Решение № 85 от 23.07.2013 г. на ВКС по н. д. № 100/2013 г.

Решение № 85 от 23.07.2013 г. на ВКС по н. д. № 100/2013 г., III н. о., НК, докладчик съдията Севдалин Мавров Производството е по реда на глава ХХХIII от НПК. Образувано е по искане от осъдения Д. В. Й. за възобновяване на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 във вр. с чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК на ВНОХД № 165/2012 г. по описа на Силистренски окръжен съд, по което е постановено решение № 44 от 19.11.2012 г.. С последното е потвърдена присъда № 411 от 3.05.2011 г. по НОХД № 1317/2011 г. на Районен съд - Силистра. Иска се отмяна на въззивния съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от второинстанционният съд. В съдебното заседание пред настоящата инстанция осъденият не се явява, представлява се от служебен защитник. Искането се поддържа с довод за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила - касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК. Прокурорът пледира за неоснователност на искането и оставянето му без уважение при липса на претендираните нарушения. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като взе предвид изложените в постъпилото искане доводи и становището на страните, намира следното: С присъда № 411 от 3.05.2011 г., постановена по НОХД № 1317/12 г. на Районен съд - Силистра, Д. В. Й. е признат за виновен в това, че на 1.06.2010 г., в [населено място], пред надлежен орган на властта /служител на РУП/ е набедил Т. Ж. П. и Й. М. Й. в извършването на престъпление, като е знаел, че са невинни и същите са били привлечени под наказателна отговорност по НОХД № 748/2010 г. на Силистренски районен съд, поради което и на осн. чл. 286, ал. 2 НК, във вр. чл. 36 и чл. 56 НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от ДВЕ години при първоначален строг режим на изтърпяване. Наказателната отговорност на Й. е ангажирана и за това, че през периода 2009 г. - 2010 г. в затвора в гр. Белене е подбудил към лъжесвидетелстване Р. П. Д. по досъдебно производство № 442/2004 г., продължило като НОХД № 748/2010 г. на Районен съд - Силистра, поради което и на осн. чл. 293, ал. 1 вр. с чл. 36 и чл. 54 НК му е наложено наказание - лишаване от свобода за срок от шест месеца, при първоначален строг режим. На осн. чл. 23 НК е определено едно общо наказание лишаване от свобода за срок от две години, при първоначален строг режим на изтърпяване. С решение № 44 от 19.11.2012 г., постановено по ВНОХД № 165/2012 г. на ОС - гр. Силистра, първоинстанционната присъда е потвърдена изцяло. Искането е процесуално допустимо, тъй като е подадено от надлежна страна, в срока по чл. 421, ал. 3 от НПК. По същество е НЕОСНОВАТЕЛНО. Оплакванията на осъдения касаят достоверността на свидетелските показания и установената по делото фактическа обстановка, относими към необосноваността, която не е касационно основание и не следва да бъде обсъждана при липса на законова възможност за установяване на нови фактически положения в рамките на настоящото производство. Видно от съдържанието им, съдебните актове на контролираните инстанции са постановени при спазване на разпоредбите на чл. 13, ал. 1, чл. 14, ал. 1, чл. 102, чл. 107, ал. 3 и ал. 5 и по чл. 339, ал. 2 НПК. При установяване на фактите, свързани с авторството на извършените деяния, съдилищата са анализирали подробно доказателствената съвкупност, в която с решаващо значение са показанията на свидетелите Й. Й., А. М., Д. М., К. К. и Р. Д.. Доводът, че показанията на последния са неоснователно кредитирани, тъй като Д. е изкупувал незаконно метали няма как да получи отговор, поради посочената по-горе липса на процесуална възможност за това. Друг е въпросът, че това обстоятелство излиза и извън предмета на доказване на престъпленията, извършени от Й. Контролираните инстанции правилно са отхвърлили обясненията на подсъдимия и свидетеля Т. П. като неправдоподобни, а от там и поддържаната от тях версия за участието им заедно със свидетеля Й. М. Й. в извършени през май 2004 г. в [населено място] престъпления по чл. 195, ал. 1, т. 5 и чл. 216, ал. 1 НК. Изводите на съдилищата за авторството на деянието по чл. 286, ал. 2 НК са подкрепени и от анализираните писмени доказателства - приобщения по делото протокол за оглед на местопроизшествие от 14.05.2004 г. и изготвената от Министерство на правосъдието, Главна дирекция изпълнение на наказанията, справка /стр. 14 от ДП № 242/2011 г. на ОД-МВР-Силистра/ за приведените в изпълнение и изтърпяни от осъдения наказания, от която е видно, че Д. Й. е освободен от затвора - гр. Белене на 17.05.2004 г. по изтърпяването им. При извършената проверка не бяха констатирани нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили правото на защита на осъдения Й.. Окръжен съд - гр. Силистра е проверил изцяло правилността на първоинстанционната присъда, обсъдил е внимателно всички възражения на подсъдимия, изложени в жалбата му и мотивирано ги е отхвърлил като несъстоятелни. При приетите за установени от съдилищата фактически положения, изводът, че Д. Й. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпленията по чл. 286, ал. 2 НК и чл. 293, ал. 1 НК е правилен и законосъобразен. Мотивиран от изложените по-горе съображения, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, намира, че не са налице условията по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, поради което и на осн. чл. 425, ал. 1 НПК