Решение № 6503 от 1.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10823/2015 г.

Решение № 6503 от 1.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10823/2015 г., III о., докладчик председателят Мира Райчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Р. Д. Е., чрез пълномощника адв. Ч., срещу решение № 1274 от 24.07.2015 г., постановено по адм. дело № 470 от 2014 г. по описа на Административния съд - Благоевград. В жалбата се твърди допуснато нарушение на закона при постановяването на оспореното решение, необоснованост и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че е необоснован изводът на съда относно липсата на установена незаконосъобразна административна дейност на длъжностни лица при Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР) и при Областна дирекция на министерство на вътрешните работи- Благоевград (ОД на МВР- Благоевград), която да е довела до причиняване на твърдените вреди. Твърди се още, че съдът не се е произнесъл по цялото искане, като е налице пропуск да се произнесе както в мотивите на акта, така и в неговия диспозитив досежно претенцията за неимуществени вреди. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго такова по съществото на спора, с което да бъдат уважени изцяло предявените претенции. Ответникът - СДВР, чрез пълномощника юрк. П., в писмен отговор изразява становище за законосъобразност на обжалваното решение. Ответникът- ОД на МВР- Благоевград, чрез пълномощника юрк. Я., мотивира подробни доводи за неоснователност на касационната жалба в депозираното писмено възражение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - трето отделение, след като прецени данните по делото и обсъди оплакванията в жалбата, констатира, че тя е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, което я прави процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна. С посоченото по-горе решение административният съд е отхвърлил предявените искове от Р. Д. Е. срещу СДВР и ОД на МВР- Благоевград за сумата 20 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди и 7 017 лв. - имуществени вреди. Анализирайки подробно доказателствата по делото, съдът е приел, че исковете не са доказани, тъй като не се установяват незаконосъобразни действия или бездействия на служители на СДВР и на ОД на МВР- Благоевград. Съдът е констатирал наличието на извършено престъпление от общ характер по отношение притежавания от ищеца лек автомобил, последвалите досъдебни производства при двамата ответници под надзора на районните прокуратури в Благоевград и София, като е формирал извод за недоказаност на твърдението на ищеца, че са налице незаконосъобразни действия или бездействия на служители във визираните администрации, осъществени при или по повод административна дейност, които да са в непосредствена причинна връзка с твърдяните вреди. съдът е счел, че длъжностните лица на ответниците са извършили своите действия в законоустановените срокове и са изпратили своевременно преписките по проверките в съответните прокуратури, като за целия период след 1998 г. насетне не е имало законно основание да се върне задържания автомобил поради липса на произнасяне на прокуратурата. съдът е формирал извод, че липсата на произнасяне на прокуратурата по отношение на автомобила на ищеца не води до отговорност на ответниците по делото, доколкото продължителността за произнасяне по проверката не зависи от техни длъжностни лица, съответно твърдяното вредоносно бездействие не е осъществено от техни служители. Отделно от това, съдът е приел, че ищецът не може да претендира обезщетение, тъй като същият е бил поканен през 2012 г. да се яви и да получи автомобила, но не се явил. Според съда, при положение, че от 1998 г. до 2011 г. липсват данни за подавани молби за връщане на автомобила, а след 2012 г. (годината на произнасянето на СГП и СРП), претендираните от ищаца вреди са били причинени не по вина на ответниците, а по изключителна вина на ищеца по смисъла на чл. 5 от ЗОДОВ. В заключение, съдът е приел, че претенциите са погасени и по давност. Решението, предмет на касационен контрол, е недопустимо постановено по нередовна искова молба, която не съответства на изискванията на чл. 127, ал. 1 ГПК, тъй като предявените обективно съединени искове не са конкретизирани по основание и период. Налице е касационно основание по чл. 209, т. 2 АПК, за което настоящият съд, по аргумент от чл. 218, ал. 2 АПК, следи служебно. За да приеме това, настоящият състав на Върховния административен съд, състав на трето отделение, съобрази следното: След разрешаване на спора за подсъдност между Административен съд- Благоевград и Окръжен съд- Благоевград с постановеното определение от смесен състав на ВКС и ВАС № 26 от 3.07.2014 г. по гр. д. № 29-А/2014 г., Административен съд Благоевград е дал ход на делото в първото съдебно заседание, проведено на 11.09.14 г. В това съдебно заседание съдът е докладвал "поправена" искова молба от Р. Е. против МВР с правно основание чл. 1, ал. 1 вр. чл. 4 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение в размер на 50 000 лв. В същото с. з. е направено уточнение от пълномощника на ищеца адв. Х., съгласно което сумата 50 000 лв. представлява претендирано обезщетение за всички вреди, претърпени от нейния доверител, както следва: 20 000 лв. е стойността на претърпените имуществени вреди, 10 000 лв. са пропуснатите ползи вследствие неупражняване правото на собственост и владението на автомобила и 20 000 лв. съставлява обезщетението за обезвреда на претърпените неимуществени вреди. Така, първоинстанционният съд не е констатирал нередовност на предявената искова молба и е пристъпил към разглеждането на предявените с нея обективно съединени искове. Съдът не е отчел, че видно от петитума на исковата молба, ищецът не е конкретизирал периодите, за които претендира присъждането на посочените там обезщетения. Единственото релевантно изявление за времевите измерения на предявените искове е това досежно претенцията за пропуснати ползи и тя се свежда до искане за присъждане на обезщетение "за времето, през което е престоял автомобила в поделенията на МВР", но коя е началната и крайната дата на този времеви отрязък не е посочено. Въпреки това, като е разгледал предявените искове, съдът ги е отхвърлил, при това в обобщаващи мотиви в края на съдебния акт е приел, че същите са и погасени по давност. Действително, съгласно § 1 от ЗР на ЗОДОВ за неуредените въпроси в закона се прилагат разпоредбите на гражданските и трудови закони. Съгласно чл. 110 от ЗЗД, с изтичането на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок. След като, обаче, в разглеждания случай, не може да бъде установено какъв период обхващат претенциите на ищеца, то остава неясно как съдът е извел преценката си за погасяване на исковете по давност. Настоящият състав намира още, че исковата молба, въпреки многобройните опити за нейното уточняване и оставяне на производството без движение до отстраняване на констатирани недостатъци, така и не е уточнена по основание: ищецът не е конкретизирал в какво се изразяват претърпените загуби, които възлизат на 7 017 лв. (съобразно предприетото изменение на иска в с. з. на 24.06.15 г.), както и до какво се свеждат конкретно претърпените неимуществени вреди. Допуснатото изменение на иска за имуществени вреди в с. з. на 24.06.2015г, така както е предприето от съда, е недопустимо, тъй като по същество направеното искане от ищцовата страна е за изменение само на иска за имуществени вреди, съставляващи претърпени загуби, който да се счита предявен за сумата 7 017 лв. Изявление за отказ от иска за сумата 10 000 лв., съставляваща претенция за обезвреда на пропуснати ползи не е предприемано с изрично изявление от ищеца, но на стр. първа, § трети от съдебното решение е налице констатация от страна на съда в този смисъл. Предвид дотук изложеното следва да се приеме, че за да разгледа и се произнесе по предявените искове, съставът на първостепенния съд не е отчел, че исковата молба, с която са предявени обективно съединените искови претенции не съответства по съдържание на изискванията на чл. 127, ал. 1, т. 5 ГПК. Вместо да съобрази това, съдът е приел за разглеждане една нередовна искова молба. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи или длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Вредите следва да са реално причинени и да са пряка и непосредствена последица от увреждането. Исковата молба следва да съдържа твърдение за причинените вреди, изложение в какво се изразяват те, от кой конкретно незаконосъобразен акт, съответно действие или бездействие произтичат, както и периода, за който се претендират. С исковата молба се индивидуализира предмета на делото - спорното материално субективно право като основание и петитум. Следва да се посочи цената на иска и лицето, срещу което искът е предявен. Предвид това и при съобразяване на гореизложеното, настоящият състав намира, че първоинстанционният съд се е произнесъл по нередовна искова молба. Видно е от заявения в нея петитум, че липсва конкретизация досежно периода и основанието, за който се претендират вредите по всеки от исковете, а именно петитумът определя границите на решаващата дейност на съда. Съгласно чл. 218, ал. 2 АПК за допустимостта на съдебното решение, съдът следи служебно. Доколкото съдебното решение, предмет на касационна проверка, е постановено при нередовно упражнено право на иск, то е недопустимо. С оглед констатираното основание за по чл. 209, т. 2 АПК, касационната инстанция не следва да се произнася до оплакванията за неправилност на обжалваното съдебно решение, които са наведени в касационните жалби. Решението следва изцяло да се обезсили като недопустимо, а делото да се върне на първостепенния съд за ново разглеждане от друг състав на този съд, при което да се извършат дължимите процесуални действия по отстраняване на нередовностите на исковата молба в изпълнение на чл. 129 ГПК, след което да се пристъпи към разглеждане на спора по същество. По разноските следва да се произнесе първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение,