Решение № 15509 от 6.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6975/2012 г.

Решение № 15509 от 6.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6975/2012 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Марио Димитров Производство по реда на чл. 237 и сл. от АПК. Образувано е по искане от Надежда Спасова Връцкова от гр. София за отмяна на разпореждане от 5.04.2012 г. по адм. д. № 12152/2011 г. на Върховния административен съд. Излага, че с разпореждането се прегражда възможността за постановяване на допълнително решение по чл. 176 от АПК. С допълнителна молба - уточнение се излагат доводи за незаконосъобразност на разпореждането на съдията - докладчик, както и че са налице условията на чл. 238, ал. 1, във връзка с чл. 237, ал. 1 от АПК за отмяна на разпореждането, като постановено в нарушение на чл. 6 и чл. 13 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи. Иска, да се отмени разпореждането от 5.04.2012 г. и се върне делото за ново разглеждане от надлежния съд от друг състав. Ответникът - Столична община, чрез процесуален представител гл. юрисконсулт Каменова с писмено възражение оспорва искането за отмяна като недопустимо, поради това, че не е посочено конкретно правно основание по чл. 239 от АПК за отмяна. Искането за отмяна е подадено в срока по чл. 240 от АПК и е процесуално допустимо. Разгледано по същество искането за отмяна е неоснователно по следните съображения: С решение № 2431 от 20.02.2012 г. по адм. д. № 12152/2011 г. на Върховния административен съд, трето отделение, е оставено в сила решение № 3012/18.06.2011 г. по адм. д. № 7985/2010 г. по описа на Административен съд София- град, с което е отхвърлена исковата молба на Надежда Спасова Връцкова против Столична община с искане за присъждане на 25 лева от платени държавни такси по адм. д. № 1491/2009 г. по описа на АССГ и пред касационния съд по адм. д. № 14099/2009 г. по описа на ВАС, II отделение, и за сумата 4000 лева за претърпени неимуществени вреди следствие от отменен мълчалив отказ на кмета на Столична община по молба вх. № 94-Н-13 от 12.01.2009 г. Решението е обявено на 20.02.2012 г. и е влязло в сила. С молба вх. № 4562 от 23.02.2012 г. Надежда Спасова Връцкова на основание чл. 176 от АПК е поискала от Върховния административен съд произнасяне допълнително по касационното искане за отмяна на решението на първоинстанционния съд в частта, в която е осъдена да заплати юрисконсултско възнаграждение. В молбата е информирала, че ще уведоми Инспектората към Министерство на правосъдието за да разгледа действията по делото. С разпореждане от 5.04.2012 г. на съдията - докладчик е отбелязал, че се е запознал молбата и заплахата за сезиране на съдебния инспекторат, както и е разпоредил делото да се върне на АССГ /Административен съд София град/. Произнасяне по искането по чл. 176 от АПК не е налично по делото. С искането за отмяна на разпореждането се поддържа твърдение за незаконосъобразност с искане за връщане на делото, като съдът се произнесе по искане на основание чл. 176 от АПК, което не е отменително основание по чл. 239 от АПК. При тези данни съдът с протоколно определение от 20.09.2012 г. е оставил без движение искането на основание чл. 241 от АПК, поради това, че не отговоря на изискванията по чл. 212, ал. 1 и чл. 213 АПК и не съдържа точно и мотивирано изложение на основанията за отмяна. С молба- уточнение молителката поддържа доводи за незаконосъобразност на разпореждането на съдията - докладчик, както и че са налице условията на чл. 238, ал. 1, във връзка с чл. 237, ал. 1 от АПК за отмяна на разпореждането, като постановено в нарушение на чл. 6 и чл. 13 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи. В тази връзка настоящият състав приема, че се поддържа отменително основание по чл. 239, т. 6 от АПК. Настоящият петчленен съдебен състав на Върховния административен съд приема доводите на молителката за неоснователни. Молителят в производството по чл. 237 и сл. от АПК следва да докаже наличие на предпоставките на соченото от него отменително основание, както и наличие на решение на Европейския съд по правата на човека, с което е установено нарушение на ЕКЗПЧОС, а не да се позовава на твърдение за нарушение на чл. 6 и чл. 13 от ЕКЗПЧОС, относими към материалната законосъобразност в първоинстанционното и касационното производство. Предвид на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че молбата за отмяна на разпореждане от 5.04.2012 г. на съдията - докладчик по адм. д. № 12152/2011 г. на Върховния административен съд, с което е заявено, че се е запознал с молбата и заплахата за сезиране на съдебния инспекторат, както и е разпоредил делото да се върне на АССГ, на твърдяно основание по смисъла на чл. 239, т. 6 от АПК е неоснователна, поради което следва да се отхвърли. Водим от гореизложеното и на основание чл. 244, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, петчленен състав,