Решение № 3374 от 31.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1033/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите (НАП), чрез процесуалния си представител, срещу решение 26441 от 09.12.2024 г., постановено по адм. дело 6311/2024 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ). В касационната жалба и в съдебно заседание касаторът обжалва съдебното решение с доводи за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, поради което иска да бъде отменено, а вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде потвърден отказът на заместник изпълнителния директор на НАП, съгласно заповед за заместване ЗЦУ-ОПР-12/09.04.2024 г., с Решение 000030-5963/22.05.2024 г. за изплащане на лихва за забава върху недължимо платена сума на БТД ООД. В касационната жалба се излагат съображения за неприложимост на чл. 129, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, противно на приетото от административния съд. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение, а при преценка за неоснователност на касационната жалба, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от ответната страна. Ответникът по касационната жалба - БТД ООД, чрез процесуалния си представител, представя писмен отговор, с който изразява становище, че обжалваното решение е правилно и не са налице касационни основания за отмяната му. Претендира разноски за касационната инстанция. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна, по следните съображения: Първоинстанционният съд е установил следните фактически обстоятелства: С Решение 000030-4990/19.06.2023 г. на изпълнителния директор на НАП е уважено искане вх. 26-Б-205/07.04.2022 г. на БТД ООД за възстановяване на недължимо платена държавна такса по чл. 30, ал. 6 от Закона за хазарта в размер на 100 000лв. Решението на изпълнителния директор на НАП е издадено в изпълнение на решение 5097 от 15.05.2023 г. по адм. дело 9529/2022 г. на Върховния административен съд, с което е потвърдено решение 5310 от 18.08.2022 г. по адм. дело 4349/2022 г. на Административен съд София-град, с което е отменено решение 000030-3844/14.04.2022 г. на изпълнителния директор на НАП за отказ да се възстанови внесената държавна такса по чл. 30, ал. 6 ЗХ в размер на 100 000лв. по решение за продължаване срока на издаден лиценз за организиране на хазартни игри с игрални автомати 000030-445/17.02.2021 година. С искане вх. 26-Б-457/30.04.2024 г. БТД ООД е поискало заплащане на законна лихва върху недължимо внесената държавна такса в размер на 100 000лв., считано от 30.03.2021 г. датата на плащане на таксата до 24.07.2023 г., когато е възстановена сумата. С оспореното пред административния съд Решение 000030-5963/22.05.2024 г. на заместник изпълнителния директор на НАП е оставено без уважение искане вх. 26-Б-457/30.04.2024 г. на БТД ООД, за заплащане на законна лихва върху сумата от 100 000 лв., представляваща недължимо платена държавна такса по чл. 30, ал. 6 ЗХ в полза на НАП, за периода 30.03.2021 г. 24.07.2023 година. С обжалваното решение на Административен съд София-град е отменено решението на заместник изпълнителния директор на НАП, с което е отказано заплащане на законна лихва върху възстановена недължимо платена такса и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне в 14дневен срок от влизане в сила на съдебното решение, съобразно задължителните указания, дадени в мотивите на решението. За да постанови обжалвания резултат съдът е приел от правна страна, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, при условията на заместване, в съответната писмена форма и при липса на допуснати съществени процесуални нарушения, обуславящи неговата отмяна, поради което не са налице основанията на чл. 146, т. 1 и 2 АПК. Съдът е намерил, че актът е засегнат от порока материална незаконосъобразност, представляващ основание за отмяна по чл. 146, т. 4 АПК. Съдът е приел, че при липсата на изрична правна регламентация в Закона за хазарта за връщане на недължимо платени суми със законната лихва, тази празнота следва да се преодолее по силата на правилото на чл. 46, ал. 2 ЗНА като се приложи правната уредба на чл. 128 130 ДОПК и по-конкретно чл. 129, ал. 6 ДОПК. Посочил е, че действително в чл. 92 ЗХ не е уредено изрично установяването, събирането и възстановяването на таксите по чл. 30, ал. 5 и 6 ЗХ, § 21, ал. 3 и § 22, ал. 3 ПЗР на Закона за държавния бюджет за 2024 г. изрично препращат за тяхното деклариране и установяване към условията и реда на чл. 92 ЗХ, а ал. 4 изрично предвижда, че недължимо платени или събрани суми и подлежащи на възстановявания се прихващат или възстановяват по реда на ДОПК. Лихвата по своята същност представлява обезщетение за вредата, произтичаща от забавено изпълнение на парично задължение, поради което се дължи при поискване от кредитора. При тези съображения съдът е отменил решението и върнал преписката на административния орган за ново произнасяне. Решението е валидно и допустимо, но е неправилно поради постановяването му при неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон. Неправилно административният съд е приел, че при решаване на спора за основателността на претенцията за заплащане на лихви върху възстановената сума по чл. 30, ал. 6 ЗХ следва да намерят приложение чл. 128 и чл. 129, ал. 6 ДОПК. Оплакванията в касационната жалба за неприложимост на разпоредбите на чл. 128 и чл. 129, ал. 6 ДОПК относно заявеното искане за заплащане на лихва за възстановена като недължимо платена такса по чл. 30, ал. 6 от ЗХ са основателни. В изпълнение на влязло в сила съдебно решение административният орган, при упражняване на правомощията си по чл. 16 и 17, ал. 1, т. 16 ЗХ, е издал на основание чл. 173, ал. 2 АПК решение за възстановяване на недължимо платената по чл. 30, ал. 6 ЗХ такса и тя е възстановена на дружеството. Компетентността на органа по главната претенция имплицитно обусловя компетентността да се произнесе по акцесорното искане за заплащане на законна лихва върху сумата. При упражняване на правомощията по чл. 17, ал. 1 ЗХ в сферата на хазарта и свързаните с хазарт дейности, изпълнителният директор не действа в качеството на орган по приходите по см. на чл. 7, ал. 1, т. 1 ЗНАП и не е допустима възможността да се произнесе по искането на дружеството по реда на чл. 129, ал. 6 ДОПК. В чл. 92 ЗХ са посочени изрично и изчерпателно хипотезите, при наличието на които се издават актове по реда на ДОПК: деклариране и установяване на променлива част от таксите по чл. 30, ал. 3 и 4 ЗХ, неплатени в срок годишни вноски за социално отговорно поведение и лихви за забава, недължимо платени и събрани сума по чл. 92, ал. 1 и 3 ЗХ, в които не подадат таксите по чл. 30, ал. 6 ЗХ, т.е. липсва препращане към реда за прихващане или възстановяване по ДОПК. Предвиденото с § 22, ал. 3 ПЗР на Закона за държавния бюджет изменение в чл. 92 ЗХ, според което дължимата еднократна част от таксата, определена по ал. 1, се декларира и внася в срок до 28 февруари 2024 г. при условията и по реда на чл. 92 от Закона за хазарта, е в сила от 01.01.2024 г. и не намира приложение в настоящия казус, поради което аргументите на съда в обратна насока са неправилни. Разпоредбата на чл. 129, ал. 6 ДОПК предвижда, че недължимо внесени или събрани суми, с изключение на задължителни осигурителни вноски, се връщат със законната лихва за изтеклия период, когато са внесени или събрани въз основа на акт на орган по приходите. В останалите случаи сумите се връщат със законната лихва от деня, в който е следвало да бъдат възстановени по реда на ал. 1 - 4. Разпоредбата е част от правилата, с които се уреждат основания и ред за прихващане и/или възстановяване на недължимо платени или събрани суми за данъци, задължителни осигурителни вноски, наложени от органите по приходите глоби и имуществени санкции, както и суми, подлежащи на възстановяване съгласно данъчното или осигурителното законодателство от Националната агенция за приходите, посочени в чл. 128, ал. 1 ДОПК. Държавната такса по чл. 30, ал. 6 ЗХ не попада в обхвата на чл. 128, ал. 1 ДОПК и следователно правилото на чл. 129, ал. 6 ДОПК също не намира приложение. Съгласно чл. 30, ал. 6 ЗХ за поддържане на лиценз за игри с игрални автомати със срок за лиценз 5 години, респ. 10 години се събира еднократна държавна такса в посочения в разпоредбата размер в зависимост от броя на жителите в съответните населени места. Таксата по чл. 30, ал. 6 ЗХ е държавна такса, установена в специален закон, поради което по отношение на нейното определяне по основание и размер, заплащане и връщане са приложими общите правила на Закона за държавните такси. Съгласно чл. 4б ЗДТ недължимо платени такси се връщат по искане на заинтересованата страна, адресирано до органа, който ги е събрал. В разпоредбата не е предвидено заплащане на лихви при връщане на недължимо платената такса. При положение, че административният орган няма законово определено задължение и в Закона за хазарта да възстанови недължимо платената такса ведно със законна лихва, обжалваният отказ не противоречи на материалноправни разпоредби. За дружеството е налице възможност да заяви претенцията си за лихва, която има обезщетителен характер за забава, по съответния исков ред. Доводите на касационния ответник, основани на практиката на Съда на Европейския съюз, че условията и редът за плащане на лихви трябва да са съобразени с принципите на равностойност и ефективност и не следва да лишават съответния правен субект от подходящо обезщетение за претърпяната от него загуба, са принципно верни, но не обуславят различни правни изводи относно процесуалния ред, по който следва да защити правата си. Защитата на правата на дружеството пред съда при предявяване на претенцията за обезщетение в размер на лихва за забава следва да се осъществи по съответния исков път, за който няма основания да се приеме, че създава затруднения или прави невъзможно реализирането й. Предвид изложеното, първоинстанционният съд неправилно е приел, че следва да намерят приложение по аналогия процесуалните правила по ДОПК, които уреждат контрол и законосъобразност на данъчното облагане и намират приложение в изрично предвидените в кодекса хипотези, и по искането на БТД ООД трябва да се произнесе орган по приходите по реда на чл. 129 от ДОПК. Постановеното решение е неправилно и следва да се отмени. Поради това, че спорът е изяснен от фактическа и правна страна следва да се постанови друго решение по същество, с което да се отхвърли жалбата на БТД ООД срещу Решение 000030-5963/22.05.2024 г. на заместник изпълнителния директор на НАП. С оглед изхода на спора и направеното искане за присъждане на разноски за внесена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция, касационният ответник следва да заплати на Национална агенция за приходите, гр. София, разноски в размер на 170 лв. 70лв. внесена държавна такса и 100лв. за юрисконсултско възнаграждение, съгласно чл. 143, ал. 3 АПК и чл. 78, ал. 8 ГПК вр. 144 АПК. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на пето отделение,