Решение № 4258 от 23.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5517/2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК,образувано по касационна жалба на П. Й. С. от гр. Кърджали, чрез адв.Деведжиева против решение 110/08.02.2022 г., постановено по адм. дело 78/2020 г. по описа на Административен съд - Варна. С доводи за незаконосъобразност и необоснованост се претендира отмяна на решението със законните последици. Ответниците началник на Служба по геодезия, картография и кадастър /СГКК/ Варна, А. В. В., И. Х. Г., В. Р. С. и М. В. С. не ангажират становища по касационната жалба. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата и законосъобразност на решението. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, а разгледана по същество- неоснователна по следните съображения. С обжалваното решение, административният съд е отхвърлил жалбата на настоящия касатор срещу заповед 18-10327/04.10.2019 г. на началника на СГКК - Варна, с която на основание чл. 4к, ал. 13, т. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ е отказано изменението в кадастралната карта и кадастралните регистри /КККР/ на гр. Варна, одобрена със заповед РД-18-92/14.10.2008г. на изп. директор на АГКК, по заявление АУ-054304ПР/04.06.2018г., състоящо се в изменение на КККР по отношение на имоти с идентификатори 10135.2526.380 и 10135.2526.1494, поради установен спор за собственост, който следва да бъде разрешен по съдебен ред. Прието е, че липсва фактическо основание за изменение на КК и КР по реда на § 4к, ал. 13, т. 2 вр. с ал. 8, т. 1, предл. II от ПЗР на ЗСПЗЗ, тъй като по отношение на поисканите за нанасяне имоти с идентификатори 10135.2526.380 и 10135.2526.1494 / стар 273 по ПКП/ е налице спор за материално право относно собствеността върху засегнатите части от имотите между заявителя като наследник на Д. Х. К. и наследниците на вписания в КР собственик Т. Д. К., т.е. налице е индиция за спор за материално право, което е пречка за допускане на изменението в КК и КР. Изложени са подробни мотиви и за липса на заявеното основание за изменение на КККР по § 4к, ал. 8, т. 2 ПЗР ЗСПЗЗ - когато планът съдържа явна фактическа грешка. Съобразявайки дефиницията на явна фактическа грешка по чл. 26, ал. 2 ППЗСПЗЗ във вр. §. 1, т. 9 ДР ЗКИР, съдът е приел, че различното отразяване в площта на имотите или тяхното разположение върху терена не покрива изискванията за явна фактическа грешка. Решението е правилно, обосновано и законосъобразно. При правилно установена и подробно обсъдена фактическа обстановка, съдът е извел законосъобразен решаващ правен извод за наличие на спор за собственост за частите от засегнатите два имота от ПНИ с 380 и 1494 с промяна на границата между тях и промяна в площта им, както и вписване на нови данни за собственост за имот 1494. Този спор е абсолютна пречка за изменение на КК и КР по смисъла на § 4к, ал. 8, т. 1, предл. II от ПЗР на ЗСПЗЗ. Нормата на § 4к от ПЗР на ЗСПЗЗ и предвидената с нея процедура за изменение на КК и КР се явява специална по отношение нормите на ЗКИР, но това не игнорира задължението на СГКК за всеобхватна преценка правата на собственост на лицата - претендиращия грешка в ПНИ и собствениците на засегнатите от изменението имоти, фигуриращи в регистъра , тъй като в ал. 8, т. 1 на § 4к е визирано, че "при спор за материално право заинтересованите лица осъществяват правата си по съдебен ред". В тази връзка дори не е обвързващо за СГКК и решението на комисията за изменение ПНИ, а СГКК следва да установи наличие на констатациите, залегнали в решението, както и наличие на основания за изменение в кадастралната карта и регистър. В случаите, в които се констатира спор за материално право, е налице пречка за допускане на изменението на основание ал. 8, т. 1 на § 4к, както от комисията, така и от СГКК, тъй като административният орган не разполага с правомощие да се произнася по спора, т.е. не може да дава превес на един от титулите за собственост. Разрешаването на спора за собственост е в компетентността единствено на съда в исково производство. С оглед на изложеното се явяват ирелевантни доводите по касационната жалба за начина на придобиване на собствеността от заявителя и идентичността на имотите. Предвид изложеното, обжалваното решение като постановено в съответствие с изяснената фактическа обстановка и материалния закон, следва да се остави в сила, а касационната жалба-без уважение като неоснователна. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение