Решение № 2052 от 28.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6854/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Комисията за защита на личните данни (КЗЛД, Комисията) срещу Решение 3091/10.05.2024 г. на Административен съд София-град (АССГ), постановено по адм. дело 884/2024 г. С обжалваното решение е отменено Решение ППН-01-1531/2019, издадено на 15.03.2021 г. от Комисията за защита на личните данни, с което на Н. Н. М. е наложена глоба в размер на 5000 лева за нарушение на чл. 58, §1, буква е от Регламент (ЕС) 2016/679 относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Общ регламент относно защитата на данните) неосигуряване на достъп до всички помещения на администратора и обработващия лични данни, включително до всяко оборудване и средство за обработване на данни. Касационният жалбоподател обжалва решението като неправилно постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано. Сочи, че съдът неправилно е приел наличие на допуснати съществени процесуални нарушения, тъй като от представените в хода на производството доказателства Н. М. е бил уведомен за извършването на проверките, както и му е даден срок да посочи удобни за него ден и час за извършване на проверката. Иска обжалваното решение да бъде отменено. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. При условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Касационният жалбоподател се представлява от юрк. Ц. Асенов. Ответникът по касация Н. Н. М. оспорва касационната жалба по съображения изложени в писмен отговор. Иска обжалваното решение като законосъобразно да се остави в сила. Не претендира разноски. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Първоинстанционният съд е събрал относимите за спора доказателства, въз основа на които от фактическа страна е установил следното: Производството пред КЗЛД е образувано по жалба рег. ППН-01-1531 на П. П. от 13.09.2019 г., в която са изложени оплаквания за осъществяване на незаконосъобразно видеонаблюдение от Н. М. чрез камера, монтирана на терасата на ап.[номер], находящ се на 3-ия етаж в жилищната сграда на адрес: град София, [улица], по начин да заснема входа на жилищната сграда и зелените площ пред нея. В жалбата се сочело, че това обстоятелство е установено на 26.02.2019 г. На 04.11.2019 г. е изпратено писмо до Н. М. на посочения в жалбата адрес, с което същият се уведомявал за постъпилата жалба, като писмото е върнато непотърсено на 29.11.2019 г. Затова на 10.03.2020 г. е залепено уведомление на пощенската кутия до Н. М. относно писмото от 04.11.2019 г. На 22.06.2020 г. председателя на КЗЛД издава заповед РД-15-131, в която нарежда да се извърши проверка по спазване и прилагане на Регламент (ЕС) 2016/679 и ЗЗЛД на Н. М., в жилищна сграда, находяща се на адрес град София, [улица]. Н. П. и В. Н., служители на КЗЛД, са определени да извършат проверката. На 23.06.2020 г. Н. Н. М. подал молба до председателя на Комисия за защита на личните данни, в която искал информация дали някой служител на комисията е звънял на сина му Н. Н. М., за да го уведоми за предстояща проверка. На същата дата около 13.00 часа служители на КЗЛД на място осъществили проверката, като констатират, че на третия етаж на сградата се намира апартамент [номер], като на терасата е монтирана 1 брой камера за видеонаблюдение, насочена към входа на жилищната сграда, както и към прилежащи площи към сградата. Проверката била осъществена в присъствието на домоуправителя П. П. и бил съставен констативен протокол. На 25.06.2020 г. до Н. Н. М. е изпратено писмо с приложения от КЗЛД, в което го уведомяват за подадена жалба от П. П., за предприетите до този момент действия, като му се дава 7 дневен срок за писмено становище и правене на възражения относно изложеното в жалбата. Посочено е, че на 02.07.2020 г. от 13.00 часа служители на Комисията ще посетят обекта за извършване на проверка, като се уточнява, че при фактическа невъзможност може в 3-дневен срок от получаване на писмото да се предложи друга дата и час за извършването, както и че при отказ за съдействие ще бъде ангажира административнонаказателна отговорност. Писмото е получено на 26.06.2020 г. от лице сочено като М.. На същата дата е проведен телефонен разговор с Н. Н. М., с който последният е уведомен, че до него е изпратено писмо на посочената от него електронна поща, както и по пощата, за което е съставен протокол. На 27.06.2020 г. Н. М. изпраща имейл до КЗЛД, в който излага аргументи защо според него следва да се прекрати производството, както и излага становище по жалбата. След уточняване от страна на П. П. срещу кое точно лице е подадена жалбата, на 01.07.2020 г. до Н. Н. М. е изпратено писмо, в което същият се уведомява за проверка на 02.07.2020 г. На датата на проверката е проведен разговор с Н. Н. М. от юрисконсулт в КЗЛД, в който същият посочва служебна ангажираност, но заявява, че ще съдейства след като писмено получи отговор относно основанието, на което се иска достъп до жилището, тъй като сградата била със забранен достъп от ДНСК. На 02.07.2020 г. проверяващият екип отново посещава адреса, като не се явява Н. Н. М. или негов представител и не е осигурен достъп. За проверката бил съставен констативен протокол. На същата дата в 17.42 часа Н. М. изпраща имейл до КЗЛД, който излага аргументи за прекратяване на производството и се задава въпрос има ли право на участие в това производство. На 16.07.2020 г. е изпратено писмо до Н. Н. М., в което се сочи защо КЗЛД приема жалбата за редовна и се иска отговор осъществява ли се и от кого, ако да видеонаблюдение на адрес град София, [улица], ап.[номер], като се сочи, че ако такова се осъществява от Н. Н. М., следва да се предоставят данни за контакт с последния. На 23.07.2020 г. до КЗЛД е подадено писмено становище от Н. Н. М. и Е. А. М., в което се излагат обстоятелства относно отношенията им с П. П., както и относно сградата. Сочи се отново, че считат жалбата за процесуално недопустима и са представени снимки. На 20.08.2020 г. е изпратено писмо до Н. Н. М., в което същият се уведомява, че на 01.09.2020 г. от 13.30 служители на КЗЛД ще осъществят проверка на адреса, като писмото е получено на 02.09.2020 г. На 31.08.2020 г. е изготвен протокол от юрисконсулт в КЗЛД за проведен телефонен разговор с Н. Н. М., в който последният е уведомен за изпратеното писмо на посочената електронна поща, както и по пощата. На 01.09.2020 г. е осъществена проверка на адреса от служители на КЗЛД, при която се сочи да е бил проведен телефонен разговор с Н. Н. М., който бил заявил, че няма да осигури достъп до жилището и съдействие на екипа за достъп до изградената система за видеонаблюдение в неговия апартамент. Извършен е външен оглед, при който се констатира идентичност с установените при проверките на 23.06.2020 г. и 02.07.2020 г. факти. За проверката е изготвен констативен протокол. На 02.09.2020 г. Н. М. изпраща имейл с потвърждение за получен имейл и пощенска пратка, като сочи че имейла е прочел на 01.09.2020 г. в 19.30 часа, когато се прибрал в София. На 07.09.2020 г. Н. М. подава по имейл подробен отговор на писмото от 28.08.2020 г., в който излага аргументи за съмнение относно предубеденост на служителите на КЗЛД и се аргументира защо счита за недопустима подадената жалба. Сочи, че няма да присъстват на никакви действия на КЗЛД на адреса като израз на отношението им към това производство. На 30.10.2020 г. е съставен Констативен акт от Н. П. и В. Н., в който е посочено, че след 3 проверки на адреса само с външен оглед и твърдения на подателя на жалбата в производството не се установява по категоричен начин кой и кога е инсталирал и чия собственост е видеокамерата, дали същата функционира, както и кой я поддържа и наблюдава изходящия образ от нея, съхраняват ли се записи, както и какъв е реалния обхват на видеозаснемане. Като причина за това се сочи отказът от съдействие на Н. Н. М., изразяващ се в неосигуряване на достъп и възможност за събиране на доказателства от страна на проверяващия екип. Въз основа на събраните доказателства, КЗЛД е постановила оспореното Решение ППН-01-1531/2019 от 15.03.2021 г., с което на основание чл. 83, § 5, б. д , предл. последно от Регламент (ЕС) 2016/679, във вр. с чл. 58, § 2, б. и е наложено административно наказание глоба на Н. Н. М. в размер на 5000 лв. за непредоставяне на достъп в нарушение на чл. 58, § 1, б. е от Регламент (ЕС) 2016/679. Производството по адм. д. 884/2024 г. по описа на АССГ се е развило при условията на чл. 226, ал. 1 АПК, след отмяна на първоначално постановеното решение 390 от 24.01.2022 г. по адм. д. 3557/2021 г. на АССГ, с Решение 403 от 16.01.2023 г. по адм. д. 3442/2022 г. на Върховния административен съд, и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане на делото съдът е посочил, че предмет на контрол за законосъобразност е Решение ППН-01-1531/2019 от 15.03.2021 г. на КЗЛД, с което на основание чл. 83, § 5, б. д , предл. последно от Регламент (ЕС) 2016/679, във вр. с чл. 58, § 2, б. и е наложено административно наказание глоба на Н. Н. М. в размер на 5000 лв. за непредоставяне на достъп в нарушение на чл. 58, § 1, б. е от Регламент (ЕС) 2016/679. Въз основа на така установените факти съдът приел от правна страна, че оспореният акт е издаден от компетентен административен орган, в предвидената от закона форма, но при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Приел е, че на нито една от трите дати, на които са осъществени проверки не е осигурен достъп до жилището от Н. Н. М., но по делото обаче не са налични категорични доказателства, че на всички дати, когато са осъществени проверките санкционираното лице е било надлежно уведомено. По отношение на първата проверка на 23.06.2020 г., с оглед липсата на категорични доказателства за уведомяване относно проверката съдът сочи, че не може да се приеме за установено, че противоправно Н. Н. М. е отказал достъп до имота и е възпрепятствал осъществяването на проверката. По отношение на втората проверка на дата 02.07.2020 г. санкционираното лице е било уведомено за проверката, доколкото освен съставения протокол за проведен телефонен разговор от служител на КЗЛД по делото са налични доказателства и за получени документи от пощенски оператор от лице с фамилия М., както и изпратен имейл от Н. М. до КЗЛД, в който има ангажирано становище по отношение на проверката, но представените доказателства не дават основание да се изгради категоричен извод за възпрепятстване на проверката от страна на Н. Н. М. на дата 02.07.2020 г. По отношение на третата дата на проверка 01.09.2020 г. съдът приема, че също са противоречиви доказателствата относно това кога и по какъв начин Н. М. е уведомен за предстоящата проверка. АССГ е достигнал до извод, че в хода на производството са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, при които е нарушено правото на защита на санкционираното лице. Решението е правилно. Съдът е събрал относимите към спора доказателства, въз основа на които е изяснил релевантните за спора фактически обстоятелства и е достигнал до правно издържани изводи за незаконосъобразност на решението на КЗЛД. Изводите на съда са логични и последователно основани на правилна преценка и анализ на събрания по делото доказателствен материал. Неоснователно в касационната жалба се сочи, че съдебното решение е необосновано. Съдът не е допуснал грешки при формиране на вътрешното си убеждение. Фактите по делото са правилно установени, а съвкупната им преценка води до извод, че обжалваното решение на КЗЛД е незаконосъобразно, поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Фактическите установявания в обжалваното решение кореспондират на събрания доказателствен материал, поради което касационната инстанция ги приема изцяло. Съгласно чл. 38 ЗЗЛД при нарушаване на правата му по Регламент (ЕС) 2016/679 и по този закон субектът на данни има право да сезира Комисията в срок 6 месеца от узнаване на нарушението, но не по-късно от две години от извършването му, която се произнася с решение, като може да приложи мерките по чл. 58, параграф 2, букви "а" з" и "й" от Регламент (ЕС) 2016/679 или по чл. 80, ал. 1, т. 3, 4 и 5 и в допълнение към тези мерки или вместо тях да наложи административно наказание в съответствие с чл. 83 от Регламент (ЕС) 2016/679. Съгласно чл. 83, § 1 от Регламент (ЕС) 2016/679 всеки надзорен орган гарантира, че наложените административни наказания "глоба" или "имуществена санкция" в съответствие с настоящия член за извършени нарушения на настоящия регламент, посочени в параграфи 4, 5 и 6, във всеки конкретен случай са ефективни, пропорционални и възпиращи. Съгласно чл. 83, § 5, б. "д" от Регламента нарушенията на посочените по-долу разпоредби подлежат, в съответствие с параграф 2, на административно наказание "глоба" или "имуществена санкция" в размер до 20 