 от 2013 г., в сила от 13.08.2013 г.), е предвиждала прекратяване на многогодишния ангажимент по тази наредба за земеделски стопанин, който не подаде заявление за подпомагане по време на поетия петгодишен ангажимент. В редакцията на чл. 14 (Изм. - ДВ, бр. 71 от 2013 г., в сила от 13.08.2013 г., изм. с Решение № 4401 на ВАС на РБ, бр. 13 от 2017 г.), се предвижда, че земеделски стопанин, който не подаде заявление за подпомагане по време на поетия петгодишен ангажимент, се изключва от подпомагане по тази наредба и се задължава да възстанови получените до момента компенсаторни плащания за необлагодетелстваните райони или част от тях в зависимост от годината, в която е прекратил участието си в мерките. В този смисъл е неоснователно оплакването на П. Г. затова, че преди издаване на оспорения АУПДВ, е трябвало да бъде издаден влязъл в сила акт за прекратяване на многогодишния ангажимент на ползвателя на помоща. Видно е, че с процесният акт Г. едновременно е изключена от подпомагане, както е вменено задължение на лицето за възстановяване на изплатена помощ, за което няма законова пречка. В този смисъл е и актуалната практика на ВАС, Осмо отделение и на ВАС, Първо отделение. Решението на първоинстанционния съд е валидно, допустимо и правилно, поради което касационната инстанция го оставя в сила. Водим от гореизложеното и в този смисъл, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение