Решение № 8273 от 7.7.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9445/2020 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационни жалби от "А1 България" ЕАД (А1, дружеството) и Национална агенция за приходите (НАП) насочени срещу Решение 2907/ 12.06.2020 г. по адм. дело 13465/ 2018 г. на Административен съд- София- град, с което Национална агенция за приходите е осъдена да заплати на дружеството сумата от 1 032 443, 15 лв, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, причинени от частично незаконосъобразния Ревизионен акт Р 29 1400022/ 07.05. 2014г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП София, състоящи се в направени от ищеца разходи по издаване и поддържане на банкови гаранции, заедно със законната лихва върху тази сума от датата на исковата молба 20.12. 2018г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 22 988 лв, представляваща разноски по делото, като в останалата му част до пълния предявен размер от 1 380 403 лв., и съответните лихви искът е отхвърлен.

Касаторът- "А1 България" ЕАД обжалва решението в частта, с която искът за обезщетение за вреди, представляващи разходи за консултантски услуги, е отхвърлен. Чрез процесуалния си представител твърди, че решението в обжалваната част е неправилно по съображения, които следва да се квалифицират като такива за необоснованост и нарушения на материалния закон- касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът счита за неправилни констатациите на съда относно размера на разходите за консултантски услуги, както и относно предмета на тези услуги. Твърди, че заплатените възнаграждения в общ размер от 347959, 85 лв без ДДС по сключените договори представляват имуществена вреда за дружеството, претърпяна в резултат на незаконосъобразен индивидуален административен акт, поради което поддържа, че изводите на съда в противния смисъл противоречат на закона. По тези, подробно развити в жалбата доводи, касаторът иска отмяна на съдебното решение и присъждане на исковата сума изцяло. Претендират се и сторените по делото разноски за двете инстанции.

Касаторът- Национална агенция за приходите (НАП) обжалва решението в осъдителната му част. Чрез процесуалния си представител твърди, че решението в обжалваната част е неправилно, поради необоснованост и нарушения на материалния закон- касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът счита за неправилна преценката на съда за изпълнение на фактическия състав на отговорността по чл.1 ЗОДОВ, по съображения, че разходите за учредяване и поддържане на банкови гаранции не съставляват вреда, причинена в пряка връзка с отменения административен акт. Изтъква се, че решението за предоставяне на обезпечение вместо изпълнение на акта, както и избора на това обезпечение зависи от свободната воля на данъчно задълженото лице; освен това дружеството е могло да предостави обезпечение във връзка, с което не е било необходимо да се извършват допълнителни разходи. Поддържа се, че АССГ не се е съобразил с практика на Върховния административен съд и Съда на Европейския съюз при постановяване на съдебния акт. По тези, подробно развити в жалбата доводи, касаторът иска отмяна на съдебното решение и отхвърляне на исковете изцяло. Претендират се и разноски за двете инстанции.

Касационният жалбоподател "А1 България" ЕАД, в съдебно заседание чрез адв. Драмов моли, да се отхвърли така подадената касационна жалба от страна на НАП, като смята, че решението в обжалваната от НАП част е правилно и обосновано. Моли, да се уважи касационната жалба и да се присъдят сторените разноски, по списък и доказателствата за изплащането.

Касационният жалбоподател- Национална агенция за приходите, в съдебно заседание чрез юрисконсулт Вълчева, моли да се уважи подадената от НАП касационна жалба. Иска да се остави без уважение, като неоснователна и недоказана касационната жалба на "А1 България" ЕАД срещу първоинстанционното решение на АССГ, в съответната част. Подробни доводи за това са развити в представените писмени бележки. Претендира юрисконсултско възнаграждение, съобразно представения опис на разноските.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава становище за неоснователност на жалбите.

Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационните жалби са подадени в срок от надлежни страни, при спазване на всички предпоставки за тяхната допустимост.

Производството пред Административен съд София- град е започнало по искова молба на "А1 България" ЕАД за осъждане на НАП да заплати обезщетение за претърпени от дружеството имуществени вреди в размер на 1 380 403 лв., от частично отменен по съдебен ред ревизионен акт, представляващи разноски по договори за учредяване на банкови гаранции и по договори за предоставяне на консултантски услуги в полза на дружеството, заедно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане.

Административен съд София- град е установил от фактическа страна, че на А1 България ЕАД е издаден Ревизионен акт РА Р-29-1400033-091-001 от 07.05.2014г., с който били установени задължения за довнасяне, както следва: - за корпоративен данък в общ размер на 25 679 878,59 лв., заедно с начислени лихви в общ размер на 17 781859, 71 лв.; - за данък при източника в общ размер на 25 164,33 лв., заедно с начислени лихви в общ размер на 1 131 020,39 лв.; - за ДДС в общ размер на 1 804, 43 лв., заедно с начислени лихви 1 160,98 лв.

Решаващият съд е посочил, че с Решение 2124/ 01.12.2014 г. директорът на дирекция ОДОПС е изменил Ревизионен акт РА Р-29-1400033-091-001 от 07.05.2014г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП София, в частта на установени задължения по ЗКПО, като за 2006г. е определен нулев размер, а за 2007г. е определен данък в размер на 38 354 651,09 лв., като на основание чл. 175, ал. 2, т. 3 от ДОПК е начислена лихва за данък върху източника за 2006 г. в размер на 398 592, 05 лв. В останалата част РА е потвърден.

Подадена е била жалба с вх. No 53-00-327/ 13.12.2014 г. до Административен съд София- град срещу РА, в потвърдената по административен ред част. С Решение 6463/ 26.10.2015 г., постановено по адм. дело 104/ 2015 г. на АССГ, ревизионен акт от 07.05.2014 г. е отменен в обжалваните му части изцяло. Срещу решението е подадена касационна жалба до Върховния административен съд, по която е образувано адм. дело No14090/ 2015 г. С решение 2268/ 22.02.2017 г., постановено по делото, Върховният административен съд е приел, че обжалваното решение е правилно постановено в частта, с която РА е отменен относно установени задължения, погасени по давност за данък при източника по чл. 34 от ЗКПО/отм./ за периода 01.01.2006г. -31.12.2006г. в размер на 1879,19 лева, лихви за просрочие по чл.175, ал.2, т.3 ДОПК в размер на 463 218,80 лв. /намалени с решението на ОДОП на 398 592,05 лв./ и данък по чл.195 от ЗКПО за периода 01.01.2007г. -30.09.2007г. в размер на 515 лв. и лихви за просрочие по чл.175, ал.2, т.3 ДОПК в размер на 167 939,14 лв., както и относно начислените амортизации върху актива клиентска база в размер на 149 239 705,49 лв., ведно със съответните лихви за просрочие върху допълнително определения в тази връзка корпоративен данък.

Решението е отменено и вместо него е постановено отхвърляне на жалбата срещу ревизионния акт, в частта на непризнатите амортизации за актива търговска марка в размер на 77 157 493,50 лв. и съответната лихва за просрочие върху допълнително определения в тази връзка корпоративен данък за периода 01.01.2007г. - 31.12.2007 г.

В исковото производство е назначена СИЕ, като в заключението са разгледани разходите по лихви за кредити, които дружеството би понесло в периода 07.07.2014г. 03.02.2017г. Вещото лице е посочило, че не може с точност да се определи балансовата стойност на недвижимите имоти и движимите вещи, собственост на дружеството към датата на РА Р-29-1400033-091-001 от 07.05.2014г., поради невъзможност за извличане на счетоводна справка от САП към определена дата. Стойността на ликвидните и изискуеми вземания, които дружеството е имал от трети лица за анализирания период, са както следва: - към 30.04.2014 г. общо в размер на 13 101 984,24 лв.; - към 31.05.2014 г. общо в размер на 18 829 117,33 лв. Стойността на паричните средства на дружеството по банкови сметки и в брой към 07.05.2014 г. е общо в размерна 80 391 947,93 лв. В съдебно заседание вещото лице пояснява, че договорите за консултантски услуги и фактурите по тях обхващат не само процесния ревизионен акт, а още 3 или 4, което прави невъзможно съотнасянето им към него.

Решаващият съд е приел исковете за процесуално допустими, като е приел за основателен този за имуществени вреди, представляващи разходи във връзка с учредените банкови гаранции и е отхвърлил иска за вреди, представляващи възнаграждения по договори за услуги с изброените по-горе консултантски дружества.

За установена е счетена първата предпоставка от фактическия състав на отговорността по чл.1 от ЗОДОВ, която е била налице, предвид частичната отмяна на РА Р-29-1400033-091-001 от 07.05.2014г.

По повод възникването на вреди, съдът е отчел намаляването на имуществото на ищеца с исковата сума, но е приел, че причинна връзка с частично незаконосъобразния акт е налице само по отношение на разходите във връзка с учредените банкови гаранции.

АССГ е намерил, че е налице пряка причинно- следствена връзка между установените вреди и частично незаконосъобразния РА направени са разходи за банкова гаранция за спиране изпълнението на РА, отменен частично по съдебен ред, което е една от трите императивно предвидени от закона предпоставки за спиране изпълнението на акта. Налице е намаляване на имуществото на ищеца, което е пряка последица от частично незаконосъобразния акт, тъй като посочените разходи не биха били направени, в случай че РА не бе издаден. Поради това и пропорционално на размера на отменената част на РА, относно установените задължения в резултат на непризнати амортизации за клиентска база, представляваща 65,919 % от общия размер на установените задължения в резултат на непризнати амортизации за клиентска база и търговска марка, и съобразно размера на разходите за издаване и поддържане на банкови гаранции, е дължимо обезщетение в размер на 1032443,15 лв. /65,919% от 1 566 230 лв./

По иска за обезщетяване на вреди, представляващи разходи за консултантски услуги, АССГ е счел, че не е налице една от предпоставките на отговорността по чл. 1 ЗОДОВ, а именно причинна връзка с частично отменения ревизионен акт.

На първо място, съдът е приел, че предоставените услуги нямат отношение към частично отменения ревизионен акт, тъй като се отнасят до други данъчни проверки и данъчни спорове във връзка с други дела. Обстоятелството, че съдържанието на част от въпросите, чийто анализ е възложен на консултантските дружества, е идентично и касае третирането на нематериални активи, включително клиентска база и търговска марка за периода 2004г. 2006 г., както и съдействие в сферата на тълкуването на счетоводни стандарти и практики, не променял извода на съда за неоснователност на иска. АССГ изтъква, че изборът на дружеството да ползва високоспециализирано съдействие е израз на дължимата грижа на търговеца за най- добрите му интереси и не се намира в пряка причинно- следствена връзка с незаконосъобразния акт.

Решението е ПРАВИЛНО.

1. Административният съд е анализирал надлежно събраните по делото доказателства и правилно е приложил материалния закон. Въз основа на това е формирал обосновани и съответстващи на закона изводи, които се споделят изцяло от настоящата инстанция.

Съгласно чл. 19, ал. 1 и ал. 3 от Закона за Националната агенция за приходите Националната агенция за приходите отговаря за вредите, причинени на физически и юридически лица от незаконни актове, действия или бездействия на нейни органи и служители при или по повод изпълнение на дейността им, като отговорността обхваща всички имуществени и неимуществени вреди и пропуснати ползи и се реализира по реда, предвиден в ЗОДОВ. Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК, гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административните органи и длъжностни лица, като тежестта на доказване е оставена на ищеца. Основателността на такъв иск предполага предварителното установяване на точно определени от законодателя кумулативно налични предпоставки: незаконосъобразен административен акт, незаконосъобразно действие или бездействие на административен орган или длъжностно лице на държавата или общината; този акт, действие или бездействие да е при и по повод изпълнение на пряка административна дейност; да е отменен по съответния ред; да е настъпила вреда от такъв административен акт, действие или бездействие; да е налице пряка и непосредствена връзка между постановения незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие и настъпилата вреда. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата или общините по посочения в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ ред. Практиката на административните съдилища в това отношение е постоянна и последователна. Важно е да се посочи, че този сложен фактически състав не се презюмира, а подлежи на установяване от ищеца с необходимите за това доказателства.

Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. В тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите се предпоставки за отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ.

1. Касационната жалба на А1 България ЕАД е неоснователна.

Изцяло се споделят мотивите на АССГ за липса на пряка причинно-следствена връзка между намаляването на имуществото на дружеството с разходи за консултантски услуги и частично отменения РА. Избор на А1 е колко и какви консултанти да ангажира в рамките на сферите на своята дейност, но този избор не може да бъде противопоставен на държавата, когато става въпрос за ангажиране на нейната отговорност.