000 000 EUR или, в случай на предприятие до 4 % от общия му годишен световен оборот за предходната финансова година, която от двете суми е по-висока: неспазване на разпореждане, или на временно или окончателно ограничаване във връзка с обработването или на наложено от надзорния орган преустановяване на потоците от данни съгласно член 58, параграф 2 или непредоставяне на достъп в нарушение на член 58, параграф 1. Съгласно чл. 58, § 1, б. "е" от Регламента всеки надзорен орган има всички от посочените по-долу правомощия за разследване: да получава достъп до всички помещения на администратора и обработващия лични данни, включително до всяко оборудване и средство за обработване на данни, в съответствие с правото на Съюза или процесуалното право на държавата членка. Правилно АССГ приема, че не са налични категорични доказателства, че на всички дати, когато са осъществени проверките санкционираното лице е било надлежно уведомено. Доказателствената тежест за тези обстоятелства е на КЗЛД, като не може да се приеме от доказателствата по делото, че има осъществено пълно доказване на тези факти от ответника по делото. Неоснователно в касационната жалба се сочи, че съдът неправилно е приел наличие на допуснати съществени процесуални нарушения, тъй като от представените в хода на производството доказателства Н. М. е бил уведомен за извършването на проверките, както и му е даден срок да посочи удобни за него ден и час за извършване на проверката. Правилно решаващият съд е посочил, че действително има формиран изричен отказ да се съдейства на проверки, но това е станало едва в имейл изпратен до КЗЛД от Н. М. на дата 07.09.2020 г., входиран в КЗЛД на 08.09.2020 г., като последното би било достатъчно за извод, че Н. Н. М. е осъществил нарушение по чл. 58, § 1, б. "е" от Регламент /ЕС/ 2016/679, ако след тази дата имаше осъществена проверка за която да е бил надлежно уведомен, но такива доказателства липсват по делото, както и не се и твърдят осъществени други проверки. Съдът е обсъдил, че липсват доказателства по преписката Н. Н. М. да е бил запознат с констативния акт от 30.10.2020 г. на проверяващия екип, в който се приема, че той е станал причина с поведението си да не се установи пълната фактическа обстановка по жалбата от 13.09.2019 г. на П. П., както и че в проведеното заседание на КЗЛД на 16 декември 2020 г. е разгледана жалбата по същество, конституирани са страни и е наложена санкция, без обаче за това заседание на Комисията да се призовават нито жалбоподателят П., нито санкционирания М.. Поради което АССГ правилно приема, че е ограничено правото на защита на М.. КЗЛД при упражняване на правомощието си по чл. 38, ал. 3 ЗЗЛД, включително и когато налага глоби и имуществени санкции, действа като колегиален независим надзорен орган. Процедурата, по която се упражняват правомощията на Комисията се различава от тази по ЗАНН именно с пряко участие на всички заинтересовани страни, включително и пострадалия. Правото на защита на санкционираното лице е нарушено поради причини, които ограничават възможността му да упражнява ефективно своето право на защита. Първо, поради ненадлежното уведомяване на М. за извършените проверки на място, същият не е своевременно или надлежно информиран за извършените действия и не е имал възможност да защити своите интереси. Второ, санкционираното лице не е призовано за заседание на Комисията, което е довело до още едно сериозно нарушение на правото му на защита. Липсата на призоваване за участие в заседанията на Комисията лишава М. от възможността да присъства, да излага доводи по доказателствата срещу него, както и да организира активно защитата си. Отделно от това следва да се отбележи, че след като подателят на жалбата е уточнил срещу кого е подадена същата, а именно Н. Н. М., КЗЛД не е предприела каквито и да е действия, достъп до видеокамерата да осигури именно това лице, доколкото от данните по административната преписка е видно, че то е лицето, което обитава имота град София, [улица]. При липса на пороците сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора на ответника по касация се дължат разноски, но такива не са претендирани, поради което не следва да бъдат присъждани. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, пето отделение