Решение № 3334 от 15.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6718/2017 г.

Решение № 3334 от 15.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6718/2017 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуален кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Е.-02" ООД с ЕИК *********, представлявано от управителя П. П., подадена чрез процесуалния представител адв. В. К., против решение № 730 от 26.04.2017 г., постановено по адм. дело № 2013/2016 г. по описа на Административен съд-В., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт № Р-03000315008045-091-001/13.04.2016 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП-гр. В., в частта потвърдена с Решение № 173/24.06.2016 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. В. при ЦУ на НАП. В жалбата са наведени подробно развити съображения във връзка с оплаквания за необоснованост и материална и процесуална незаконосъобразност на обжалваното решение. Претендира се за отмяна на решението и отмяна на ревизионният акт. Претендира се присъждане на сторените по делото разноски. Ответникът - директор на Дирекция "ОДОП" при ЦУ на НАП гр. В., чрез юрк. Н.-П., моли да бъде оставена касационната жалба без уважение, като неоснователна, и да бъде потвърдено първоинстанционното решение като правилно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Предмет на касационно обжалване е решение на Административен съд - В., с което е отхвърлена жалбата срещу Ревизионен акт № Р-03000315008045-091-001/13.04.2016 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП-гр. В., в частта потвърдена с Решение № 173/24.06.2016 г., на Директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. В. при ЦУ на НАП, с която за м. 7.2010 г. на "Е.-02" ООД са установени задължения за ДДС в размер на 112575 лв. и лихви в размер на 65 258,37 лв. Административният съд, за да отхвърли жалбата на ревизираното лице, е възприел тезата на приходните органи за липса на реалност на направените доставки по фактурите с предмет - бяла рафинирана захар и аванс и оттам за неправомерно начисляване на данъка по смисъла на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС, което е довело до наличие на отрицателна предпоставка за възникване на правото на данъчен кредит. Съдът е анализирал представените в хода на ревизията и в съдебно производство доказателства свързани с предходната и пряката доставка, както и последващата реализация на стоките. Приел е, че не е доказано реалното осъществяване на доставки по фактурите предвид неустановеност на правно-релевантните обстоятелства - приемо-предаване и индивидуализация, прехвърляне на право на собственост, транспорт, съхранение, товарене, разтоварване. Решението е валидно, допустимо, но неправилно, постановено в противоречие със събраните по делото доказателства. Касационните оплаквания на жалбоподателя са основателни. Не е спорно, че процесните доставки имат за предмет родово определени вещи, собствеността върху които се прехвърля чрез тяхното отделяне и предаване. В хода на административното обжалване с молба вх. № 372-1/20.05.2016 г. и в съдебното производство с молби л. 125, л. 1593 и л. 1647 РЛ представя протоколи по чл. 117 от ЗДДС, инвойс-фактури, сертификати за качество, складови разписки, пътни листи и CMR, заверени от "МИК ТРАНС", "Маритранс" ЕООД и "К. И." ЕООД. Ангажираните от РЛ доказателства - пътни листи, сертификати за качество, инвойс-фактури и CMR са във връзка с транспорта и доставките на захар от Гърция с получател "К. И." ЕООД. В хода на ревизията от РЛ са представени приемо-предавателни протоколи и фактури за последващи доставки. Видно от констатациите в ревизионния доклад, органите по приходите са признали част от доставките от "ЗАР. ИМ. ЕКС" ООД, по отношение на които са приели, че са налице доказателства, обосноваващи извод, че фактурираната на "Е." захар е с произход осъществените ВОП от "К. И." ЕООД. Отказано е право на данъчен кредит по процесните фактури, тъй като не са могли да бъдат обвързани с получената от Гърция захар. Този извод на органите по приходите се явява неправилен с оглед събраните в хода на ревизията и на съдебното производство доказателства, установяващи факта на съществуването на стоката и реалното й предаване на разпореждане на РЛ или на неговите клиенти. Установено е прехвърлянето на собствеността на стоките чрез приложените към пряката доставка приемо-предавателни протоколи. В случая съвкупната преценка на доказателства, вкл. ССчЕ установява придобиване правото на фактическо разпореждане върху стоките, респективно реалното осъществяване на доставките. Действително приемо-предавателните протоколи, в качеството им на частни документи, наистина нямат материална доказателствена сила обвързваща съда и страните, но това не означава че те нямат значение за процеса, защото следва да бъдат преценявани с оглед на всички доказателства по делото и те са свързани както с процесните фактури, така и с реалния резултат от доставките. Същите не са оспорени по отношение автентичност и съдържание и се ползват със съответната доказателствена сила, така че удостоверяват постигнатото между страните съгласие за индивидуализация на стоките. От друга страна за реалното изпълнение на спорните доставки не може да се очаква представянето на официални свидетелстващи документи с материална доказателствена сила. Отразяването в ЧМР във връзка с предходната доставка - представляваща ВОП от Гърция на място на разтоварване на стоките в гр. П., а в приемо-предавателните протоколи във връзка с пряката доставка на място на предаване - различни насели места, не обосновава знание за участие в привидна доставка или липса на доставка. Според тълкуването на Директива 2006 112 ЕО, дадено в преюдициалните заключения на СЕС, преценката за наличие на условията за признаване на правото на данъчен кредит и по-конкретно дали доставките са реално осъществени и предметът им използван ли е впоследствие в извършваната от задълженото лице облагаема дейност, се извършва от националната юрисдикция, в съответствие с правилата на доказване, установени в националното право, въз основа на глобална преценка на всички елементи и фактически обстоятелства по делото /арг. от т. 31 и т. 32 от решение по дело С-285 11. Обратно на приетото от първоинстанционния съд, касационният съд намира за доказано по делото индивидуализацията на стоките, извършена чрез приемо-предаване и отделяне на стоките от вида им. Налице са последващи доставки, във връзка с който касаторът е представил фактури. Предвид горното, редовното осчетоводяване на процесните стоки при РЛ, доказаното прехвърляне на собствеността върху тях от доставчика към дружеството - касатор, както и последващата им реализация, водят до извод за правомерно упражняване на право на приспадане на данъчен кредит и липса на основание за отказ от признаването му. По изложените съображения касационният съд намира решението на административния съд за неправилно. Съдът е направил необосновани изводи въз основа на събраните доказателства и доказателствени средства и е достигнал до незаконосъобразни правни изводи във връзка с неправомерно начисляване на данъка по процесните фактури и оттам за наличие на отрицателна предпоставка по чл. 70, ал. 5 ЗДДС за възникване на право на приспадане на данъчен кредит. Въз основа на събраните доказателства и изяснената фактическа обстановка се приема от касационния съд, че по процесните фактури са извършени доставки, настъпили са данъчни събития, правомерно е начислен данъкът, поради което и поради липса на други пречки за упражняване на правото на данъчен кредит, ревизионният акт, с който е отказано правото на приспадане по фактурите, издадени от "ЗАР. ИМ. ЕКС" ООД се явява незаконосъобразен и следва да бъде отменен. Разноски: С оглед изхода на спора в полза на касатора следва да бъдат присъдени разноски за двете съдебни инстанции в общ размер на 8 351 лева, от които - 5737 лева за производството пред АС-В. /вкл. ДТ 50 лв., 500 лв. - ССЕ, 5184 лв. - адвокатско възнаграждение/ и 2617 лв. - за касационното производство /25 лв. - ДТ и 2592 лв. - адвокатски хонорар/. По изложените съображения Върховният административен съд, осмо отделение,