Правилно АССГ приема, че този избор в случая прекъсва причинно-следствената верига и изключва отговорността на държавата. Освен това въпросът за осчетоводяване на активите клиентска база и търговска марка, който е бил спорен по няколко данъчни дела във връзка с издадени за различни данъчни периоди ревизионни актове на дружеството, не е само предмет на данъчни спорове и по-конкретно на данъчния спор по делото, в рамките на което е частично отменен процесният ревизионен акт. Този въпрос е поставен още преди започване на данъчните ревизии и е свързан с желанието на самото дружество за осчетоводяване на въпросните активи по определен изгоден за него начин, така че да бъде намален резултатът му за данъчни цели във връзка с корпоративно подоходно облагане. Този въпрос е предмет на спор и по други данъчни дела, във връзка с което са заведени и отделни производства по ЗОДОВ.

Що се отнася до конкретното данъчно дело, по което е частично отменен ревизионният акт, от който се претендират вредите, не е спорно, а е видно и от публично достъпните протоколи от съдебни заседания и съдебните решения, че А1 България ЕАД е упражнило правото си на защита пред съда, като активно е ползвало адвокатска защита, за което са му били присъдени съответната част от заплатените адвокатски възнаграждения. Поради това са неоснователни касационните доводи, че чрез отказа да бъдат заплатени разходите за консултантски услуги се засяга правото на ефективна съдебна защита.

В Тълкувателно решение 1 от 15.03.2017 г., постановено по ТД 2/2016 г. на ВАС е прието във връзка с присъждане на обезщетение за претърпени вреди, представляващи заплатени адвокатски възнаграждения в административно-наказателното производство. Една от основните причини върховната съдебна инстанция по административни дела да допусне този начин на защита се дължи на това, че към момента на приемане на тълкувателното решение липсваше възможност разноските, направени в съдебните производства по ЗАНН, да бъдат присъждани от съда в рамките на тези производства. С тълкувателното решение бе осигурено ефективно правно средство за защита по имуществени спорове, касаещи обезщетяването на тези разноски. Това обаче нито променя принципното виждане, че съдебните разноски не са вреди и не подлежат на присъждане извън съдебното производство, в което са сторени, нито дава основание обхватът на тълкувателното решение да бъде разширяван по отношение на всякакви други разходи, които по един или друг начин могат или не могат да бъдат свързани с конкретни съдебни производства. С това допълнение към споделяните от настоящата инстанция мотиви на АССГ, решението в тази част е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационни жалби от "А1 България" ЕАД (А1, дружеството) и Национална агенция за приходите (НАП) насочени срещу Решение 2907/ 12.06.2020 г. по адм. дело 13465/ 2018 г. на Административен съд- София- град, с което Национална агенция за приходите е осъдена да заплати на дружеството сумата от 1 032 443, 15 лв, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, причинени от частично незаконосъобразния Ревизионен акт Р 29 1400022/ 07.05. 2014г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП София, състоящи се в направени от ищеца разходи по издаване и поддържане на банкови гаранции, заедно със законната лихва върху тази сума от датата на исковата молба 20.12. 2018г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 22 988 лв, представляваща разноски по делото, като в останалата му част до пълния предявен размер от 1 380 403 лв., и съответните лихви искът е отхвърлен.

Касаторът- "А1 България" ЕАД обжалва решението в частта, с която искът за обезщетение за вреди, представляващи разходи за консултантски услуги, е отхвърлен. Чрез процесуалния си представител твърди, че решението в обжалваната част е неправилно по съображения, които следва да се квалифицират като такива за необоснованост и нарушения на материалния закон- касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът счита за неправилни констатациите на съда относно размера на разходите за консултантски услуги, както и относно предмета на тези услуги. Твърди, че заплатените възнаграждения в общ размер от 347959, 85 лв без ДДС по сключените договори представляват имуществена вреда за дружеството, претърпяна в резултат на незаконосъобразен индивидуален административен акт, поради което поддържа, че изводите на съда в противния смисъл противоречат на закона. По тези, подробно развити в жалбата доводи, касаторът иска отмяна на съдебното решение и присъждане на исковата сума изцяло. Претендират се и сторените по делото разноски за двете инстанции.

Касаторът- Национална агенция за приходите (НАП) обжалва решението в осъдителната му част. Чрез процесуалния си представител твърди, че решението в обжалваната част е неправилно, поради необоснованост и нарушения на материалния закон- касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът счита за неправилна преценката на съда за изпълнение на фактическия състав на отговорността по чл.1 ЗОДОВ, по съображения, че разходите за учредяване и поддържане на банкови гаранции не съставляват вреда, причинена в пряка връзка с отменения административен акт. Изтъква се, че решението за предоставяне на обезпечение вместо изпълнение на акта, както и избора на това обезпечение зависи от свободната воля на данъчно задълженото лице; освен това дружеството е могло да предостави обезпечение във връзка, с което не е било необходимо да се извършват допълнителни разходи. Поддържа се, че АССГ не се е съобразил с практика на Върховния административен съд и Съда на Европейския съюз при постановяване на съдебния акт. По тези, подробно развити в жалбата доводи, касаторът иска отмяна на съдебното решение и отхвърляне на исковете изцяло. Претендират се и разноски за двете инстанции.

Касационният жалбоподател "А1 България" ЕАД, в съдебно заседание чрез адв. Драмов моли, да се отхвърли така подадената касационна жалба от страна на НАП, като смята, че решението в обжалваната от НАП част е правилно и обосновано. Моли, да се уважи касационната жалба и да се присъдят сторените разноски, по списък и доказателствата за изплащането.

Касационният жалбоподател- Национална агенция за приходите, в съдебно заседание чрез юрисконсулт Вълчева, моли да се уважи подадената от НАП касационна жалба. Иска да се остави без уважение, като неоснователна и недоказана касационната жалба на "А1 България" ЕАД срещу първоинстанционното решение на АССГ, в съответната част. Подробни доводи за това са развити в представените писмени бележки. Претендира юрисконсултско възнаграждение, съобразно представения опис на разноските.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава становище за неоснователност на жалбите.

Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационните жалби са подадени в срок от надлежни страни, при спазване на всички предпоставки за тяхната допустимост.

Производството пред Административен съд София- град е започнало по искова молба на "А1 България" ЕАД за осъждане на НАП да заплати обезщетение за претърпени от дружеството имуществени вреди в размер на 1 380 403 лв., от частично отменен по съдебен ред ревизионен акт, представляващи разноски по договори за учредяване на банкови гаранции и по договори за предоставяне на консултантски услуги в полза на дружеството, заедно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане.

Административен съд София- град е установил от фактическа страна, че на А1 България ЕАД е издаден Ревизионен акт РА Р-29-1400033-091-001 от 07.05.2014г., с който били установени задължения за довнасяне, както следва: - за корпоративен данък в общ размер на 25 679 878,59 лв., заедно с начислени лихви в общ размер на 17 781859, 71 лв.; - за данък при източника в общ размер на 25 164,33 лв., заедно с начислени лихви в общ размер на 1 131 020,39 лв.; - за ДДС в общ размер на 1 804, 43 лв., заедно с начислени лихви 1 160,98 лв.

Решаващият съд е посочил, че с Решение 2124/ 01.12.2014 г. директорът на дирекция ОДОПС е изменил Ревизионен акт РА Р-29-1400033-091-001 от 07.05.2014г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП София, в частта на установени задължения по ЗКПО, като за 2006г. е определен нулев размер, а за 2007г. е определен данък в размер на 38 354 651,09 лв., като на основание чл. 175, ал. 2, т. 3 от ДОПК е начислена лихва за данък върху източника за 2006 г. в размер на 398 592, 05 лв. В останалата част РА е потвърден.

Подадена е била жалба с вх. No 53-00-327/ 13.12.2014 г. до Административен съд София- град срещу РА, в потвърдената по административен ред част. С Решение 6463/ 26.10.2015 г., постановено по адм. дело 104/ 2015 г. на АССГ, ревизионен акт от 07.05.2014 г. е отменен в обжалваните му части изцяло. Срещу решението е подадена касационна жалба до Върховния административен съд, по която е образувано адм. дело No14090/ 2015 г. С решение 2268/ 22.02.2017 г., постановено по делото, Върховният административен съд е приел, че обжалваното решение е правилно постановено в частта, с която РА е отменен относно установени задължения, погасени по давност за данък при източника по чл. 34 от ЗКПО/отм./ за периода 01.01.2006г. -31.12.2006г. в размер на 1879,19 лева, лихви за просрочие по чл.175, ал.2, т.3 ДОПК в размер на 463 218,80 лв. /намалени с решението на ОДОП на 398 592,05 лв./ и данък по чл.195 от ЗКПО за периода 01.01.2007г. -30.09.2007г. в размер на 515 лв. и лихви за просрочие по чл.175, ал.2, т.3 ДОПК в размер на 167 939,14 лв., както и относно начислените амортизации върху актива клиентска база в размер на 149 239 705,49 лв., ведно със съответните лихви за просрочие върху допълнително определения в тази връзка корпоративен данък.

Решението е отменено и вместо него е постановено отхвърляне на жалбата срещу ревизионния акт, в частта на непризнатите амортизации за актива търговска марка в размер на 77 157 493,50 лв. и съответната лихва за просрочие върху допълнително определения в тази връзка корпоративен данък за периода 01.01.2007г. - 31.12.2007 г.

В исковото производство е назначена СИЕ, като в заключението са разгледани разходите по лихви за кредити, които дружеството би понесло в периода 07.07.2014г. 03.02.2017г. Вещото лице е посочило, че не може с точност да се определи балансовата стойност на недвижимите имоти и движимите вещи, собственост на дружеството към датата на РА Р-29-1400033-091-001 от 07.05.2014г., поради невъзможност за извличане на счетоводна справка от САП към определена дата. Стойността на ликвидните и изискуеми вземания, които дружеството е имал от трети лица за анализирания период, са както следва: - към 30.04.2014 г. общо в размер на 13 101 984,24 лв.; - към 31.05.2014 г. общо в размер на 18 829 117,33 лв. Стойността на паричните средства на дружеството по банкови сметки и в брой към 07.05.2014 г. е общо в размерна 80 391 947,93 лв. В съдебно заседание вещото лице пояснява, че договорите за консултантски услуги и фактурите по тях обхващат не само процесния ревизионен акт, а още 3 или 4, което прави невъзможно съотнасянето им към него.

Решаващият съд е приел исковете за процесуално допустими, като е приел за основателен този за имуществени вреди, представляващи разходи във връзка с учредените банкови гаранции и е отхвърлил иска за вреди, представляващи възнаграждения по договори за услуги с изброените по-горе консултантски дружества.

За установена е счетена първата предпоставка от фактическия състав на отговорността по чл.1 от ЗОДОВ, която е била налице, предвид частичната отмяна на РА Р-29-1400033-091-001 от 07.05.2014г.

По повод възникването на вреди, съдът е отчел намаляването на имуществото на ищеца с исковата сума, но е приел, че причинна връзка с частично незаконосъобразния акт е налице само по отношение на разходите във връзка с учредените банкови гаранции.

АССГ е намерил, че е налице пряка причинно- следствена връзка между установените вреди и частично незаконосъобразния РА направени са разходи за банкова гаранция за спиране изпълнението на РА, отменен частично по съдебен ред, което е една от трите императивно предвидени от закона предпоставки за спиране изпълнението на акта. Налице е намаляване на имуществото на ищеца, което е пряка последица от частично незаконосъобразния акт, тъй като посочените разходи не биха били направени, в случай че РА не бе издаден. Поради това и пропорционално на размера на отменената част на РА, относно установените задължения в резултат на непризнати амортизации за клиентска база, представляваща 65,919 % от общия размер на установените задължения в резултат на непризнати амортизации за клиентска база и търговска марка, и съобразно размера на разходите за издаване и поддържане на банкови гаранции, е дължимо обезщетение в размер на 1032443,15 лв. /65,919% от 1 566 230 лв./

По иска за обезщетяване на вреди, представляващи разходи за консултантски услуги, АССГ е счел, че не е налице една от предпоставките на отговорността по чл. 1 ЗОДОВ, а именно причинна връзка с частично отменения ревизионен акт.

На първо място, съдът е приел, че предоставените услуги нямат отношение към частично отменения ревизионен акт, тъй като се отнасят до други данъчни проверки и данъчни спорове във връзка с други дела. Обстоятелството, че съдържанието на част от въпросите, чийто анализ е възложен на консултантските дружества, е идентично и касае третирането на нематериални активи, включително клиентска база и търговска марка за периода 2004г. 2006 г., както и съдействие в сферата на тълкуването на счетоводни стандарти и практики, не променял извода на съда за неоснователност на иска. АССГ изтъква, че изборът на дружеството да ползва високоспециализирано съдействие е израз на дължимата грижа на търговеца за най- добрите му интереси и не се намира в пряка причинно- следствена връзка с незаконосъобразния акт.

Решението е ПРАВИЛНО.

1. Административният съд е анализирал надлежно събраните по делото доказателства и правилно е приложил материалния закон. Въз основа на това е формирал обосновани и съответстващи на закона изводи, които се споделят изцяло от настоящата инстанция.

Съгласно чл. 19, ал. 1 и ал. 3 от Закона за Националната агенция за приходите Националната агенция за приходите отговаря за вредите, причинени на физически и юридически лица от незаконни актове, действия или бездействия на нейни органи и служители при или по повод изпълнение на дейността им, като отговорността обхваща всички имуществени и неимуществени вреди и пропуснати ползи и се реализира по реда, предвиден в ЗОДОВ. Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК, гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административните органи и длъжностни лица, като тежестта на доказване е оставена на ищеца. Основателността на такъв иск предполага предварителното установяване на точно определени от законодателя кумулативно налични предпоставки: незаконосъобразен административен акт, незаконосъобразно действие или бездействие на административен орган или длъжностно лице на държавата или общината; този акт, действие или бездействие да е при и по повод изпълнение на пряка административна дейност; да е отменен по съответния ред; да е настъпила вреда от такъв административен акт, действие или бездействие; да е налице пряка и непосредствена връзка между постановения незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие и настъпилата вреда. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата или общините по посочения в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ ред. Практиката на административните съдилища в това отношение е постоянна и последователна. Важно е да се посочи, че този сложен фактически състав не се презюмира, а подлежи на установяване от ищеца с необходимите за това доказателства.

Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. В тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите се предпоставки за отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ.

1. Касационната жалба на А1 България ЕАД е неоснователна.

Изцяло се споделят мотивите на АССГ за липса на пряка причинно-следствена връзка между намаляването на имуществото на дружеството с разходи за консултантски услуги и частично отменения РА. Избор на А1 е колко и какви консултанти да ангажира в рамките на сферите на своята дейност, но този избор не може да бъде противопоставен на държавата, когато става въпрос за ангажиране на нейната отговорност.

Правилно АССГ приема, че този избор в случая прекъсва причинно-следствената верига и изключва отговорността на държавата. Освен това въпросът за осчетоводяване на активите клиентска база и търговска марка, който е бил спорен по няколко данъчни дела във връзка с издадени за различни данъчни периоди ревизионни актове на дружеството, не е само предмет на данъчни спорове и по-конкретно на данъчния спор по делото, в рамките на което е частично отменен процесният ревизионен акт. Този въпрос е поставен още преди започване на данъчните ревизии и е свързан с желанието на самото дружество за осчетоводяване на въпросните активи по определен изгоден за него начин, така че да бъде намален резултатът му за данъчни цели във връзка с корпоративно подоходно облагане. Този въпрос е предмет на спор и по други данъчни дела, във връзка с което са заведени и отделни производства по ЗОДОВ.

Що се отнася до конкретното данъчно дело, по което е частично отменен ревизионният акт, от който се претендират вредите, не е спорно, а е видно и от публично достъпните протоколи от съдебни заседания и съдебните решения, че А1 България ЕАД е упражнило правото си на защита пред съда, като активно е ползвало адвокатска защита, за което са му били присъдени съответната част от заплатените адвокатски възнаграждения. Поради това са неоснователни касационните доводи, че чрез отказа да бъдат заплатени разходите за консултантски услуги се засяга правото на ефективна съдебна защита.

В Тълкувателно решение 1 от 15.03.2017 г., постановено по ТД 2/2016 г. на ВАС е прието във връзка с присъждане на обезщетение за претърпени вреди, представляващи заплатени адвокатски възнаграждения в административно-наказателното производство. Една от основните причини върховната съдебна инстанция по административни дела да допусне този начин на защита се дължи на това, че към момента на приемане на тълкувателното решение липсваше възможност разноските, направени в съдебните производства по ЗАНН, да бъдат присъждани от съда в рамките на тези производства. С тълкувателното решение бе осигурено ефективно правно средство за защита по имуществени спорове, касаещи обезщетяването на тези разноски. Това обаче нито променя принципното виждане, че съдебните разноски не са вреди и не подлежат на присъждане извън съдебното производство, в което са сторени, нито дава основание обхватът на тълкувателното решение да бъде разширяван по отношение на всякакви други разходи, които по един или друг начин могат или не могат да бъдат свързани с конкретни съдебни производства. С това допълнение към споделяните от настоящата инстанция мотиви на АССГ, решението в тази част е правилно и следва да бъде оставено в сила.