Решение № 1679 от 7.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9816/2018 г.

Решение № 1679 от 7.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9816/2018 г., V о., докладчик съдията Анна Димитрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от П. Карчев, с адрес за призоваване в [населено място], жив. в [населено място], чрез процесуален представител, срещу решение № 993/18.05.2018 г. по адм. дело № 3048/2017 г. на Административен съд -Бургас, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № 3282 з - 2871/5.10.2017 г. на директора на Главна дирекция "Гранична полиция" на МВР. Касаторът поддържа в касационната жалба, че обжалваното решение е неправилно като необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, иска отмяната му, отмяна на заповедта като незаконосъобразна, присъждане на разноските за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационна жалба - директорът на ГД "Гранична полиция" на МВР, чрез процесуален представител в съдебно заседание иска оставяне на решението в сила и присъждане на юрисконсултско възнаграждение, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия състав на пето отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, както и в рамките на преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, АС – Бургас е приел за установено, че с оспорената заповед на Карчев- младши инспектор, полицай в "Мобилен граничен полицейски взвод" на Гранично полицейско управление – Средец при Регионална дирекция "Гранична полиция" - Елхово е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение в МВР на основание чл. 203, ал. 1, т. 13, във връзка с чл. 194, ал. 2, т. 4, чл. 204, т. 3, във връзка с чл. 197, ал. 1, т. 6 и чл. 226, ал. 1, т. 8 от ЗМВР за това, че на 1.07.2017 г. в 01 ч. 34 м. в гр. Средец, ул. "Никола Попов", на изхода от градския парк срещу дом № 61 е извършил тежко нарушение на служебната дисциплина, изразяващо се в това, че при извършена проверка от служители на Районно управление – Средец при ОД на МВР – Бургас е констатирано, че Карчев е управлявал лек автомобил "Ауди А 4" с рег. [рег. номер на МПС] след употреба на алкохол - 1, 74 промила според техническото средство "Алкотест Дрегер" 7510 и 1, 42 промила, според кръвната проба - деяние, несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващо престижа на службата. АС е изложил мотиви, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в съответствие с административно - процесуалните правила, в изискуемата от закона форма, в съответствие с приложимото материално право. Решението е правилно. Неоснователно е възражението в касационната жалба, че не е доказано Карчев да е бил участник в движението по смисъла на § 6, т. 28 от ДР на ЗДвП, като е управлявал автомобила извън обхвата на път по смисъла на § 6, т. 1 от ДР на ЗДвП, а именно върху земна площ или съоръжение, предназначено по смисъла на закона или обикновено използвано за движение на ППС или пешеходци. Видно от показанията на свидетеля Т. Коев, управляваният от жалбоподателя автомобил се е движил в посока от градския стадион към улица "Никола Попов" по асфалтирана алея в градския парк и е спрян на място, в разрешения участък за движение на ППС, а не в зоната на действие на знака "забранено влизането", поставен по-навътре в градския парк. Същите кореспондират с фактическите обстоятелства, посочени в оспорената заповед и в съставения АУАН за установеното нарушение. Следователно Карчев е управлявал автомобила на обществено достъпно място, използвано за движение на ППС и пешеходци. Съгласно т. 28, буква "б" от "Етичния кодекс за поведение на държавни служители в МВР", държавният служител, независимо от заеманата от него длъжност в качеството си на участник в пътното движение се подчинява на забраната да не управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол над 0, 5 промила или под въздействието на друго упойващо вещество по време на изпълнение на служебните си задължения, както и в извън установеното работно време или по време на ползване на отпуск. Установените резултати от техническо средство "Алкотест Дрегер" – 1, 74 промила и резултата от кръвната проба на водача към момента на проверката – 1, 42 промила е достатъчно за да се приеме за установено по категоричен начин, че Карчев е нарушил цитираната разпоредба за управление на МПС след употреба на алкохол. Правилно административния съд е приел, че жалбоподателят е нарушил изискванията на т. 19 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР - да пази доброто име на институцията, която представлява, както и това по т. 20 от Етичния кодекс - да насърчава хората да спазват закона като дава личен пример с поведението си, с които изисквания е запознат. Поведението на жалбоподателя правилно е квалифицирано като нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР, представляващо тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, а именно деяние, несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващо престижа и авторитета на полицията пред обществото, на което тя служи, за да защитава живота, здравето и имуществото на гражданите, да опазва обществения ред. Неспазването на служебната етика и незачитането на установения обществен ред може да има за последица намаляване или загуба на общественото доверие в полицията, да доведе до липса на обществена подкрепа за цялостната полицейска дейност. Неоснователни са възраженията на касатора относно правното значение на доказателствените средства, събрани в хода в хода на наказателното и административно-наказателното производство. Същите са изготвени в съответствие със закона и не са опровергани от останалите събрани по делото доказателство, включително от ангажираните от жалбоподателя в съдебното производство. Правилна е преценката на АС, че деянието не е малозначително, тъй като при измерената концентрация на алкохол в кръвта е значителна обществената опасност на извършеното, независимо от кратката дистанция, на която е управляван автомобила. Безспорно деянието е станало достояние на по-широк кръг от хора, такива са били контролните органи на КАТ, медицинския персонал провел изследването на кръвта, Д. Жеков, приятел на жалбоподателя, в присъствието на който е извършено нарушението, това е довело до уронване престижа на институцията, в която държавните служители са длъжни да дават пример по отношение на опазване законността. За нарушението по чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР е предвидено само едно дисциплинарно наказание - уволнение, което е наложено от дисциплинарно - наказаващия орган и същото не е несъразмерно тежко предвид целта на закона - а именно служителите на МВР да не дават негативен пример при спазване на законите и в частност на изискванията на ЗДвП да не се управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5 промила. Предвид изложеното решението като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото няма възможност за присъждане на претендираните от касатора разноски, а на ГД "Гранична полиция" следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 150 лева на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 Закона за правната помощ, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, предвид фактическата и правна сложност на спора, платимо от касатора. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,