Решение № 113 от 28.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 601/2008 г.

Решение № 113 от 28.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 601/2008 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Надежда Зекова Производство на касационно обжалване на основание чл. 218а ГПК. (отм.) П. А. П. - П. от гр. С. е подала касационна жалба против решението на Софийския градски съд по гр. д. № 398/2004 г. Ответниците С. С. С. и Г. С. Г., двамата от гр. С., не са взели становище по жалбата. При касационната проверка се установи следното: Софийският районен съд с решение по гр. д. № 3984/2002 г. е отхвърлил предявеният от П. П. и другите ищци срещу двамата ответници, иск по чл. 108 ЗС, за магазин в гр. С., конкретно описан. Решението е оставено в сила от Софийският градски съд с въззивно решение от 6.04.2006 г. по гр. д. № 398/2004 г. Градският съд е приел, че спорният магазин не е част от имота, който наследодателят на ищците, д-р П, е придобил по разделителен протокол от 1939 г., поради което ищците не могат да се позовават на възстановяване на собствеността "ex lege" по реда на ЗВСОНИ върху обект, който преди одържавяването не е принадлежал на праводателя им. Изводите и решението на въззивния съд не съответстват на доказателствата по делото и на закона. В мотивите към решението, градският съд е описал на съдържанието на събрани по делото доказателства - писмени и гласни, след което е приел, че ищците не се легитимират за собственици, тъй-като магазинът, който вече им е възстановен е с площ 109 кв. м., а в акта за държавна собственост площта на магазина е определена на 66 кв. м. Посочил е също, че площта на владяното от ответниците помещение е 33 кв. м. и то е в границите по архитектурния проект. Не е ясно, какъв архитектурен проект е имал предвид съда, не е конкретизиран начина на съвпадане на границите на имота на ответниците с очертанията по "въпросния" проект, за да може контролната инстанция да направи съответната проверка. Съдът едностранчиво се е позовал на различия в площта на имота на ищците при одържавяването му и след реституцията, не е приложил същата сравнителна преценка и за имота на ответниците, който по протокола за одържавяване е посочен с площ 18 кв. м. и необосновано е приел, че спорното помещение е част от имота на праводателя на ответниците С, възстановено им по силата на закона. Същността на спора по делото е за индивидуализацията на обектите, които праводателите на страните са притежавали до момента на тяхната национализация. Безспорно е по делото, че това притежание е удостоверено в разделителния протокол от 17.02.1939 г., в който са описани имотите, придобити от А. П. и от С. Г. Съгласно чл. 484, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.), недвижимият имот се индивидуализира с посочване на границите и местонахождението. С оглед на това, определящо значение за спора по делото имат границите на имотите на всеки от праводателите на страните, съгласно разделителния протокол от 1939 г., докато площта на имота, която може да бъде различна поради неточно измерване или различен способ на измерване, не е съществен елемент при индивидуализацията на имота. В първоинстанционното производство е прието заключение на тричленна техническа експертиза Я., С., Ч. и приложена скица на имотите на наследодателите на страните - л. 120 от досието на гр. д. № 3984/02 г. Въз основа на границите /съседите/, посочени в протокола от 1939 г., експертите са са показали обектите, собственост на Ал. П., оцветени с червен и син цвят, а магазинът, притежаван от С. Г. - със зелен цвят. Спорното помещение е част от магазина, оцветен със зелен цвят и оградено по б. А-Б-В-Г-А. От огледа на скицата на л. 120 и описанието на съседите на магазина на Ал. П., посочен с б. "б" в протокола от 1939 г., може да се направи извод за идентичност на спорното помещение с този магазин, поради съвпадане на границите - ул. "И", Ал. П. - от две страни и С. Г. Няма основание да се счита, че помещението, оцветено със син цвят на скицата, представлява магазинът по б. "б" от протокола от 1939 г., тъй-като е видно, че това помещение няма физическа граница с ул. И. В разделителния протокол от 1939 г. собствеността на П., посочена в б. "а" на неговия дял втори е описана като един общ, събирателен обект - фурна, състояща се от помещения с различно предназначение. При проследяване на границите на фурната в последователността, дадена в протокола от 1939 г., може да се направи извод, че помещението, оцветено в син цвят на скицата, е част от фурната, ограничена между бул. "М", С. Г., Ал. П. /за помещението по б. А-Б-В-Г-А на скицата, съответно на магазина по б. "б" от разделителния протокол/, ул. И., стълбище ...... и Т. Т. От огледа на скицата е видно, че имотът на Т., оцветен в жълт цвят, граничи с помещението, оцветено в синьо, което също сочи на констатация, че това помещение е част от фурната по б. "а" от протокола от 1939 г. В същия протокол е посочено, че фурната има различни помещения, между които, склад, пещ и помещение за тезгяха и продажба. На скицата на л. 120 помещението за продажба е показано пред помещението за склад, което не съответства на описанието по протокола, и на опитните правила с оглед на елементарните неудобства през помещението за продажба да се извършва зареждането на склада. При постановяване на решението си, въззивният съд не е извършил цялостен и задълбочен анализ на доказателствата по делото, както изискват чл. 186 и чл. 188, ал. 1 ГПК (отм.), което представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила. На основание чл. 218ж ГПК (отм.) Върховният касационен съд