Решение № 6562 от 11.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 547/2011 г.

Решение № 6562 от 11.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 547/2011 г., VI о., докладчик председателят Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Георги Борисов Симеонов от гр. Монтана против решението от 03.12.2010 г., постановено по адм. дело № 529 от 2010 г. на Административния съд - гр. Монтана, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение № 72 от 08.09.2010 г. на директора на РУСО - гр. Монтана и потвърденото с него разпореждане № 20 от 16.06.2010 г. на началник отдел "Пенсионно осигуряване" при същото управление, само в частта, в която съдът е приел, че е получено обезщетение по чл. 224 от КТ. Наведени са доводи за неправилност на съдебния акт, относими към касационното отменително основание по чл. 209, т. 3, предл. 1 от АПК - нарушение на материалния закон. Моли обжалваното решение да бъде отменено. Ответникът по касация - директорът на Районното управление "Социално осигуряване" (РУСО) - гр. Монтана, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност. Върховният административен съд в състав на шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в законоустановения 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. Като разгледа касационната жалба на посочените в нея основания и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съобразно чл. 218, ал. 2 АПК, намира касационната жалба за неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административния съд - Монтана е оспореното от Георги Борисов Симеонов, от гр. Монтана, решение № 72 от 08.09.2010 г. на директора на РУСО - гр. Монтана, с което е оставена без уважение жалбата му срещу разпореждане № 20 от 16.06.2010 г. на началник отдел "Пенсионно осигуряване" при същото управление. С последното е изменен размерът на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на касатора и същият е възразил срещу него пред по-горестоящия административен орган. Директорът на РУСО - Монтана е отхвърлил жалбата с мотивите, че от една страна Стоянов не бил доказал претендирания стаж в месокомбинат "Родопа" - Монтана, като същият бил не 23 години, 10 месеца и 10 дни, а 23 години, 9 месеца и 7 дни, а от друга страна касаторът не бил доказал обстоятелствата, свързани с полученото обезщетение по чл. 224 от КТ, т. е. дали е ползвал отпуск или е получил обезщетение. За да отхвърли оспорването, първоинстанционният съд, е приел, че по първия пункт от жалбата административният орган законосъобразно е отчел, че трудовият стаж на касатора в Месокомбинат "Родопа" е започнал от 29.11.1967 г., тъй като до тази дата, същият е бил военнослужещ на срочна военна служба. По втория пункт от жалбата е посочил, че административният орган е взел предвид, че за периода 01.01.1997 до 28.02.2003 г. жалбоподателят е получил обезщетение по чл. 224 от КТ, т. е. за неизползван платен отпуск, поради което законосъобразно е изменил определената лична пенсия за ОСВ. Решението, в обжалваната част, е правилно. Съдът по същество правилно е обсъдил и основал съдебния акт на относимите доказателства, удостоверяващи фактите от значение за законосъобразността на оспорвания административен акт. Не са налице твърдяните в касационната жалба съществени нарушения на материалния закон. В мотивите на обжалваното решение правилно е отразено, че според Наредбата за елементите за възнаграждението, върху които се правят осигурителни вноски, не се изчисляват и внасят осигурителни вноски върху обезщетенията по чл. 200, 213, 214, чл. 216, ал. 1, т. 1 и 2, ал. 2 и 3, чл. 220, 221, чл. 222, ал. 2 и 3, чл. 224 , 225, 226, чл. 232, ал. 2 и 3 и чл. 331 КТ, § 71 от ПЗР на ЗИ на КТ и ЗР на ЗИД на КТ. (ДВ, бр. 25 от 2001 г.). В нито един момент обезщетенията по КТ не са били елемент от трудовото възнаграждение, въз основа на което се изчисляват пенсиите на лицата. Към момента на получаване на обезщетението е действала "Наредба за елементите на трудовото възнаграждение, от което се изчисляват възнаграждението за времето на платен отпуск и вноските за държавното обществено осигуряване." В Раздел II т. 2 от посочената Наредба обезщетенията са изключени от елементите на възнаграждението, които се вземат под внимание при определяне на пенсията. В същия смисъл е и разпоредбата на чл. 2, т. 6 от Наредба № 14 за елементите на брутното трудово възнаграждение, върху които се правят вноски за държавното обществено осигуряване, действала към момента на пенсионирането на Симеонов, както и разпоредбата на чл. 1, ал. 7, т. 7, т. 8, т. 9 и т. 10 от Наредба за елементите на възнаграждението и за доходите върху които се правят осигурителни вноски, действаща към момента на издаване на обжалваното разпореждане. Следователно за сумите, изплащани по чл. 224, ал. 1 и 2 от Кодекса на труда - обезщетения за неизползван платен годишен отпуск, не се дължат осигурителни вноски, не са осигурителен доход и не следва да се включват в осигурителния доход, отразяван в удостоверенията обр. УП-2. Както правилно е посочил административният съд, тези суми не служат за база при определяне на размера на пенсията, и тъй като при постановяване на разпореждане № 27/23.02.2010 г., с което е изменен размерът на пенсията на Стоянов без да бъдат взети предвид изплатените му обезщетения за неизползван отпуск по чл. 224 от КТ, се е наложило, на основание чл. 99, ал. 1, т. 6 от КСО, издаване на нов акт - процесното разпореждане. Установеното по делото дава основание да се приеме за обоснован изводът на решаващия състав, че административното решение, с което е потвърдено разпореждане № 20/16.06.2010 г. на ръководителя "ПО" при РУСО - Монтана, е законосъобразно. По изложените съображения настоящата инстанция счита, че не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на обжалваното решение, същото е правилно и обосновано, постановено в съответствие с материалния закон и при спазване на процесуалните правила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,