Решение № 3616 от 7.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1753/2025 г.

Производството е по реда на чл.208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл.85, ал.4 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ). Образувано е по касационна жалба на Д. А. А., гражданин на Сирия, подадена чрез пълномощник адв. А. Тоскова. Жалбата е против решение 39 от 03.01.2025г., постановено по адм. дело 1348/2024г. по описа на Административен съд Хасково. С касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл.209, т.3 от АПК. Прави се искане за отмяната му. Ответникът - председателят на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет (ДАБ при МС), чрез пълномощника си юрисконсулт Хичовски, в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли същата да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение да бъде потвърдено. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Представя писмено заключение. Върховният административен съд, четвърто отделение, в настоящия съдебен състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен, и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Д. А. А., гражданин на Сирия, срещу решение 11931/15.11.2024г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при МС. С него на основание чл.75, ал.1, т.2 и т.4 от ЗУБ, поради липса на предпоставките по чл.8 и чл.9 от ЗУБ, на Д. А. А. е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да стигне до този правен резултат, административния съд е приел, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма и съдържание по чл. 59 от АПК. Съдът не е установил допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Приел, че административният акт е постановен и в съответствие с материалния закон. Съдът е счел за неоснователен довода за допуснато нарушение на правилото на чл.75, ал.2 от ЗУБ, тъй като не е установено, че органът е пропуснал да изследва твърдян факт от бежанската история, свързана с личното положение на чуждият гражданин. Прието е че административният орган е изпълнил задължението си при произнасяне по молбата за статут на бежанец и хуманитарен статут да извърши всестранна и задълбочена преценка на относимите факти, декларации или документи, свързани с личното положение на чужденеца с държавата по произход. Освен това административният съд приел, че правилно административният орган въз основа на фактите от предоставената бежанска история, е възприел извода за липса на преследване, което да обосновава някоя от предвидените в чл.8, ал.1 от ЗУБ причини. Съдът е приел за установено, че няма обоснован фактически довод за преследване на чужденеца от официалните власти в Сирия. За правилен е приет извода на административния орган, че мотив за напускането на Сирия е по икономически и лични причини. Също така за правилно е прието заключението на органа, че причините, релевирани от чужденеца за напускане на страната, не отговарят на заложеното в чл.8, ал.4 от ЗУБ. Установено е, че молителят не е бил заплашван или преследван по етнически или религиозни причини, както и че не е установено осъществено преследване. На следващо място съдът приел за правилна преценката на административния орган, че в случая не са изложени твърдения и не е установено в държавата му на произход чуждият гражданин да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, или изтезание, или нечовешко, или унизително отнасяне, или наказание, каквито изискват разпоредбата на чл.9, ал.1, т.1 и т.2 от ЗУБ. Изхождайки от бежанската история на Д. А. А. и от актуалните данни за обществено-политическата обстановка в Сирия, дадени със справки с вх. вх. ЦУ-1841/23.08.2024г. и ЦУ-1852/27.08.2024г. на дирекция Международна дейност при ДАБ, първоинстанционният съд е приел, че не са налице материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ, съгласно която норма хуманитарен статут се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт . Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, споделя изцяло фактическите и правни изводи на административния съд. При постановяването на обжалваното решение не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Въз основа на формираните обосновани изводи административният съд е приложил правилно материалния закон. Съдът задълбочено е изследвал обстоятелствата, касаещи основателността на подадената от Д. А. А. жалба и е достигнал до обосновани изводи за неналичие, на предпоставките по чл.8 и чл.9 ЗУБ. Съгласно чл.8, ал.1 ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Съгласно разпоредбата на чл.8, ал.4 ЗУБ под понятието "преследване" следва да се разбира нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. Правилно Административен съд - Хасково, съобразявайки събраните по делото писмени доказателства, подробно анализирани от него, е приел, че не са налице фактическите основания, изчерпателно изброени в чл.8, ал.1 от ЗУБ, за предоставяне статут на бежанец на Д. А. А.. Няма данни и липсват твърдения, от които да може да се направи извод за опасение от преследване, основано на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежността му към определена социална група. Заявителят не е направил релевантни твърдения, които да представляват преследване по смисъла на чл.8, ал.4 от ЗУБ, нито сочи конкретни действия, попадащи в предметния обхват на чл.8, ал.5 от ЗУБ. Неоснователно е възражението на касационния жалбоподател, че органът погрешно установил причината за напускане на страната на произход. Видно от проведеното с чужденеца в хода на административното производство интервю на 17.10.2024г. е заявено пред интервюиращ орган, че е бил роден в [населено място], обл. Халеб. Там живял до напускането си на Сирия, която било на 20.06.2024г. Останал в Република Турция три дни, а на 23.06.2024г. пристигнал незаконно в Република България. Бил задържан от полицията, като с него имало още 23-ма души. Жена му и три от децата им останали в Сирия. Той тръгнал със сина си. Имал и друг син в Германия със статут от 2 години и една дъщеря в Гърция, без статут. Имал начално образование, работил като общ работник и овчар. Бил [етническа принадлежност], [вероизповедание], не бил арестуван и осъждан в Сирия. Нямал проблеми с етническата си принадлежност и религия. Не членувал в политически партии, не участвал във въоръжена групировка, не бил жертва на насилие и не били отправяни заплахи към него или семейството му. Напуснал Сирия заради войната, която все още не била приключила. Икономическото положение било много лошо, нямали редовно ток и вода. Решил да напусне и да потърси по-добро място за живот. Веднъж или два пъти виждал как прелитат ракети от турската армия. Родното му място се контролирало от кюрдите. Не искал да се завърне в Сирия, защото там вече нямал нещо останало. Целта му била Германия, където бил един от неговите синове. Изложеното обосновава извод, че в процесния случай не се касае за лице, нуждаещо се от международна закрила, а за мигрант, напуснал държавата си по произход в търсене на по добри условия за живот и реализация. Обосновани са изводите на първоинстанционния съд и за това, че не са налице материалноправните предпоставки за уважаване молбата на чужденеца за предоставяне на хуманитарен статут по чл.9, ал.1 от ЗУБ. Правилно съдът е приел, че от страна на Д. А. А. липсват твърдения да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне или наказание, каквито са изискванията на чл. 9, ал.1, т.1 и т.2 от ЗУБ. По отношение на хипотезата на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ е извършен анализ на предоставената от Д. А. А. бежанска история и актуална информация относно Сирия с оглед Решение от 17 февруари 2009г. на Съда на Европейския съюз по дело С-465/07, по тълкуване и прилагане на чл. 15, буква "в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година относно преценката на безогледно насилие. Неоснователно е възражението на касатора, че административният съд неправилно приел, че не са налице предпоставките по чл.9, ал.1, т.3 ЗУБ. Във връзка с установяването на условията за предоставяне на хуманитарен статут по чл.9, ал.1, т.3 ЗУБ правилно е прието за установено въз основа на анализа на информацията, съдържаща се в представената по делото справки на Дирекция "Международна дейност" на ДАБ при МС с вх. МД-02-124/12.12.2024г. относно политическата обстановка в Сирия, справка с вх. ЦУ-1852/27.08.2024г. и вх. ЦУ-1841/23.08.2024г. относно актуалната политическа и икономическа обстановка в Сирийска Арабска република и района на Халеб. Административен съд Хасково подробно е обсъдил данните, дадени със справки с вх. вх. ЦУ-1841/23.08.2024г. и ЦУ-1852/27.08.2024г. на дирекция Международна дейност при ДАБ, на който се е позовал административният орган. В подкрепа на изводите си съдът е анализирал и информацията относно Сирия, която е допълнително представена пред него (справка вх. МД-02-124/12.12.2024г. на Дирекция Международна дейност при ДАБ), като е направил правилен извод, че не се установяват данни понастоящем конфликтът в Сирия да е на нива, обосноваващи извод са съществуване на реален риск чужденецът непременно да понесе тежки посегателства. В тази насока следва да се отчете и фактът, че самият жалбоподател не споделя конкретни обстоятелства, които да са представлявали непосредствената заплаха за живота и сигурността му в Сирия. Твърденията му за достигнато високо ниво на безразборно насилие в провинция Халеб са относими към период до 2023г. Представените от пълномощника на касатора с писмено становище от 21.03.2025г. 13 бр.статии от Интернет, не могат да променят тези изводи, доколкото представените статии не произхождат от официални източници, а представляват медийни публикации. Във връзка с така установената обществено-политическа и икономическа обстановка в страната по произход, настоящата съдебна инстанция съобрази основното правило, формулирано в т.39 от решение на СЕС от 17.02.2009 г. по дело С-465/07, с което се въвежда обратно пропорционална връзка между засягането на личните интереси на търсещия закрила и степента на безогледно насилие, изискуема, за да се предостави такава закрила. Доколкото личната бежанска история на жалбоподателя се характеризира с липса на каквито и да били основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, то толкова по-висок би следвало да е интензитетът на безогледно насилие в страната му. Такъв не е установен по делото, поради което по отношение на него не следва да намерят приложение, както чл.8, така и чл.9 ЗУБ. По тези съображения настоящата касационна инстанция намира, че решението на Административен съд - Хасково е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение