Решение № 12757 от 29.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1296/2009 г.

Решение № 12757 от 29.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1296/2009 г., III о., докладчик съдията Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на юрк. Р. Славова, в качеството й на процесуален представител на кмета на община Варна, против решение № 1506 от 12.11.2008 г., постановено по адм. дело № 1693/2008 г. от Административен съд - Варна. В жалбата са изложени доводи за необоснованост на съдебния акт и се иска отмяната му и постановяване на решение по съществото на спора. Претендират се разноски по делото. Ответникът - Николай Василев Цветков не взема становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, за да се произнесе, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество е частично основателна по следните съображения: Съдът от първата инстанция е обявил нищожността на отказ за предоставяне на достъп до обществена информация по заявление вх. № РД-8-94-Н (115 от 05.06.2008 г. на Николай Цветков, обективирано в писмо изх. № РД-8-94-Н) 115 от 13.06.2008 г. на главния секретар на община Варна и е изпратил преписката обратно на административния орган за произнасяне по същество, като е дал указания по тълкуването и приложението на материалния закон. За да постанови този резултат съдът е приел за установено, че оспореният пред него акт е издаден от некомпетентен орган и не е мотивиран. Решението в частта, с която преписката е върната на административния орган за ново произнасяне е правилно и законосъобразно. В останалата част - следва да се отмени при следните съображения: Със заявлението си Николай Цветков е поискал от кмета на община Варна да му бъде предоставено копие на хартиен носител от длъжностните характеристики на кмета, главния секретар, директор дирекция "Социални дейности и жилищно настаняване и управителя на ОП "Спортни имоти". В 14-дневния срок административният орган се е произнесъл с оспореното писмо изх. № РД-8-94-Н/115 от 13.06.2008 г., подписано от главен секретар на община Варна. Видно от приложените по делото Вътрешни правила за изпълнение на ЗДОИ, утвърдени от кмета на общината гр. Варна решенията за предоставяне на достъп до обществена информация се вземат от главния секретар по предвидената в раздел III процедура. Съгласно чл. 28, ал. 2 от ЗДОИ "В срока по ал. 1 органите или изрично определени от тях лица вземат решение за предоставяне или за отказ от предоставяне на достъп до исканата обществена информация и уведомяват писмено заявителя за своето решение". Предвид тези разпоредби неправилен е извода на съда, че в конкретния случай актът - писмо изх. № РД-8-94-Н/115 от 13.06.2008 г. е издаден от некомпетентен орган и е нищожен. Главният секретар на община Варна е изрично оторизиран с приложения по делото вътрешно-ведомствен акт да предоставя достъп до обществена информация. След като това е така, по аргумент на по-силното основание, той може и да отказва такъв достъп. Верен е извода на съда обаче, че в конкретния случай актът не отговаря на изискванията на закона - чл. 38 от ЗДОИ - да бъде мотивиран, условие посочено и от чл. 11 от Вътрешните правила на община Варна. В писмото е посочено единствено, че се отказва достъп до поисканата обществена информация и текстове от ЗДОИ, без да са изложени съображения за отказа. Понятието "обществена информация" е дефинирано в разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ, според която, обществена информация по смисъла на този закон е всяка информация, свързана с обществения живот в Република България и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти. Съгласно чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ този закон се прилага за достъп до обществена информация, която се създава или съхранява от държавните органи или органите на местното самоуправление в Република България. За субектите по чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ, какъвто несъмнено е и кметът на община Варна, респ. оторизираното лице, е регламентирано задължение да предоставят информация, която е създадена в кръга на тяхната компетентност и е налична. Съгласно разпоредбата на чл. 28, ал. 1 и ал. 2 от ЗДОИ, заявленията за предоставяне на достъп до обществена информация се разглеждат във възможно най-кратък срок, но не по-късно от 14 дни след датата на регистриране. В този срок органите или изрично определени от тях лица вземат решение за предоставяне или за отказ от предоставяне на достъп до исканата обществена информация, за което уведомяват писмено заявителя. Нормата на чл. 38 от ЗДОИ регламентира съдържанието на решението за отказ, което следва задължително да съдържа не само правните, но и фактическите основания за издаването му. Изложеното налага извода, че единствената призната от закона възможност за процедиране на задължения субект е да постанови мотивирано решение за предоставяне или за отказ от предоставяне на достъп до исканата обществена информация, като писмено уведоми заявителя за това свое решение. Когато органът не разполага с исканата информация и няма данни за местонахождението й заявителят следва да бъде уведомен писмено съобразно разпоредбата на чл. 33 ЗДОИ. С оглед характера на уредените обществени отношения и целта на приложимия материален закон, при условие, че разпоредбата на чл. 39 от ЗДОИ императивно задължава субектите по чл. 3 да се произнасят с мотивирано решение, особено в случаите на отказ да бъде предоставена исканата информация, главният секретар е бил длъжен изрично да се произнесе в законоустановения срок по така подаденото пред кмета на общината заявление за достъп до обществена информация. Ето защо съдът правилно е върнал преписката на задължения субект за произнасяне по заявлението с надлежен акт, удовлетворяващ изискванията за съдържание по чл. 38 от ЗДОИ, в срока по чл. 28 от същия закон. С оглед изхода на спора претенцията за разноски на касатора е неоснователна и не следва да бъде уважена. Водим от гореизложеното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК, Върховният административен съд, трето отделение