Решение № 145 от 17.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4962/2007 г.
ВКСIV гражданско отделение17.04.2009 г.докладчик Борислав Белазелков
Диспозитив
Отменя решението на Добричкия окръжен съд от 08.07.2007 г. по гр.д. № 179/2007. Допуска промяна на собственото, бащиното и фамилното име на молителката С. Р. Р. на С. Р. Р. Препис от решението да се изпрати на община Д. за отразяване на промяната.
Мотиви
Решение № 145 от 17.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4962/2007 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Борислав Белазелков Производство по § 2, ал. 3 ГПК вр. чл. 218е ГПК (отм.). Обжалвано е на основание чл. 218а, б. "а" ГПК (отм.) решението на Добричкия окръжен съд от 08.07.2007 г. по гр.д. № 179/2007, с което е потвърдено решението на Добричкия районен съд от 23.11.2006 г. по гр.д. № 2015/2006, с което е отхвърлена молба за промяна на трите имена на основание чл. 19, ал. 1 ЗГР. Недоволна от решението е касаторката С. Р. Р., която го обжалва в срок с оплаквания за нарушения на материалния закон, като счита, че е доказала че е известна в обществото с имената С. Р. Р. Ответникът по жалбата О. Д. и Върховната к. п. не вземат становище. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изложените отменителни основания съобразно изискванията на чл. 218ж ГПК, я намира основателна, поради следните съображения: За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че известността на молителката в обществото с българските й имена не е важно обстоятелство, което налага исканата промяна. Молителката е родена през 1976 г., когато е записана с турски имена, през 1985 г. тя е приела българските си имена, а през 1992 г. - отново турските. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че неправилно въззивният съд е приел, че не e налице важно обстоятелство по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗГР. Молителката иска да бъдат променени имената й, поради това че е известна в обществото с българските си имена. Това обстоятелство е установено по делото. Действително имената на молителката са променяни двукратно, но и в двата случая това не е станало по нейна воля. При първата промяна тя е била 9-годишна, а при втората - 16-годишна. Когато не според волята й молителката в различни периоди от време е носила различни имена, след като навърши пълнолетие, тя може да избере, кои от имената, с които е известна в обществото, да носи занапред. Видно от изложеното решението е постановено в нарушение на материалния закон, поради което следва да бъде отменено, а молбата - уважена от касационната инстанция по реда на чл. 218ж ГПК (отм.). Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение