Решение № 1913 от 11.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14055/2012 г.

Решение № 1913 от 11.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14055/2012 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Министъра на правосъдието против решение № 11944 от 28.09.2012 г. по адм. дело № 7654/2012 г. на Върховния административен съд, тричленен състав, с което е отменена издадената от касатора заповед № ЧР-06-025/10.05.2012 г. Изложените съображения за пороци на съдебното решение релевират необоснованост, неправилно прилагане на чл. 245, ал. 1, т. 15 и чл. 248 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) като касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът Ганчо Иванов Иванов от гр. Бургас е оспорил касационната жалба в писмено възражение. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за правилност на обжалваното съдебно решение. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна. Разгледана по същество, е НЕОСНОВАТЕЛНА. Предмет на оспорване в производството пред Върховния административен съд, тричленен състав, е заповед № ЧР-06-025/10.05.2012 г., издадена от Министъра на правосъдието, за прекратяване по негова инициатива на служебното правоотношение с Ганчо Иванов Иванов, изпълняващ длъжността "директор" на Областна дирекция "Охрана - Бургас" към Главна дирекция "Охрана", на основание чл. 245, ал. 1, т. 15 от ЗМВР - служебното правоотношение е възникнало, след като назначеният държавен служител е упражнил правото си на пенсия. За да отмени оспорената заповед, Върховният административен съд, тричленен състав, е обосновал правилния извод за издаването й при съществено нарушение на императивното административнопроизводствено правило на чл. 248 от ЗМВР. Съдът се е позовал на факта, че на 10.05.2012 г. при връчването на заповедта, което съгласно чл. 249, ал. 2 от ЗМВР е завършващият елемент от фактическия състав по прекратяване на служебното правоотношение в случаите на чл. 245, ал. 1, т. 15 от ЗМВР, държавният служител е бил в отпуск по болест. Издаденият на 09.05.2012 г. болничен лист № 1306014 е официален свидетелстващ документ, който не е оспорен по предвидения в чл. 112, ал. 1, т. 1 от Закона за здравето ред, ползва се материална доказателствена сила и удостоверява вписаните в него обстоятелства. Съдът e обсъдил съставения при връчването на заповедта констативен протокол, в който липсват данни и не са отразени обстоятелства, свързани с ползван от служителя отпуск или волеизявления на последния в този смисъл. С оглед на това обстоятелство съдът законосъобразно е приел, че административният орган не е изпълнил задължението да извърши проверка за спазване на нормативните изисквания за издаване на заповедта. Неоснователни са развитите в касационната жалба съображения за необоснованост на съдебното решение и неправилно прилагане на чл. 248 от Закона за Министерството на вътрешните работи. С чл. 248 от ЗМВР е създадена забрана за прекратяване на служебното правоотношение на държавните служители в МВР през време на отпуск освен в изрично и лимитативно изброените хипотези. Основанието за прекратяване на служебното правоотношение по чл. 245, ал. 1, т. 15 от ЗМВР е извън кръга на предвидените от чл. 248 от ЗМВР изключения, които обхващат случаите по чл. 245, ал. 1, т. 1, 3, т. 7, буква "а" и т. 8, както и когато са осъдени на лишаване от свобода за умишлено престъпление от общ характер. Съгласно чл. 6, ал. 2 от Наредбата за медицинската експертиза отпускът поради временна неработоспособност се оформя с болничен лист по образец, утвърден от управителя на Националния осигурителен институт и от министъра на здравеопазването. Временната неработоспособност е състояние, при наличието на което осигуреното лице не може или е възпрепятствано да работи. В случая отпускът поради временна неработоспособност от 09.05.2012 г. до 15.09.2012 г. е оформен с издадения на 09.05.2012 г. първичен болничен лист № 1306014. Болничният лист не е бил оспорен от органа по назначаването по реда на чл. 112 от Закона за здравето и се ползва със стабилитета на влязъл в сила административен акт. Видно от представения по делото следващ болничен лист № 0226852 и епикриза, през времето от 14.05.2012 г. до 17.05.2012 г. Ганчо Иванов Иванов е бил приет за болнично лечение във Военномедицинска академия - МБАЛ - София и му е бил разрешен отпуск за болнично и домашно лечение общо от 30 дни. Съгласно чл. 249, ал. 2 от ЗМВР заповедта за прекратяване на служебното правоотношение произвежда действие от датата на връчването й. Съставеният в настоящия случай констативен протокол за връчване на заповедта на 10.05.2010 г. в 15.10 часа в гр. Хисаря удостоверява с подписите на двама свидетели отказа на държавния служител да я подпише и да получи екземпляр от нея. Към момента на изготвяне на констативния протокол не е бил изтекъл двудневният срок по чл. 9, ал. 2 от Наредбата за медицинската експертиза, в който осигуреният е длъжен да представи болничния лист или да уведоми работодателя/осигурителя за издаването му. Според твърдението на държавния служител, изложено в отговора на касационната жалба, на 10.05.2012 г. в 16.48 часа той е изпратил на електронния адрес на осигурителя електронно копие от болничния лист като прикачен файл (незаверени разпечатки на съобщение до електронен адрес ias. bs@gdo. bg и съобщение за прочитането му в 16.50 часа). В констативния протокол не са удостоверени обстоятелства относно извършена от административния орган проверка за липса на процесуални пречки за връчването на заповедта, за да се осигури законосъобразното прекратяване на служебното правоотношение. Като е приел, че оспорената заповед е незаконосъобразна поради издаването й в нарушение на чл. 248 от ЗМВР и я е отменил, Върховният административен съд, тричленен състав, е постановил правилно решение. Предвид отмяната на заповедта на процесуално основание не следва да бъдат подлагани на обсъждане въпросите във връзка с наличието на материалноправното основание за издаването й по чл. 245, ал. 1, т. 15 от ЗМВР. Не се установяват касационни основания за отмяна, поради което обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, петчленен състав,