Решение № 540 от 15.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13890/2013 г.

Решение № 540 от 15.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13890/2013 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Виолета Главинова Производството е по реда на чл. 237 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по молба на Елена Иванова Мандиева от гр. Свиленград за отмяна на решение № 7279/29.05.2013 г., постановено по адм. д. № 11276/2012 г. по описа на Върховния административен съд, Пето отделение и оставеното с него в сила решение № 3139/12.06.2012 г. на Административен съд София-град, постановено по адм. д. № 214/2012 г., с което е отхвърлена жалбата на молителката срещу заповед № 6205/08.12.2011 г. на директора на Агенция "Митници" за прекратяване на служебното правоотношение между страните. Посоченото в молбата за отмяна основание е по чл. 239, т. 1 и т. 4 от АПК. Мандиева твърди, че решението на ВАС противоречи на други влезли в сила съдебни решения по аналогични случаи, а именно: решение № 11038/22.07.2013 г. по адм. д. № 9060/2012 г. по описа на ВАС, с което е отменено решение на АССГ по адм. д. № 8262/2011 г., с което е отхвърлена жалбата на Георги Маринов Младжов против заповед № 3992/12.08.2011 г. на директора на Агенция "Митници" за прекратяване на служебното правоотношение, решение № 6091/05.07.2013 г. по адм. д. № 160/2013 г. по описа на ВАС, с което е отменено решение № 5662/26.10.2012 г. по адм. д. № 221/2012 г. по описа на АССГ, с което е отхвърлена жалбата на Орлин Кирилов Станчев срещу заповед № 6217/08.12.2011 г. на директора на Агенция "Митници" за прекратяване на служебното правоотношение, решение № 10485/17.07.2012 г. по адм. д. № 1728/2012 г. по описа на ВАС, с което е отменено решение № 5213/22.11.2011 г. по адм. д. № 8263/2011 г. по описа на АССГ, с което е отхвърлена жалбата на Румен Стоянов Сарафов срещу заповед № 3994/12.08.2011 г. на директора на Агенция "Митници" за прекратяване на служебното правоотношение, решение № 6707/16.05.2013 г. по адм. д. № 2297/2013 г. по описа на ВАС, с което е отменено решение № 7127/19.12.2012 г. по адм. д. № 8656/2011 г. по описа на АССГ, с което е отхвърлена жалбата на Николай Емилов Николов срещу заповед № 3999/12.08.2011 г. на директора на АМ за прекратяване на служебното правоотношение, решение № 4145/26.03.2013 г. по адм. д. № 14073/2012 г. по описа на ВАС, с което е отменено решение № 5260/2012 г. по адм. д. № 2405/2012 г. по описа на АССГ, с което е отхвърлена жалбата на Веселин Христов Димитров против заповед № 842/08.02.2012 г. на директора на АМ за прекратяване на служебното правоотношение, решение № 16375/19.12.2012 г. по адм. д. № 11759/2012 г. по описа на ВАС, с което е отменено решение № 3996/2012 г. по адм. д. № 2398/2012 г. по описа на АССГ с което е отхвърлена жалбата на Иван Асенов Йончев срещу заповед № 848/08.02.2012 г. на директора на АМ за прекратяване на служебното правоотношение и решение № 2659/25.02.2013 г. по адм. д. № 11274/2012 г. по описа на ВАС, с което е отменено решение № 4125/2012 г. по адм. д. № 2403/2012 г. по описа на АССГ, с което е отхвърлена жалбата на Стефан Драгиев Марков срещу заповед № 8518/08.02.2012 г. на директора на АМ. Молителката твърди, че цитираните административни дела са тъждествени - с еднакъв предмет, постановени при наличие на пълно субективно и обективно сходство между делата, поради което са произнесени противоречиви съдебни актове. Твърди също така наличие на нови обстоятелства, които са съществували към момента на постановяване на съдебния акт, но не са били известни на страната по обективни причини и които следва да се съберат и обсъдят при новото разглеждане на делото в първата инстанция, а именно заповеди № № ЗАМ-70/06.02.2012 г., ЗАМ-435/12.08.2011 г. и ЗАМ-683/08.12.2011 г. на директора на АМ. Ответникът по молбата за отмяна - директорът на Агенция "Митници" чрез процесуалният си представител оспорва молбата за отмяна като неоснователна. Върховният административен съд, петчленен състав, за да се произнесе взе предвид следното: Съгласно чл. 239, т. 1 от АПК, съдебният акт подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение по делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. От този текст е видно, че основания за отмяна могат да бъдат само новооткрити обстоятелства или новооткрити писмени доказателства, съществували преди постановяване на решението, които не са могли да станат известни на страната, въпреки полагане на дължимата грижа при водене на делото. В разглеждания казус молителят не представя и не сочи писмени доказателства, които да бъдат преценени като нови и които биха могли да имат значение за правния резултат по адм. д. № 11276/2012 г. по описа на ВАС. Цитираните заповеди на директора на АМ не представляват нови доказателства по смисъла на чл. 239, т. 1 от АПК, а относимата към съдебния спор по адм. д. № 11276/2012 г. заповед № ЗАМ 683/08.12.2011 г. е представена в производството пред първоинстанционния съд (лист 199 от делото) и е обсъдена от съда в мотивите към съдебното решение. Молбата за отмяна на решение № 7279/29.05.2013 г., постановено по адм. д. № 11276/2012 г. по описа на Върховния административен съд, пето отделение и оставеното с него в сила решение на Административен съд София-град, постановено по адм. д. № 214/2012 г. като противоречащо, постановено за същото искане и на същото основание, на други влезли в сила решения по цитираните по-горе административни дела също е неоснователна. Седемте съдебни акта, постановени по цитираните административни дела по описа на Върховния административен съд, за които молителката Елена Иванова Мандиева твърди, че си противоречат, са постановени между различни страни, по жалби срещу различни административни актове. За да има противоречие, нужно е да има пълно обективно и субективно тъждество между делата, по които са постановени съдебните актове, каквото не е налице в конкретния случай. Следователно на посоченото основание молбата за отмяна също е неоснователна. В този смисъл е Тълкувателно решение № 6 от 25.11.2010 г. по т. д. № 4/2010 г. на Общото събрание на колегиите на ВАС. По изложените съображения следва да бъде постановено решение, с което искането с правно основание чл. 239, т. 1 и т. 4 от АПК на Елена Иванова Мандиева от гр. Свиленград като неоснователно следва да бъде отхвърлено. С оглед изхода на спора в полза на административния орган се дължат направените в това производство разноски, поради което и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, вр. с чл. 8 и чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, молителката следва да бъде осъден да заплати юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева. Водим от горното, Върховният административен съд, петчленен състав,